Да се подобри диагностиката при болестта на Бехтерев

Аз се лутах три години, а при доста пациенти е отнело два пъти повече, споделя Димитър Грънчаров

Държавата ни няма нужда от болни хора, нито пък болните имат нужда от държава, която пести за тяхна сметка

Първите симптоми на моето заболяване се появиха преди 8 години, когато една сутрин се събудих и от болка не можех да стъпя на краката си. След доста лутане по лекари, след много и различни видове лечение в продължение на 3 години стигнах до мой познат лекар -хирург. Той изрази опасение, че е възможно да страдам от болестта на Бехтерев и ме насърчи да си направя нужните изследвания. Така бях диагностициран, но до този момент се стигна след цели 3 години. Сега малко като на шега обичам да казвам, че съм извадил късмет, защото при много хора с това заболяване са били нужни между 5 и 8 години, за да бъдат диагностицирани, при мен това се случи само след 3! Сега, след това ходене по мъките, благодарение на биологичната терапия се чувствам добре и живея пълноценно,

Мога да дам много примери за трудностите, с които съм се сблъскал като пациент с тази диагноза. Отказано ми бе например изследване с ядрено-магнитен резонанс, защото бюджетът на касата е ограничен и моят случай не се счита за приоритетен. По-късно се появиха абсурдните промени, които бяха заложени при лечението с биологични лекарства. Всички ние, които разчитаме на тази терапия, за да водим нормален живот, бяхме изправени пред неимоверни препятствия, за да покрием изискванията на касата – от нас се изасква да жертваме доста време, енергия и финанси на всеки 6 месеца, за да подготвим и предоставим документацията, а тя никак не е малко. Рехабилитацията, която също е изключително важна, е с ограничени ресурси, и трябва да се намерят ефективни механизми за разширяването на нейния обхват, така мисля аз и всички като мен.

Оставам с усещането, че през последната година, година и половина, МЗ всячески търси начини да ограничи разходите за лечението на хора с подобни заболявания. Но зад тези разходи стоят човешки съдби и хиляди хора, които всеки ден ходят на работа, издържат семейства и участват пълноценно в социалния и икономическия живот на страната. Да не получават нужното лечение означава да бъдат маргинализирани и всекидневно да живеят в болка. Не мисля, че държавата има нужда от такива граждани, нито гражданите биха имали нужда от такава държава, която би спестила няколко милиона, осъждайки десетки хиляди души на ежедневни физически мъки.

Би било добре да се помисли и за повече електронни услуги, когато говорим за здравеопазване. Голяма част от времето ни преминава в носенето на едни документи на едно място и чакането да бъдат получени от друго място, заверени и т.н. Голяма част от тези стъпки могат да бъдат спестени, защото те не носят полза, а само създават затруднения.