Коментари

Д-р Симеонова ни помага за всичко, дано остане

25-06-2018 11:10

Тя е най-успешният директор на ИАТ, но сама птичка пролет не прави, каза Евгени Георгиев

Д-р Симеонова ни помага за всичко, дано остане

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Директорът на Изпълнителната агенцията по трансплантациите (ИАТ) д-р Мариана Симеонова е поискала да бъде освободена миналата седмица. Оттеглянето й от поста е след протести на пациенти, заради неясните договорни отношения на България с Евротрансплант и невъзможността да се извършват белодробни трансплантации на българи във Виена, тъй като договорът на страната ни с университетската болница там не е подновен. Казусът все още не е намерил решение, но пациенти застанаха категорично зад д-р Симеонова. В нейна подкрепа се обявиха пациентски организации "Заедно с теб", хората с белодробни заболявания и Обществения съвет за подкрепа на донорството в Сливен. За коментар по темата потърсихме Евгени Георгиев, председател на Алианса на трансплантираните и оперираните "Бъдеще за всички".

Като сърдечно трансплантиран пациент работя с д-р Мариана Симеонова, откакто стана шефка на Изпълнителната агенцията по трансплантации (ИАТ). Провели сме редица срещи, беседи и сме подпомагали увеличаванеро на донорството в страната. Това е най – успешният директор на агенцията. Питайте лекари и пациенти. Те ще кажат най- добре за какво става въпрос. Откакто тя дойде на работа, разшири координаторската мрежа, избра добри специалисти, които да разговарят с близките на потенциални донори. Д-р Симеонова организира добра мрежа като постоянно обикаляше, гледаше кой как си върши работата и убеждаваше всички, че трябва да са съвестни. И както забелязвате трансплантациите се увеличиха, но просто

през последната година всичко е дупка.

Но това не може да се припише на нея. Нашумя се около проблемите с белодробните трансплантации, това обезвери много хора. Нашумя се и със случая в Испания, дето уж българи ходели за бъбречни трансплантации и това някак срива доверието в ИАТ. Но въпреки това, тази жена денонощно работеше и продължава да работи за каузата. Тя познава абсолютно всички в големите трансплантационни центрове в Европа, знае нормативната база. Също така доведе до парламента идеята за кръстосаното донорство, с цел увеличаване на донорите в страната. Отделно тя знае личната история и поддържа връзка с всички пациенти, дори и с тези, които вече са трансплантирани, а това не е нейно задължение.

Когато миналата година бях пациент във ВМА се обади да ме пита как съм, какво се случва с мен. Освен това тя

дава на хората личния си телефон,

което никак не е малко, имайки предвид, че е директор и на ИАТ и може да използва секретарка. Но не, тя контактува лично. Д-р Симеонова изкопа земята за няколко пациенти, като например Ели, която имаше нужда от трансплантация на черва. От сърце приема каузата да помогне на всеки човек. От шест години правим фестивал за хора с увреждания. И през двата дни тя е винаги с хората – от началото до края, независимо дали са трансплантирани или са деца с увреждания. Д-р Симеонова е неотлъчно до нас, отдава се на пациентите, дори в почивните дни, през които трябва да е вкъщи, със семейството си. Ние се чувстваме сигурни в нейни ръце. Знам, че винаги, когато й се обадя ще получа професионална помощ, независимо дали е във връзка с трансплантацията или с друго заболяване. Тя работи постоянно и не чака да й свърши работното време и да стане да си тръгне. Но сама птичка пролет не прави. Може би тя затова реши, че не иска повече да се занимава. Защото, когато даваш всичко от себе си, а в същото време виждаш упреци и недоволство, губиш вяра и просто се предаваш.

Този човек трябва да остане да работи,

защото лекарите и пациентите имат нужда от него. Не казвам, че ще дойде някой, който няма да си върши работата, но съм сигурен, че няма да е същото. Трудно се намират доктори, които се раздават за пациентите. Такава е и д-р Незабравка Чилингирова от болница „Св. Екатерина". Тя също изживява всяка една болка. Отиде ли си д-р Симеонова нещата няма да са по – добре, а ще са по – зле. Помолих я лично, ако има възможност, ако министърът й каже – остани, защото има обществена подкрепа, да си помисли. Тя има капацитет и ще си намери къде да работи, но за нас е важно да остане.

Натрупаха се проблеми с белодробните трансплантации – стачки, митинги от недоволни пациенти. Това нажежи допълнително обстановката. Явно тя реши, че когато няма разбиране и другите по веригата не ти подават ръка, ти сам, колкото и да се бориш в един момент си казваш – не може вече. Според мен това е причината, няма лични причини за оставката, няма взаимно съгласие, както четох. За тя си тръгва, защото не е доволна, а от какво точно, е редно да каже тя самата. Според мен

в МЗ не обърнаха достатъчно внимание на проблема

с белодробните трансплантации. Миналата година договорът с Виенската болница изтече. Трябваше да се поднови, оттам тръгнаха да се пишат писма, да се пораждат недоразумения. Но вината не е в д-р Симеонова. Просто, аз имам чувството, че в България, когато работиш си неудобен. Не е въпросът да вземеш заплата, а да свършиш някаква работа за обществото, за хората, за каузата, за която се бориш.

От 12 – 13 години, откакто съм трансплантиран все за това се боря – да има повече трансплантации, но всичко това с нейна помощ. Тя ни помага за всичко. Дано да остане. Но..., каквото реши министър Ананиев.

Още по темата