Личната помощ не е социална услуга, няма да отстъпим

Някои представители на организациите за хората с увреждания дойдоха при палатката, сложиха си нашите тениски, с тях си сближихме позициите, казва Вера Иванова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Не мисля, че се е стигнало до противопоставяне, защото никога не сме били на една страна с тях. Това са организации, които са на държавна субсидия от много милиони, които са с предимство по всякакви проекти и доколкото имам информация някои от тях съществуват вече от 20 години. И всъщност те са една от основаната причина, системата да ни убива. Те нямат никаква дейност, те не са направили нищо, за да се подобри живота на хората с увреждания.

- Чувстват ли се употребени от някого, това настройване едни срещу други не е ли странно между хора, които най-добре би трябвало да разбират проблемите си?

- Моментът, в който обществото показа много силна подкрепа към нас като майки, след тези шест национални протеста, „издразни" т.н. национални представителни организации. Тогава те се опитаха по някакъв начин да заблудят хората и да настроят обществото спрямо майките. Изкараха ни финансово инжектирани от грантови организации. По този начин те губят.

- Виждате ли възможност тези позиции да бъдат сближени?

- Позициите на протестите „Системата ни убива" е за цялостна реформа на системата и спазване на Конвенцията. Две организации се присъединиха към нас, дойдоха при палатката, носят нашите тениски. С тях си сближихме позициите, но с другите-не. Те определено са против Конвенцията. Всъщност става дума конкретно за г-жа Адриана Стоименова и настояваме тя да бъде освободена от поста зам.–председател на Националния съвет на хората с увреждания, заради клеветите между нас. Тя не може да покаже документи, затова, че сме били„инжектирани" и продължава да стои на поста си. Това показва и волята на управляващите.

- Защо държите личната помощ да е в отделен закон, а не да бъде част от Закона за социалните услуги ?

- Законът за социалните услуги имаше срок да бъде готов до 2016 година. Личната помощ не е социална услуга, това е начин за оцеляване, начин на живот и е първата стъпка към реформата. Едното няма нищо общо с другото. Без лична помощ хората с увреждания не могат да оцелеят. Всяко едно правителство започва нещо, свърша му мандата и нищо не се случва. Моят син е на 23 години. Откакто се е родил, нещата стават от ден на ден по-зле. Личната помощ и реформата в закона за хората с увреждания-това са си нашите основни искания от първия ден, в който протестираме и няма да отстъпим крачка назад, нещата трябва да започнат да се случват.

-Законът за лична помощ орязва ли права? Какви и на кого?

-Напротив. Законът е за всички, дори не е съобразен с процентите от ТЕЛК. Това oпределяне на негодни, което прави ТЕЛК, прави системата изцяло за реформа и огромна причина за част от проблемите. За да го обясня по – ясно. Моето дете има печат от ТЕЛК и на 16 години стана негоден пенсионер на държавата и приравнен към социално-слабите, които никога не са работили и неговата пенсия е в пъти по-малка от пенсията на пенсионери, които са придобили някакво увреждане в активна възраст. Така нашите деца, най-уязвимите, с най-тежките увреждания се приравняват към социално-слабите. Навсякъде в Европа ТЕЛК-ът е огледален, виждат се потенциалните възможности, какво може да прави този човек. Тук системата е обратна.

- Какви преимущества дава законът за личната помощ и на кого?

- Най-важното. Този закон обхваща и 50 хил. които са в леглата си, изоставени. До тях ще има човек, който може да ги нахрани, вдигне и изведе, да заведе работещите на работа, на лекар. Какво по-важно има от това. И защо трябва да се сравнява със социална услуга начина на живот. Без лична помощ не могат да стигнат до социалната услуга, дори и да я има някъде.

- Ако всички промени бъдат записани в един закон, този за социалните услуги, какво ще бъде последствието?

- Kaтегорично сме против. Няма как да направят личната помощ социална услуга. Това е безумие. И в коя държава в социалните услуги има лична помощ. Нали се борим за Конвенцията, член 19. Нали трябва да спазим тази Конвенция, която от 2012 е ратифицирана в България. И ние не искаме нищо друго освен Конвенцията.

-Смятате ли да си стиснете ръцете, не мислите ли, че тази вражда не е във ваш интерес?

Ние нямаме вражда, те ни клеветят. Но не говоря за тях като общност, между тях има хора, с които работим перфектно, но те са единици. С г-жа Адриана Стоименова ще се видим в съда, заради това, което направи. Всеки ще си получи последствията.