Националната здравна карта няма да се коригира, решиха народните представители
Clinica.bg
press@clinica.bg
Два алтернативни модела за развитие на здравната система в България ще представи ресорният министър Кирил Ананиев. Това обяви самият той по време на разискванията по депутатски питания за приетата Национална здравна карта. Народните представители гласуваха концепцията да бъде представена в срок до 30 септември.
И двата модела ще бъдат подложени на широко обществено обсъждане, за да се претеглят всички мнения и коментари. След това ще бъдат представени в парламента, за да се отчетат плюсовете и минусите на всеки един от тях, обясни Ананиев. Заедно с депутатите ще бъде избран този проект,
който ще бъде полезен за хората
уточни здравният министър. Междувременно подопечното му ведомство ще работи по изграждането на електронната здравно-информационна система. Проектът вече е вдигнат на крака и до средата на следващата година се очаква реално да заработи електронното здравеопазване. По същия начин се работи по пускането на електронния търг за лекарствата и оптимизирането на спешната помощ. А това дава надежда, че се движим в правилната посока, коментира министър Ананиев. Националната здравна карта
няма да бъде променяна до края на годината,
решиха още депутатите. Мнозинството отхвърли предложението на левицата до 1 август да бъде представен коригиран вариант на здравната карта, заедно с ясен план за стабилизиране на закъсалите общински и областни болници. Министър Ананиев призна, че в първоначалния вариант на картата е имало доста пропуски, но те са били отстранени след проведеното обществено обсъждане. Екипът му е разгледал над 200 страници предложения, с които новата здравна карта е напълно съобразена. В резултат пациентите могат да разчитат на 150 000 леглодни повече в лечебните заведения в сравнение с миналата година.
"Здравната карта не определя физически легла.
Всяко отделно легло, посочено в нея, гарантира хоспитализации на пациенти със сумарен престой в лечебните заведения от 274 леглодни. Следователно, заложените в Националната здравна карта 33.503 условни легла гарантират 9.171 млн. леглодни - почти 150 хил. леглодни повече над реализираните през 2017 г.", поясни Ананиев и уточни, че изчисленията са правени при 75% използваемост на наличните легла. Министърът опроверга и опасенията на народните представители, че картата ще бъде използвана като поредния инструмент за ограничаване дейността на болниците и лимитиране на разходите за медицинска дейност. "Независимо дали болницата сключва договори за 5 или за 15 легла с НЗОК, касата ще заплати за действително реализираните и отчетени клинични пътеки. Това показва, че
леглото не е инструмент за финансиране
и че не е втори инструмент за ограничаване на дейността на лечебните заведения. Нещо, с което се спекулира", обясни Ананиев. Тезата подкрепи и председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова. Тя отбеляза, че картата работи от почти месец и до момента не създава никакво напрежение в работата на лечебните заведения, защото нищо в системата на практика не се е променило. „На кой какво му говори картата е въпрос за това кой какво търси в нея и търси ли политически дивидент от нещо, което отдавна трябваше да бъде факт", коментира Дариткова и отбеляза, че документът е необходим, за да може държавата да планира адекватно разпределение на медицинските услуги и болниците така, че всеки гражданин да има достъп до здравна помощ. Въпреки аргументите, опозицията продължава да бъде убедена, че картата е
създадена, за да решава фискални проблеми
и само след няколко години здравната помощ ще е съсредоточена само в петте най-големи града на страната. Според депутатите от ДПС и БСП картата не гарантира достатъчни по обем медицински дейности и залага нови нива на лимитиране. Освен това е базирана на грешна статистика за използваемостта на леглата и потребността на населението от медицинска помощ, защото данните са изкривени от фалшивите диагнози по клиничните пътеки. Всичко това обръща прокламирания модел "парите следват пациента" в чисто новия модел "пациентът следва парите", който ще накара хиляди хора да обикалят страната в издирване на болница, в която да се лекуват, без да чакат или плащат, прогнозират депутати от левицата.
Новите бюджети са в парламента, но на този етап отново няма средства за увеличение на заплатите на медицинските сестри. Какво да очакваме, има ли бъдеще общинското здравеопазване, попитахме Илиян Венков.
В следващите дни МЗ и БАПЗГ ще проведат серия от срещи, за да се уточни механизъм, по който обещаните от управляващите 100 млн. евро ще стигнат до специалистите по здравни грижи
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм