Парите от хазарт за хората с увреждания

Хазната да бъде вторият финансов източник за бъдещата институция, предлага още КНСБ. Държавният бюджет трябва да осигурява определен процент от нужните средства за интеграция на хората с увреждания, смятат синдикатите. Третият приход трябва да дойде от бизнеса. За целта може да се прилага системата „бонус-малус", популярна от застраховането. Това означава, че фирмите ще се стимулират, когато наемат инвалиди и ще плащат средства във фонда, когато нямат възможност да направят това.

Целта е този фонд да събера и да разпределя правилно всички нужни средства за подпомагане на най-уязвимите групи от обществото. „Майките на децата с увреждания са прави, трябват огромни средства за да им се помогне. Не е права Омбудсманът Мая Манолова, която частично се опитва

 

да реши проблема със закон на парче",

 

обяви Пламен Димитров. Според него трябват стотици милиони, дори милиарди левове, за да изпълни България изискванията на Конвенцията за правата на човека, която е ратифицирала.

Фондът трябва да насочи усилията си към всички хора с увреждания. Една част от средствата може да отиде към социалното подпомагане по места, тъй като десетки хиляди инвалиди живят в малки населени места, където няма личен асистент. С тези пари може да се фиксират и да се плаща за определен брой услуги, които те да изпълняват – например лична помощ, хигиена, поддръжка, дори посещения при лекар или в болница, посочи националният секретар на КНСБ Ася Гонева.

За да има ефективна помощ трябва

 

да се изготви Национална карта на социалните услуги.

 

Тя ще очертае колко са хората с увреждания по места и какви институции и възможности за тях има в региона.

По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души.

В усилията за интеграция на най-уязвимите групи трябва да се включат всички министерства, а не тежестта да е разпределена само върху социалното ведомство, смята КНСБ. Пример за това е МОН, което трябва да се грижи за средата в училищата, посочи Пламен Димитров. Системата за интеграционни добавки трябва да бъде преразгледана, смята още КНСБ. Те трябва да бъдат гъвкави, спрямо степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи трябва да бъдат в пари, друга част – в натура, според нуждите на конкретния човек.