Трябва да се регламентира доплащането

- Проф. Балтов, как се отразява на работата на "Пирогов" коригираната методика за финансиране на лечебните заведения?

- За нас тази методика е по-добра, защото "Пирогов" е работеща болница, в която има изключително много спешни случаи. Преди се даваха по 11 лв. на преминал пациент и отделно се плащаха заплатите на работещите в спишното отделение. Това беше много ниска цена, тъй като преминават много пациенти. В болница като нашата, където преминават по 500-600 пациенти в денонощие, заплащането средно по 25 лв. за преминал пациент вече е значително по-добре. Това е средна стойност, защото са включени и медицински изделия, плащани от НЗОК. Мога да кажа, че вече получаваме доста по-справедлива сума за преминал спешен пациент.

- Канехте се да разпределите спешните пациенти в отделни потоци според нивото на спешност. Какъв е ефектът от триажа?

- Да, вече работи тази организация. Подобри се регистрирането на спешните пациенти. Вече не може спешен пациент да бъде приет, ако не е регистриран и насочен към съответния спешен кабинет. Още при регистрацията се преценява кой пациент е с код "червен" (приемът е незабавен, не търпи отлагане) или "жълт" или "зелен". И това подобри рязко организация на прием на спешните случаи и приемът на пациенти се увеличи с около 100 до 150 дневно. Тоест повече нуждаещи се от спешна помощ имат достъп. Разбира се, при някои от тези пациенти се налага хоспитализация, при други - не, трети нямат здравноосигурителни права. Такава организация е приложима и в други болници със спешни отделения, но при тях не е толкова належащо подобно разпределение на потока пациенти, защото никъде не е толкова интензивен потокът от спешни пациенти. Например във Враца, където бях миналата седмица, за 3 денонощия преминаха около 150 пациента. При нас има и спешни кабинети по специалности – спешна хирургия, спешна травматология, спешна противошокова зала за възрастни, отделна за деца.

За нас новата методика на МЗ е по-добра, защото "Пирогов" е работеща болница, в която има изключително много спешни случаи

Сега чакаме старта по проекта за Спешната помощ, за да може да се изградят противошоковата зала, допълнителни спешни кабинети. Искаме да се обособи един коридор само за спешни пациенти с 12 спешни кабинета по всички важни специалности – хирургия, травматология, неврология, неврохирургия, УНГ, вътрешни болести, кардиология, за да се превърне в отделен спешен комплекс. Началото на програмата, разбира се зависи от много фактори извън нас, но ние сме напълно готови да реагираме веднага, щом стартира проекта. Необходима е спешна операционна зала за малки интервенции, еднодневен хирургичен стационар с 12 легла, както и манипулационни. Ще има и постоянна телекомуникация с линейките.

- Достатъчни ли са кадрите в спешността?

- Смятам, че при нас на настоящия етап са достатъчни работещите – над 80 сестри и 36 лекари. Освен това в "Пирогов" в момента работят 161 специализанта. Но всички те минават и през спешните кабиннети, работят и спешни състояния. Един от аргументите да бъде направен този триаж бе да бъдат обучени и младите колеги, за да може всеки да знае какво трябва да направи, когато постъпи спешен пациент, да знае как трябва да бъде разпределен, независимо че не е анестезиолог или реаниматор или няма специалност "Спешна медицина". Напромер при специализация по ортопедия и травматология, специализантът трябва да има поне 300 операции за 5 години, за да вземе специалност. В „Пирогов" обаче специализантите имат 3 до 4 пъти повече операции годишно. Във всяка клиника в „Пирогов" се правят годишно по 800 до 1000 травматологични операции и на всяка от тях има поне по двама специализанти. Така че за 1 година един наш специализант участва в около 400 операции, а за целия период на специлизация те стигат до 2 хил.

- Имате ли планове "Пирогов" да стане и обучителен център за специалисти по спешна медицина?

- Да, имаме такава идея и тя тепърва ще се развива. Но е много рано да говорим за това. Действително имаме желание да направим подобен проект, защото "Пирогов" е мястото, където най-дъбре може да се съчетаят теорията на спешността и обучението по нея с практиката. При нас средно на всеки 10 минути има поне 1 тежък случай. Понякога в противошоковите зали се събират по 4-5 пациента.
- Какви са очакванията Ви за новия здравен модел?

- Преди всичко искам да приветствам това, че ще има някаква финансова дисциплина с новите анекси към

договорите за управление, които подписахме. Смятам, че това е добро начало да има яснота как се харчат обществените парите за здраве. Що се отнася до предстоящата реформа, смятам, че е необходимо да бъде регламентирано доплащането (макар и минимално) от страна на пациентите. Мисля, че това ще дисциплинира и лекарите, и пациентите, които трябва да знаят правата, но и задълженията си и съответно – да изискват. И в момента хората доплащат, но, както се казва - под масата. Регламентираното доплащане обаче може да бъде и добре контролирано. 

И в момента хората доплащат, но, както се казва - под масата. Регламентирането му ще дисциплинира системата

Но смятам, че за такъв процес ще бъде необходимо доста време. Макар че в момента си върви нерегламентираното доплащане, сякаш пациентите още не могат да осъзнаят защо всъщност трябва да доплащат регламентирано. Във всички случаи е необходима сериозна разяснителна кампания и надявам се, МЗ да направи всичко възможно тази информация да достигне до всички граждани. Отделно болниците също трябва да информират пациентите си. И сега има допълнителни застрахователни фондове, които плащат. Ако един здравноосигурен има такава полица, може да бъде поета част от сумата за импланти или за лечението, например. Ако това бъде регламентирано за всички, може би ще бъде и по-добре и за пациентите, и за работещите на високи обороти болници, защото те ще бъдат още по-търсени. Ако има една болница, която предоставя пълен пакет дейности и друга, която няма такъв пакет, логично е здравният фонд да сключи договор с първата. Освен това ще бъде засилен и контролът. И сега допълнителните застрахователни фондове прилагат много стриктен и строг контрол, което е за предпочитане, защото те имат много по-високи изисквания и съответно изпълнителят на медицинската услуга се стреми да я предостави с много по-високо качество .

- Какво постигна "Пирогов", откакто сте изпълнителен директор?

- Успяхме да повишим оборота на пациенти, което увеличи приема както на спешни, така и на планови пациенти и вече се очертава тенденция месечно да бъдат лекувани не по-малко от 4000-4500 пациента в стационар, т.е. това е извън преминалите спешни, които не са постъпили за лечение. И ако направим равносметка, това е около 10% повече пациенти спрямо предишния период. Надявам се, че пациентите са поне малко по-доволни от нас, след като оптимизирахме дейността си. Надявам се доверието към нас да се увеличи.

Но да не забравяме, че „Пирогов" винаги е бил невероятна школа е за специалистите, които са минали от тук. Колегите са изключителни специалисти. Често им се случва да продължат работа, заради спешни случаи, и след като е приключила смяната им. Преди години имаш катастрофа – автобус се вряза в тир с бира. Веднага се сформираха 8 екипа, докараните 18 спешни пациента се разпределиха в операционни, където се извършваха по 2 операции и за 6 часа всички тези пациенти бяха спасени. И сега е така. Във всеки един момент сме готови да действаме, ако се наложи. Чуе ли се звънецът „шок", от всички кабинети излизат колеги и всеки заема мястото си, всеки знае какво точно и как трябва да го направи, за да непречи на колегите и да бъде възможно най-ефективен при лечението на пациента.

- Как виждате бъдещето на „Пирогов"?

- Имаме огромната желание да бъде обновен сградният ни фонд и да въведем иновации в килиниките по неврохирургия, по травматология, по урология, в клиниката по изгаряния, да въведем ново оборудване и апаратура. Предстои разширяване на клиниката по гастроентерология, по неврология и по лицево-челюстна хирургия. Но всичко това предстои. В момента чакаме новото си разрешение за дейност, което е свързано с преструктуриране на звената, така че болницата да отговаря на съвременните стандарти, на съвременния живот, процесите да бъдат оптимизирани, за да може пациентите ни да бъдат лекувани по-добре. Тук работят 550 лекари, 850 медицински сестри. Иновативното оборудване и апаратура в ортопедията и травматологията, в неврохирургията очакваме да получим в край на тази и началото на идната година. Предстои и монтирането на новия ангиограф, който ще ни помага в лечението на спешни инсулти и инфаркти. Не на последно място искаме да развием детските хирургии и да разкрием педиатрично отделение. То е много необходимо. Сега, като дойде дете по спешност, лекува се по спешност при нас, но след това трябва да бъде хоспитализирано в болница с детско отделение. В началото навярно ще бъде с 20 легла за спешните състояния. Иска ни се при следващото рамково споразумение догодина да правим и това. Но към момента усилията ни са насочени към допълване на хирургиите с гастроентерология, допълване на неврохирургията с неврология. 

Д-р Дечев е изключителен професионалист и се надявам да успокои ситуацията. И ние да се успокоим

Необходимо е допълване на лицево-челюствата хирургия с реконструктивна, защото през последните години се увеличи лицевият травматизъм, но лечението му вече изисква тесни специалисти и съвременна апаратура. Искаме „Пирогов", който е с традиции в тази област, да лекува пациентите си по световните стандарти. В тази сфера медицината се разви изключително бързо през последните 4-5 години.

В световен мащаб се разработиха нови импланти, които вече позволяват раздробени лица в областта на долна и на горна челюст, на лицевия череп, да бъдат напълно възстановени в рамките на 30 до 60 дни и пациентът да изглежда така, сякаш никога не е получавал такава травма. Например след ремонта и обновяването на детските хирургии, приемът се увеличи 3 пъти в сравнение с предишни години.

- Как ще коментирате кандидатурата за нов управител на НЗОК?

- Това е един изключителен професионалист и се надявам да успокои ситуацията. И ние да се успокоим. Мен лично много ме тревожи непрекъснатото увеличаване на публичните средствата за лекарства за сметка на тези за лечение на пациентите. Ако тенденцията продължава, има вероястност парите по двете направления да се изравнят. А световната тенденция е за лекарства да се отделят не повече от 40% от публичните средства за здраве. Дори в клиничните пътеки средствата за лекарства са много. Ако в началото при въвеждането им 40% от средствата отиваха за труда на медицинските екипи, то сега не са повече от 10%. Поне при нас е така. Трудът на хората отива на най-заден план, докато ток, вода, парно, консумативи, лекарства и пр. поскъпва, а стойността на пътеките почти не се променя и това е причина за дисбаланса.