Управителят на НЗОК е най-удобен за измиване на ръцете

Системата има нужда не толкова от нов модел, колкото от правилно преразпределение на финансовия ресурс, казва д-р Румяна Тодорова

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Тодорова, защо толкова често се сменят шефовете на НЗОК?

- Причините са много. На първо място бих сложила тази, свързана с промяната в ЗЗО, според която шефът на касата се избира от Народното събрание. При динамичната политическа обстановка в последните години с идването на нов парламент (нещо, което зачести твърде много напоследък!) се сменя и управителя на касата, т.е. управляващите си избират нов шеф на НЗОК. Всички добре знаем, че става въпрос за тежко администриране на многобройни процеси в здравната система. Всеки нов управител започва отначало. Друга причина е неподходящият избор. Има случаи, при които управителят не знае къде е попаднал. Това, че си добър лекар или изобщо лекар, не означава, че можеш да управляваш системата. Като директори, респективно управители, преминаха лица, които никога не са попълнили един амбулаторен лист или история на заболяване. Други директно от отделението попадат в тежката администрация, която има свои правила и поведение. Има и такива, на които просто им изтича мандата. Най-страшното е, че в стремежа си да ограничат харченето на пари и под политически натиск, от управителите се искат невъзможни неща и тогава започва творенето на парадокси и се вземат чисто административни мерки, които единствено водят до недоволство от страна и на пациентите, и на лекарите.

- Трябва ли управителите да се избират от Народното събрание?

- По закон здравната каса беше създадена като обществена институция. Затова и върховният й орган на управление беше Общото събрание. Такава институция, която е създадена да служи в името на човека, на пациента, не може да бъде партийна. Не е работа на Народното събрание да избира управителя.

Народното събрание трябва да свърши друга много по-важна работа - да създаде закони, по които управителят да работи и те да бъдат в помощ на пациента и да водят до удовлетвореност от страна на лекарите. Нещо, което не се случва. Точно обратното - правят се промени в законите и наредбите, които обслужват интереси на определени кръгове. Например, съществуващият проблем с алгоритъма на клиничната пътека. Колко години вече се коментира, че те трябва да бъдат коригирани, да се изнесат дейности в извънболничната медицинска помощ, но това не се случва, защото ще наруши интересите на определени болници, а зад тяхи стоят определени кръгове със своите лобита в парламента. Така кръгът се затваря.

- Това, че управителите се определят от политическите сили ли е причината да няма конкуренция за този пост?

- Главната причина е тази, защото има усещането за предопределеност. Знае се, че управителят е предварително договорен. От друга страна НЗОК вече не е атрактивна за работа институция. Най-лесното оправдание за грешните решения, които политиците вземат, е здравната каса и конкретно управителят, защото Надзорният съвет е колективен орган и там вината се размива в общото решение. Кой би се решил да застане начело на институцията, да го избира парламентът и след това да изпълнява решенията на Надзорния съвет (така пише в ЗЗО!), състоящ се от членове, които са посочени от своите организации и които интересно пред кого се отчитат! Отмина времето, когато директорът се избираше чрез конкурс. Имаше по няколко участника. Разработваха се програми, имаше събеседване, т.е. имаше подготовка от страна на кандидатите.

- Д-р Дечо Дечев ще се справи ли, според Вас?

- Да, д-р Дечев ще се справи, защото той е от малкото хора, които познават системата от двете й страни - работил е и в управлението на НЗОК, а е бил и договорен партньор на НЗОК. Аз съм работила с него и мога да изразя само адмирациите си. Смятам, че това е добър избор. Дано да съумее да направи екип, защото работата в касата е екипна. С настоящия ще му бъде много трудно!

- Има ли достатъчно правомощия управителят на обществения здравен фонд?

- Управителят няма никакви правомощия. Както казах преди малко, той се избира от най-висшия орган в държавата и след това се подчинява и изпълнява решения на хора, някои от които дори са на ротационен принцип и през определено време се заменят от нови от съответната организация. Няма никакви критерии за тяхното определяне. До колко познават системата, чии интереси ще защитават? Управителят е изключително удобен за „измиване на ръцете" от неправилно взети решения, без дори той да има право на глас при вземането им от Надзорния съвет.

- Удачна ли е формулата на управление чрез Надзорен съвет или е по-добре да има Обществен съвет, както преди години?

- Общественият съвет във вида, в който беше, наистина се оказа една доста тромава институция. Решенията трябва да се вземат бързо, понякога от днес за вчера и една такава структура, която се свиква чрез Държавен вестник, е неработеща в това динамично време. Толкова много корекции и допълнения се направиха в ЗЗО, а точно в частта „Управлени", като че ли се сътвори най-големия хаос. Вижте само колко са занижени критериите, на които трябва да отговаря управителят на НЗОК! Явно, когато е направена поправката, човекът, който е трябвало да стане управител, е бил с такива възможности. Не е сериозно 3, 8 милиарда да се поверяват така лекомислено на случайни хора!

- Какви промени трябва да се направят, за да е по-успешно управлението на НЗОК?

- Не веднъж съм казвала, че промените трябва да станат в нормативната уредба. НЗОК е само един изпълнител. Дали нейният шеф ще се казва управител или директор, дали част от работещите в касата ще са държавни служители, а други - не, това не решава генералния проблем за удовлетвореността на основните страни - пациенти и лекари. Това трябва да е водещият мотив, а не интересите на определени болници и фирми. Нещата вече са достатъчно изкристализирали. Най-трудно е налагането на политическата воля за промяна. Тъй като решенията и действията ще са непопулярни, ще има недоволни от тези действия и политическите сили се страхуват да тръгнат в тази посока. Системата има нужда не толкова от нов модел, колкото от правилно преразпределение на финансовия ресурс. Преминаване към ефективни дейности, изискващи обаче по-малък финансов ресурс, пренаписване на наредбата за основния пакет, пълна ревизия на медицинските стандарти, на наредбата за диспансерно наблюдение и най-важното разписване на една добра профилактика. Може ли някой да направи сметка колко пари се заделят за профилактика в момента, която всъщност е псевдопрофилактика? От една страна плаща НЗОК, от друга частните фондове - за тези, които имат допълнително осигуряване, да не забравяме и службата по трудова медицина. Въпреки това остава един огромен контингент - децата, неработещите, възрастното население, които не са обхванати от никаква профилактика. 

Не ви ли прави впечатление колко деца имат вече гръбначни изкривявания, колко са с наднормено тегло, някой интересува ли се как се хранят и т.н. Разчита се само на интелигентността на родителите. В случая, обаче, не говорим за това.

- Успява ли Касата да осъществява достатъчен контрол на разходването на средствата?

- Касата в момента няма никакъв контрол. Този контрол, който продължава от нейното сътворяване, е изчерпал възможностите си. Той в момента консумира само средства без да има ефективност и ефикастност. Времето на „хвърковатите чети" от първите години на създаването на НЗОК одавна е отминало. Контролът е в нормативната база, в правилата за управление на финансовите средства и в качествена електронна система, но наистина интегрирана, а не разпарчетосана на ПИС, на извънболничен софтуер, лекарствен и т.н.

- С точно определения бюджет на НЗОК и с лимитите на болниците не се ли промени изцяло статута на касата като обществена институция? Не се ли превърна в отдел на МЗ?

- Да, касата много отдавна загуби своята същност. Може би тя наистина трябва да обръща внимание повече на финансовите потоци, на тяхното управление, но преди това трябва да има правила. Да, ИА „Медицински одит" отговаря за качеството, но как сработват двете институции никъде не е казано. Да не говорим, че напоследък се оказва, че и тази агенция не си върши работата както трябва. Налагането на лимити отново е стъпка за спасяване на положението в момента. Аз нямам отговор на въпроса защо са необходими лимити? Какво се е случило преди тяхното налагане? Има прекалено много изпълнители на медицинска помощ при все по-малко потребители, така че какъв вид качество дават тези толкова много изпълнители? Медицинските стандарти достатъчно обективни ли са, само броят на лекарите в едно отделение ли определя неговото ниво, сключването на формални договори с изпълнители, които не стъпват в болниците и т.н. Докато не се изчистят всички тези проблеми и много още други, налагането на лимити само ще ескалира напрежението в обществото.

- Трябва ли да се премахне монопола и как да стане?

- Има вече оформено мнение, че трябва да има и допълнителни източници на финансиране. И така е редно. Но преди това държавата трябва да влезе в своята роля и да каже, как ще подсигури здравеопазване за тези, на които не е предоставила работни места, на пенсионерите, чиито пенсии не стигат дори за храна и лекарства. Защо трябва да осигурява толкова много категории? Не трябва ли да се ограничи само за най-нуждаещите се и тези в неравностойно положение? Затова много внимателно трябва да се премине към допълнителното осигуряване, за да не ескалира напрежението още повече.

- Какъв модел на здравеопазване би подкрепило обществото?

- Не е работа на обществото да определя модела, по който трябва да ползва полагащата му се по конституция медицинска помощ. Обществото, в което има и пациенти и лекари, трябва да бъде удовлетворено. Моделът трябва да е достъпен, всеки да има възможност да получи основните грижи, от които се нуждае, когато е болен, а лекарите да бъдат възнаградени за това, което вършат - да имат самочувствието, че помагат и за своето призвание са оценени. Моделът трябва да се определи от политиците. На тях е гласувано народното доверие.