Травмите при децата през лятото се увеличават

Малчуганите може да не покажат, че имат счупване с дни и да търпят болката, предупреждава д-р Атанас Кацаров

Милена
Златкова
zlatkovamilena5@gmail.com

- Д -р Кацаров, повече ли са малките пациенти през лятото?

- Има такава вълна и тя не е свързана с това, че децата са във ваканция, свързана е с времето, с четирите годишни времена в България. Защото децата през зимата играят по-малко навън, а през пролетта, лятото и дори през есента, когато започват училище травматизма е доста изразен. Естествено най-чести са одраскванията, раните, нарушаването целостта на кожата, убоцкванията, ухапванията от различни видове насекоми. При по-буйните деца, които обичат да се катерят има и счупвания. Трябва да се знае от родителите, дори от личните лекари, че детското счупване не отговаря на характеристиките на счупването на възрастния! Ръчичката или краченцето може да е счупено, но детето да не показва, че болката е силна и да стои така един, два, три дни. Имал съм случаи за по седмица, в които детето стои със счупване. Детската кост е с много дебела обвивка, която държи фрагментите, когато се счупят. Тя не е като суха клонка, както е при възрастните, за да има нарушение на функцията до такава степен, че да не може да движи крайника. И това много често подлъгва родителите, или бабите и дядовците, ако детето е далече, на село. Така че винаги трябва да се има предвид и при една по-засилена симптоматика да не се неглижира случая! Често сме свидетели на ситуации, в които се търси лекарска помощ, само когато на някой му изтича кръвта например.

- Веднага ли да търсим помощ при всяко изкълчване на ръка и крак на детската площадка?

- Обичайно, народното определение за голяма част от травмите е "изкълчване", но при нас изкълчване значи луксация, а луксация значи изваждане на ставата, което е много сериозно. Навяхването е друго. Когато например детето стъпи накриво с глезена да попренатегне връзки, или като си удари ръката, лакътя, тогава разтяга и разкъсва връзки. Изкълчването обаче е сериозно състояние, което изисква незабавна намеса и дори болнично лечение. Понякога и операции. От травми не е застрахован никой, а преглед при конкретен специалист е важен. Моят съвет е смислен именно поради причината, която ви казах за анатомията на детето. Да се погледне от лекар и то в рамките на часове, ако наистина се засилват симптомите! Ако има зачервяване, оток, който не минава, при допир на мястото има болка, накуцване, или самото дете съобщава, че го боли. Важно е, ако родителите видят промяна в поведението на детето, в рамките на часове и на ден, най-много на следващия да потърсят специализирана помощ. И то от хора, които се занимават с детски травматизъм! Защото това е специфично. Много от колегите ортопед-травматолози, които се занимават с възрастни няма да забележат такъв вид увреда на разстежна зона или на хрущялнта част на костта, които са най-често при децата.

- Какво следва, какви са стъпките на помощ?

- Първо е диагностиката. Ако има нужда от рентгенова снимка се прави снимка, ако се установи нещо положително за увреда на костта. Важно е да отбележим, че т.н."спукване" не съществува. То звучи успокоително на родителите. Просто хората възприемат по-добре нещата със спукването. Но на практика всичко е счупване. Тогава се преминава към имобилизация. Шиниране, или гипсова имобилизация, или със сегашните модерни материали, с полимерни бинтове, или шини, които се свалят , така наречените ортези (когато счупването позволява). Когато не позволява се прави фиксация за период от 3,4,5, понякога до 6 седмици се обездвижват крайниците. Може да се наложи наместване, а ако е по-сериозно счупването може да се наложи дори операция. Всичко зависи от тежестта на увредата. Но като цяло първото е диагностиката.

- Какво означава неправилно зарастване и кога се случва?

- Природата е подарила този феномен на децата, той се нарича ремоделаж, или ремоделиране. Тоест не е необходимо костите, счупените краища да бъдат съответстващи, сто процента едно към друго. Когато децата са до около 8-9 години, би могло да се наблюдава този процес и индикациите за оперативно лечение са много ограничени. Не е нужно да се подхожда към такива малки пациенти, при които действат тези процеси в техния организъм, както подхождаме към големите. При по-големите, когато ги няма тези процеси на ремоделаж трябва да сме по-екзактни и при някакво наместване то трябва е добро. За да стигнем до анатомичното, нормално положение на костния скелет. Разбира се, има критерии в цялата ортопедична специалност, колко са допусканите отклонения, при които може да се оставят така деформитети на крайниците. Ако това се случи в една по-късна възраст, когато завършва или е пред завършване растежа на костите, тогава потенциалът за ремоделиране, за възстановяване от страна на организма е по-малък и те зарастват. Ако зарастват в неправилно положение, тогава се мисли за така наречените реконструктивни операции. Тоест, промяна в геометрията и в биомеханиката, която да доведе до едно по-нормално състояние. За да не се получи последваща инвалидизация, ошипяване, изконсумиране на ставите в една по-ранна възраст. Защото не е едно и също дали ще ви сменят тазобедрената става на 40 години или на 80.

- Как протича възстановяването?

- Когато става дума за долни крайници, "формата следва функцията". Колкото по-правилно се ходи, толкова повече костната структура се променя според правилната походка и ако има някакъв вид счупване, за което не сме сигурни или си мислим, че крачето ще се изкриви, то във времето се напасва спрямо ходенето. Но трябва да дадем и прогноза, защото, ако това отнеме прекалено много време, тогава се получава изкривяване и на гръбначния стълб, и наклон на таза, а ако има скъсяване на крайника задължително трябва да се компенсира. Дали ще е с външно средство или се прибягва до удължаване на долните крайници. Защото се изкривява цялата биомеханична ос. Ако е на горните крайници - ръце и нагоре предмишници и мишници, задължително се гледа обема на ставите. До каква степен са подвижни и съответно се вземат мерки. Не можем да разчитаме само на природните феномени в лечението на детето. Все пак сме в 21-ви век.

- А кога говорим за плоскостъпие?

- Оказва се, че повече от 70% от младите българи страдат от плоскостъпие. Лечението е просто, ефективно и възможно, ако се вземат мерки навреме. През 2010-та г. започнахме инциатива, наречена "Повече здраве за децата ни", като стартирахме с посещение и профилактични прегледи на деца от два дома в Брацигово. Много регулярно работя с нашите приятели от "Надежда за малките", които имат две къщи. Едната е в Княжево, другата до Южния парк, в София. Те гледат бебета, които са изоставени в рамките на 6-8 месеца, бебешка възраст. Докато намерят осиновители или при временни родители. И всички бебета, които водят при тях минават на преглед за ставите! Това, за което говорихме - веднъж в рамките на първи/втори месец, или когато пристигнат. И след това още веднъж. Имат си и картон. Важно е за родителите, това им служи. Преди време имаше случай на дете, което бяхме пропуснали. Когато сме правили прегледите то е било взето от бъдещите основители, за да свиква, изпуска тези прегледи и миналата година претърпя трета операция, заради луксация на ставата. Децата не са статистика от цялото. Всеки е за себе си и ако се подобри състоянието на един човек това е сто процента.