Това, което искат майките, искаме и ние

Истинският проблем е, че има остра необходимост от реформа и се закъсня много, но действията на парче няма да го решат, казва Адриана Стоименова

Снимка: Ангел Желев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Противопоставяне, не е най-точното определение на това, което се случва в последните дни, но е факт, че диалогът премина в друга плоскост. Преди всичко искам да отбележа, че решения под натиск не бива да се взимат. Всяко бързане е възможно да повлече непоправими последствия. Пресен пример е решението на Върховния административен съд, който спря интеграционните добавки и се наложи да се взимат спешни мерки, за да не останат хиляди хора без тези средства. И за да се върна конкретно на въпроса ви, не може да има противопоставяне между групи, които имат общи интереси, различията се пораждат от гледна точка на времевите рамки. Не само майките с увреждания, а и аз като майка искам да ви кажа, че ще искам всичко за детето си сега, а не утре, но като представляваща една не малка група деца, младежи и възрастни с увреждания съм длъжна да защитавам общите интереси.

- Чувстват ли се употребени от някого, това настройване едни срещу други не е ли странно между хора, които най-добре би трябвало да разбират проблемите си?

- Социалните проблеми винаги са били употребявани, и това не е прецедент, тоест това се случва в цял свят. Истинският проблем е, че има остра необходимост от реформа и се закъсня много, но действията на парче няма да решат проблема. Нещо повече, ще се задълбочат проблемите и в крайна сметка хората с увреждания ще загубят и без това трудно спечелени права. Настройването на една група срещу друга, не носи нищо добро за никого, но това е стар похват, чиято цел е да има фокусиране върху един проблем, тоест да не се погледне цялата картина и да има точни, ясни и последователни действия, а да има ефект на фойерверка – ярко, красиво и кратко. От друга страна, конкретният проблем не е от днес. Когато деинституционализацията се реализира заедно с реформите в другите сектори, не се взе под внимание именно обстоятелството, че е възможно да има недоволство, което е основателно, именно заради недоглеждане в мерките, които тогава се предвиждаха.

- Виждате ли възможност тези позиции да бъдат сближени?

- Позициите и на двете групи са абсолютно еднакви. Това, което искат родителите на деца с увреждания, искаме и ние.

- Защо държите личната помощ да е част от закона за социалните услуги, а не отделен такъв?

- Фаворизирането на една социална услуга в подкрепа на деца и възрастни с увреждания, опонирайки на другите социални услуги, не е работещ механизъм и ще доведе до допълнително последващо напрежение. Подкрепата на една група хора с увреждания за сметка на други хора с увреждания, също в нужда, считаме, че е дискриминация. Също така заставаме и зад категоричната си позиция за намиране на механизъм, чрез който нуждаещи се деца и лица с увреждания да получат подобаваща подкрепа, чрез осигуряване на асистентска услуга.

Подобно решение обаче, трябва да стане на основата на зачитане интересите на цялата общност на хората с увреждания, на комплексен подход при създаването на условия за реализация на правата на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот, справедливо и ефективно разпределяне на наличния ограничен публичен финансов ресурс, осигурен за социална политика, защото за съжаление той не е неограничен. От законодателна гледна точка е нецелесъобразно за всеки вид услуга да се създава отделен нормативен акт. Въвеждането на подобна практика ще бъде прецедент и е предпоставка за липса на координация и наличие на хаос в сектора. Убедени сме, че не са налице аргументи и причини за фаворизиране на която и да е социална услуга. Проучвайки европейския опит ние твърдим, че подобна социална услуга се осигурява преобладаващо на програмен или проектен принцип. Настояваме Народното събрание да възложи проучване, в кои държави в Европа и при какви правила действат подобни закони. На мнение сме, че обсъжданият проект на Закон за лична помощ трябва да се разглежда в общата правна рамка на социалните услуги предлагани в България.

-Законът за лична помощ орязва ли права? Какви и на кого?

- Според изводите на нашите експерти липсва стабилна емпирична връзка между концептуалността на така предложения законопроект и повишаването на качеството на живот на тези, които ще ползват услугата. По същество с този закон се въвежда и нова професия, но е необходимо цялостно прецизиране на текстовете, особено с оглед на осигуряване на качество, ефективност, достъпност, равнопоставеност на всички хора с увреждания. Съществуват и неясноти във връзка с професионалния профил на предлагащия услугата в законопроекта, които касаят минималния обем от знания и умения за ефективно предлагане на тази, по същество иновативна за България услуга. Приемането на законодателство е тясно обвързано с финансови параметри, които неминуемо утежняват данъчно-осигурителната система. Тоест, възниква необходимост за преразглеждане на дохода, който се връща в държавата под формата на данъци, такси и осигуровки. Като това само някои от параметрите, които изискват внимателен анализ. Именно, за да се предотврати орязването на права, е необходимо време.

- Какви преимущества дава законът за личната помощ и на кого?

- Истината е, че при нас е възприет подходът за искането на мнението на семействата на деца и лица с увреждания и самите хора с увреждания по отношение на законодателните промени касаещи сферата. Проектът на закон за лична помощ също беше подложен на широко обсъждане и разяснения. Хората имат своите съображения и резерви и предпочитат услугата „лична помощ" да е в Закона за социалните услуги и достъп до нея да имат всички нуждаещи се, а не само една група от общността.

Становището на членовете ни е, че:

Поради изложените аргументи реалният кръг на правоимащите деца и лица с трайни увреждания по евентуалният Закон за лична помощ ще бъде 88 897 и то със равни права за ползване на асистентска услуга.

Вземайки предвид изложените до тук аргументи и данни необходимият финансов ресурс за осигуряване на услугата „лична помощ" целогодишно 5 дни в седмицата по 1 час дневно за 88 897 деца и лица с чужда помощ, при възнаграждение 1,1 минимална работна заплата на асистента и дължимите осигурителни плащания са необходими 134 412 264лв. за 2019г. При 8 часа дневно ползване на услугата сумата нараства на: 1 075 298 112 лв.

Няма да коментираме факта, че в оценката на въздействие не са разчетени необходимите разходи за администриране на услугата за предложеното сложно администриране на услугата.

Убедени сме, че ако всички тези обстоятелства станат достояние на обществото, то няма да посрещне с акламации подобен тип политика.

- В своите финансови разчети съставителите на проекта на Закон за лична помощ, не са взели предвид и един взривоопасен мултиплициращ ефект. Той се изразява в ниските основни възнаграждения на работещите в социалната сфера. Привилегированото обвързване на възнаграждението на личния асистент с минималната работна заплата през следващите 3-4 години ще осигури чувствително по-висок доход, спрямо работещите в социалните заведения. Общественото напрежение, което неизбежно основателно ще възникне ще наложи намирането на баланс на друго равнище. Това най-вероятно ще наложи бюджета да осигури допълнително няколкостотин милиона лева за възнаграждение на недофинансираната социална сфера.

Ние, семействата на деца и хора с увреждания и младежи и възрастни с увреждания, отново заявяваме, че социалната услуга "лична помощ", трябва да бъде нормативно уредена в Закона за социалните услуги и другите нормативни актове към него. „

- Ако всички промени бъдат записани в един закон, този за социалните услуги, какво ще бъде последствието?

- Комплексен подход в подкрепата на деца и възрастни с увреждания. Предоставянето на палитра от възможности за социално включване и подкрепа и подходът, който е възприет и работещ в развитите икономики в цял свят.

-Смятате ли да си стиснете ръцете, не мислите ли, че тази вражда не е във ваш интерес?

- Вражда няма, с риск да се повторя това, което искат родителите на деца с увреждания искаме и ние, но диалог не се води с тропане по масата или с ултиматуми. При такова положение в ситуация на ултиматум винаги има ощетена страна, а ние не можем да позволим това да се случи. Диалогът никога не е прекъсван, нещо повече ние постоянно се допитваме до наши членове, които са родители на деца с увреждания и знаем много точно какви са проблемите и работим в конкретни посоки. Никога не сме отказали диалог и никога няма да го направим, нещо повече, смятаме че всеки има право на глас и мнение, но ако трябва да сме до болка точни, демокрацията – една от най-добрите форми на управление до сега е категорична, консенсус се постига чрез мнозинство.