Медицина

Стволовите клетки все още не са панацея

18-07-2016 09:23
Радостина
Радостина
Байчева
radost.baicheva@gmail.com
Стволовите клетки все още не са панацеяНяма увеличаване на пациентите с онкохематологични заболявания, казва доц. Добрин Константинов
Трансплантацията на стволови клетки е доказала ефекта си при онкологични заболявания на кръвта. В началото на този месец здравно министерство предложи почти двойно да се увеличи финансирането на тези трансплантации при възрастните, а в средата на миналата година бяха увеличени детските. Достатъчни ли са парите за лечението на тежкото заболяване, колко пациенти се нуждаят от процедурата годишно, панацея ли са стволовите клетки, попитахме един от водещите онкохематолози у нас - доц. Добрин Константинов. Той е ръководител на Клиника за деца с онкохематологични заболявания към болница „Царица Йоанна – ИСУЛ".
Визитка

 

Доцент Добрин Константинов е завършил ВМИ – София през 1983 г. Професионалната и преподавателска кариера започва в Научния институт по педиатрия, МА-София, като член на колектива на Клиниката по детска онкохематология, а след това и на Национален център по детска онкохематология и СБАЛДОХЗ, чийто управител е бил до вливането в УМБАЛ „Ц. Йоанна-ИСУЛ" през 2015 г. Доктор по медицина с дисертационен труд „Цитогенетични и молекулярноцитогенетични характеристики на острата левкемия при деца". Специализирал по проблемите на детската хематология, онкохематология и трансплантация на хемопоетични стволови клетки в Австрия, САЩ, Великобритания. Председател е на Сдружение "Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология". Участва в ръководствата и е член на национални и международни организации. Има публикации в национални и международни научни издания, както и участия в наши и чужди научни прояви. От 2007 до 2013 год. е представител на България в Педиатричната група на Европейската лекарствена агенция (EMA).

В момента е началник на Клиника за деца с онкохематологични заболявания, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ", София. Национален консултант по детска клинична хематология, онкология и трансплантология.

- Доц. Константинов, нека уточним първо има ли разлика при трансплантацията на стволови клетки при възрастни и деца?

- Разлика в самата процедура няма. Различното идва от там, че контингентът, с който ние работим е детски, а това изисква много по-специални условя и начин на гледане на пациентите. Важно е да се отбележи също, че показанията за трансплантация при деца са доста по-различни и в доста по-широк диапазон. Особено при така наречените алогенни трансплантации, тоест от чужд донор. С тези наши намеси имаме теоретична, а и практична възможност да лекуваме, например не само злокачествени, но и много сериозни вродени заболявания, при които се опитваме дефинитивно да излекуваме децата. И това често се налага да се извърши в много ранна, дори кърмаческа възраст.

Също така, при злокачествени заболявания при децата, поради специфичност в естеството и хода им, отново показанията за алогенна трансплантация са по-чести, отколкото при възрастни. Нека подчертая, че критериите за това дали трансплантацията да е автоложна, тоест със собствени стволови клетки, или алогенна – с донорни, са строго медицински.

- Още миналата година парите за детските трансплантации бяха увеличени. Как преценявате към настоящия момент, достатъчни ли са те?

- Това е една много дълга дискусия. Нека вметна, че догодина ние правим 20 години от стартирането на тази дейност в нашия център, който беше първи в страната. В този смисъл и дискусията за цените, а и не само, е също 20-годишна. Директните сравнения безспорно показват, че извън България цената е много по-голяма. Това не значи, че у нас манипулацията е евтина. Напротив, тя е много скъпа. И когато осъществяваме трансплантация, тя изисква същия тип консумативи и съпътстващи дейности, които биха били приложени навсякъде по света. А стойността на медикаментите, например, са еднакви тук и в другите страни. Разбира се, в България заради икономически съображения, заради възможности, които самата държава има за отделяне на тези средства, се определят цени, които са реалистични към момента. Но всички знаят, че старите цени не бяха достатъчни. И миналата година се взе това решение за повишаването им при децата. Ще повторя, при децата най-често показанията са спешни и неотменни. По действащите към момента механизми за финансиране у нас, след приключване на трансплантацията, а това може да включва многомесечни дейности, ние доказваме документално извършеното и след това ни се възстановяват изразходваните средства. Затова има винаги някакво разминаване - всеки пациент е различен и има ситуации, в които определената сума стига и други, в които не.

- Има ли достатъчно специалисти откохематолози у нас или изпитвате недостиг на хора?

- За съжаление, вероятно като отражение на проблеми, които са цялостни за здравеопазването, в последните години, ние не можем да поддържаме на ниво кадровата осигуреност на нашите екипи. Това е познат феномен, особено при медицинските сестри и текучеството е голямо. В последните години имаме доста незаети места в това звено. За щастие по отношение на лекарите такова текучество няма. Имаме достатъчно, при това специалисти с много натрупан опит в тази област. Така сме изправени пред голямо затруднение при изготвянето на нашите графици и програмите ни за обслужване на този много специфичен контингент пациенти. Дори не става въпрос толкова и за брой сестри, а за такива, които са високо квалифицирани. Тъкмо тях през годините, по една или друга причина, ние просто загубваме като кадри. Може би за това влияние има заплащането, което е било до сега за този високоспециализиран труд, може би е и въпрос на лични решения. Така че оформянето на екипите за момента е сложно. Налице е разбиране от страна на министерството относно подсигуряването на заплащането и мотивацията на персонала и очакваме те да се подобряват значително. Но завареното и натрупано като проблеми в годините все още не можем лесно да решим. Казаното до тук обаче не значи, че ние сме спрели да трансплантираме, напротив, единствено по обективни причини сме намалили темпото на работа.

- Какви са потребности на година от трансплантации на стволови клетки при децата у нас? И колко реално се правят?

- Потребността тук не е фиксирана цифра. Обикновено за нашата страна при децата годишно се прогнозира необходимост на до 25 автоложни и до 10 алогенни транспланатции. Но има и строго специфични ситуации, характерни при децата. Дори да имаме потенциални кандидати за трансплантация, освен избора на метода на лечение, се избира и мястото за провеждане на самата манипулация. В този смисъл, не е реалистично да кажем, че дори да възстановим темпа си на работа, можем да обхванем 100% от пациентите. Просто не е възможно според строго медицински критерии, някои от трансплантациите да бъдат направени в България. Това е утвърдена световна практика. Чисто медицинските условия за правенето на трансплантации изискват насочване на пациенти с много сложни или редки диагнози, както и определени индивидуални случаи в много високо специализирани центрове. В този смисъл дори държави и центрове, за които знаем, че могат много, насочват определен тип заболявания към конкретни центрове в Европа. Тоест, ако ние имаме подобен случай е оправдано, лечението му да бъде планирано в конкретен специализиран център. Обикновена на година, благодарение на работата ни с Център „Фонд за лечение на деца", изпращаме в чужбина по 3-4 пациента.

- А колко преминават през вашия център на година?

- Цифрите за отделните години са различни, по вече споменатите причини, но за вече близо 20-годишен период на действие на центъра, ние имаме над 280 трансплантации от които над 80 алогенни. Това за обема и капацитета на нашия център е напълно съизмеримо с нуждите.

- Увеличават ли се напоследък заболяванията свързани с рак на кръвта?

- Налице е доста добра статистика и наблюдение по този въпрос. Затова съвсем отговорно мога да кажа – не. Самата честота на тази група заболявания не се променя. Характеристиките на заболяванията са същите. Ако говорим статистически, България е с показатели, напълно идентични със средните за Европа. По никакъв начин не правим изключение. Тоест, бройката на диагностицираните пациенти със злокачествени кръвни заболявания е относително постоянна. Но трябва да се подчертае тук, че цифрата сама по себе си не е малка нито за България, нито за останалите държави. Между другото, ние лекуваме не само злокачествени болести на кръвта, но и солидни тумори. При децата, съобразно утвърдените и успешни международни стандарти, т.нар. детска онкохематология е комплексна медицинска специалност за разлика от ситуацията при възрастните пациенти. За България годишно имаме 160-170 новодиагностицирани пациента, които се разпределят било при нас или в другите два центъра във Варна и Пловдив. Но по-голямата част от тях се обслужват при нас.

- Кои са последните тенденции в костно-мозъчните трансплантации по света?

- Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, както е правилният термин за този лечебен метод, е непрекъснато развиваща се дейност. Изключително много иновативни неща се внедряват. Но много от предизвикателствата към медицинската наука и практика остават. Защото в много от случаите, чрез такава трансплантация, в опита си да въздействаме на основното заболяване, генерално променяме условията за функциониране на цялостния организъм на пациента. Въпреки че няма да е точно медицински казано, ще дам пример с т.нар. смяна на костния мозък. Това е необичаен феномен за дадения индивид и то изключителен рисков. Разбира се ние в голяма степен прогнозираме развитието на процеса, знаем какво трябва да следим и затова комплексните грижи за такива пациенти е изключително отговорно. От друга страна, всеки случай е уникален и развитието на ситуацията често е непредвидимо. Така че всичко, каквото се прави в посока усъвършенстване на метода, е с цел повишаване на неговата ефективност, но и в посока намаляване до минимум рисковете за пациента. Това означава усъвършенстване на ниво подготвителен период, прецизиране на показания за трансплантациите, търсене на подходящи донори, специфични лечебни режими, грижи за пациента по време и след трансплантацията и много други. Всичко това предполага и наличие на арсенал от медикаменти и консумативи, които понякога са изключително скъпи, но задължителни. Във всяко едно от тези направления, за да се стигне до максимален ефект, се работи непрекъснато. Всяка година, на международните конгреси в които участваме, със задоволство отчитаме нови и нови иновации.

- Все по-често се говори за стволовите клетки като за панацея. Има ли истина в това и къде е доказано приложението им вече освен в костно-мозъчните трансплантации?

- Професионалната отговорност не ми позволява да кажа, че стволовите клетки са панацея. Реалистично погледнато нещата, са значително по-сложни, отколкото изглеждат. Между другото стволовите, но най-вече така наречените кръвотворни (хемороетични) клетки, се изследват и използват от повече от 60 години. От вече изместваната във времето концепция за „смяна на костния мозък", съвременните тенденции са за все повече използване на специфични клетки, с цел насочено „възстановяване" на отделни клетъчни клонове и тъкани. Да, има много потенциал в този метод. В последните години се правят експерименти , което отваря по-широко поле за потенциално използване на стволовите клетки. Натрупват се данни за възстановяване на засегнати при сърдечен инфаркт или при травми тъкани. Тоест има достатъчно окуражаващи резултати, които подсказват, че направлението, в което се работи е вярно, но още не са утвърдени стандартни методи, по които да се работи. Затова е рано да кажем, че стволовите клетки са панацея в лечението на човека.



Обменяме органи за трансплантация с Румъния

Обменяме органи за трансплантация с Румъния

Ще се организират семинари, работни срещи и конференции между двете страни
„Александровска“ търси донори на костен мозък и стволови клетки

„Александровска“ търси донори на костен мозък и стволови клетки

Целта е намиране на подходящи донори за Михаела Димитрова от гр. Перник
Първи трансплантации за 2020 година(ОБНОВЕНА)

Първи трансплантации за 2020 година(ОБНОВЕНА)

Тази нощ в УМБАЛ „Александровска" мъж и жена получиха нови бъбреци, в болница "Лозенец" пък мъж получи черен дроб
Първа донорска ситуация за 2020 г.

Първа донорска ситуация за 2020 г.

Tя е реализирана в Плевен, жена на 36 г. е изпаднала в мозъчна смърт, а близките й дават съгласие органите й да бъдат трансплантирани
Нова донорска ситуация в Плевен

Нова донорска ситуация в Плевен

63-годишен мъж от Плевен дава шанс за живот на българи, чакащи за трансплантация, казаха от ИАМН
51% от българите готови да станат донори

51% от българите готови да станат донори

МС прие Националната програма за насърчаване на трансплантациите до 2023 г
Нов шанс за живот на двама

Нов шанс за живот на двама

На 31 годишен мъж от Монтана извършиха бъбречна трансплантация в Александровска, а на 46-годишен от Стара Загора чернодробна трансплантация във ВМА
Нова донорска ситуация във Варна

Нова донорска ситуация във Варна

Близките на 57-годишна жена, изпаднала в мозъчна смърт, взеха решение да дарят органите й на нуждаещи се пациенти
Търново е водеща донорска база

Търново е водеща донорска база

От общо 13 донорски ситуации за 2019 г., 5 са реализирани в „Д-р Стефан Черкезов"
Връчват награди за принос към донорството

Връчват награди за принос към донорството

Призове ще получат координатори по донорство, водещи трансплантолози и директори на лечебни заведения
1 2 3 4 5 ... 16 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2020