Проектът на омбудсмана разделя хората с увреждания

Той борави с парите за всички, но те ще отидат само за някои, казва Веска Събева

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Г-жо Събева, запознати ли сте с проекта на омбудсмана и подкрепяте ли го?

- Изпратиха ни проектозакона и в момента го четем. За нас по-скоро това е една методика, а не цял закон, но дали той ще реши проблемите, ще кажат нашите експерти. Ние не сме юристи. Притеснително е това, че една услуга се вкарва в закон. Очаквам колегите да изготвят общо становище на Национално представените организации на хората с увреждания и да го обсъдим на Националния съвет.

- Какво ви притеснява?

- В законопроекта става въпрос само за една малка част от хората, които имат нужда от лична помощ. Това не е справедливо, защото не са обхванати всички групи хора с увреждания, а само по-тежките случаи. По данни на Агенцията около 85 000 души имат ад 90% увреждания и ползват чужда помощ. Като прибавим и децата, се получава една сериозна цифра. Ако на всички тези хора се дава помощ, каквато се иска, това ще струва над 1 млрд. лв. на данъкоплатеца. Освен това има хора, които са с инвалидност дори над 90%, но са без придружител. Как ще помогнем на тях? Разбира се, ние подкрепяме всяко добро нещо, което се дава на хората с увреждания и техните семейства, за да живеят по-щастливо и по-спокойно. Въпросът е, че трябва да се направи така, че да не се ощетяват другите, които също имат увреждания.

- Какво конкретно предлага Мая Манолова? 

- Предлага лична помощ само за определена група хора. Разговарях с един икономист и той пресметна, че ако се приеме това, което е записано в законопроекта при тези, определени вече средства, излиза, че всеки асистент ще трябва да работи само с един човек с увреждане и то един час месечно. Каква помощ тогава му предоставяме? Освен това се задават нови структури, които ще гълтат нови 5% от парите. Те щели да дават тази помощ. Въпросът е дирекциите „Социално подпомагане” към общините какво ще правят? Според нас общината трябва да е тази структура, а не да се създават нови. Моето мнение е, че ако правим цялостна реформа, тя трябва да включва всяка една група хора с трайни увреждания. Средствата трябва да бъдат разпределени по справедлив и хуманен начин. А не да се взема от едните, за да се даде на другите. Трябва да се направи индивидуална оценка на увреждането и да се получи персонална подкрепа.

- Това бързане не крие ли риск да се приемат недобре обмислени предложения?

- Това ни притеснява най-много. Рискът е огромен, че ще бъдат подкрепени едни хора, а голямата част ще останат извън тази група и ще бъдат дискриминирани. Около 11 000 души ще бъдат обхванати по закона на г-жа Манолова и ще получат лична помощ, а останалите ще останат без подкрепа, въпреки че някои също са с над 90% увреждане. В този законопроект се борави с парите, които са отделени в момента за всички, но ще отидат само за някои групи.

- Какви са основните искания на хората с увреждания?

- След като сме започнали цялостна реформа, по-добре е първо да направим Закона за социалните услуги. Той е много важен. Там могат да влязат всички услуги, дори и личната помощ. Министерството е предложило един вариант за интеграция на хората с увреждания, по който в момента тече дебат. Нека там се включи раздел за личната помощ. Това също е социална услуга. В света няма отделен Закон за личната помощ.

- Какво трябва да се промени в ТЕЛК?

- ТЕЛК ще останат, но се предлага решенията да се вземат без хората с увреждания да присъстват лично. По електронен път ще се изпращат епикризите и изследванията, и комисиите ще издават експертизите си само на базата на документите. Ние държим особено много на скъсяването на сроковете за разглеждане на документите и излизане с решение.  Мисля, че на този етап сме стигнали до някакво съгласие.

- Как ще се прави оценката?

- Най-притеснително е, че все още нямаме формулировка как ще се оценяват хората с множество увреждания. Множествените увреждания са категория, която е записана и в документите на СЗО и няма как да избягаме от нея. Няма как някой да определя, кое е основното заболяване и кое е най-тежкото. Защото понякога основното заболяване не е толкова тежко, колкото съпътстващото увреждане. Смятаме, че всички увреждания трябва да бъдат вписани в документа, който човек ще получи, включително и съответната подкрепа, която му е необходима – медицински изделия, психосоциална рехабилитация и т. н.

Въпросът отново е кой ще контролира системата. Знаете, ТЕЛК е подчинен на болниците, които са търговски дружества, а НЕЛК е подчинен директно на здравния министър. Години наред ние предлагахме ТЕЛК да минат към Министерството на здравеопазването и оттам да имат грижата за контрола. Това не се случи, затова трябва да се търсят варианти как НОИ да влезе и да контролира. Защото специално в частта за пенсиите, няма как органът, който ги изплаща, да няма някакви контролни функции. Но как ще се получи и как ще стане – това вече е процес на обсъждане. Хубаво е, че електронната система ще заработи и човекът няма да бъде разхождан хиляда пъти до ТЕЛК. Въпросът е друг – нямаме стандартни документи, които да се изискват при експертизата. За дадено увреждане е добре да има един минимум от документи, които човекът трябва да представи, защото в различните региони се сблъскваме със следния проблем - всеки изисква каквото си е решил, за да се презастрахова. Иначе има риск като дойде проверката и попита, защо не си му искал такива и такива документи, е възможно да оспори експертното решение. Поради това трябва да има минимум документи, които човекът с дадено увреждане трябва да представи, за да не се притесняват и хората, които дават оценката. За да бъдат защитени и те по някакъв начин.

- Хората с увреждания се притесняват да не им бъде отнета пенсията, ако имат възможност да работят.

- Хората, които получават пенсия само заради увреждането си, без да са работили, са около 52 000. Останалите са работили и са внасяли своите осигуровки, така че пенсиите не могат да бъдат отнети. В България нямаме разписано, както в другите страни, във връзка с получено увреждане да се получава определени сума като компенсация и инвалидната пенсия изпълнява тази функция.

- Какви други проблеми срещат хората с увреждания?

- Бавенето на документите, разхождането напред-назад, чакането пред кабинетите. Някои хора не могат да се движат и роднините им трябва да взимат отпуски, за да оправят документите им. Нас ни притеснява също как ще се прави комплексната оценка. Ако някой си мисли, че това е една комисия, която стои в една стая и дава оценка, не е така. Оценка се дава на детето в училище, дава се на работното място - какво трябва да бъде подобрено, за да не се влоши състоянието на човека с увреждания. Освен това трябва един социален работник да отиде в семейството, да види как живее човека, как го подкрепят, при какви условия е поставен. Това е биопсихосоциалната оценка, за която толкова много се говори. След това трябва да се направи един цялостен доклад и по него да бъде получена съответната подкрепа за този човек. Да се прецени индивидуално от каквото има нужда, а не просто да се раздава нещо. Казва се, че човек има право на декубитален дюшек и той отива и го вземе. Да, но може би няма нужда от него. В същото време друг има такава необходимост, но не може да си го осигури, защото междувременно са свършили. И след това казват, че с медицинските изделия се източват средства. Да, така е, ние не го отричаме. Просто трябва да се намери начина при хората да отива само това, което им е необходимо, за да се преодолеят препятствията в техния живот.

- Как стои въпросът с лекарствата, срещате ли затруднения при отпускането им?

- Специално при нас непрекъснато излизат нови лекарства, но с този паралелен износ, с който очакваме да се справят, много лекарства напускат България и хората не могат да си ги набавят. Така се оказва, че хората доста често закъсват за лекарства. Те си ги купуват на свободна продажба, за да не останат без лечение. Освен това има проблем при промяна на терапията, защото при някои хора тя се отразява негативно на хода на заболяването. Лошото е, че никъде няма съобщение кои лекарства излизат от списъците, ще има ли замяна. Дори лекарите не знаят какво се случва и ние трябва да им съобщаваме, че това лекарство, с което се е лекувал до момента човек, го няма вече и той трябва да се чуди как да променя терапията. А ако се влоши този човек, трябва да влезе в болница. Това често се случва. Знаете, че от години нашата организация предлага да се създаде фонд, където да се знае колко човека са на даден медикамент и ако той изчезве, държавата да го поеме. Щели сме да нарушим пазарния принцип, но по-добре ли е хората да се влошават и да не могат да се възстановяват след това? За мен лично е трудно да разбера пазарния принцип в здравеопазването, защото това касае човешки живот. Явно нещо грешим в България, не го правим както трябва, защото в другите страни моделът работи. Там хората с увреждания получават неоходимата помощ, получават си лекарствата, имат достъпна среда, могат да работят, ако състоянието им позволява. Всичко е канализирано. При нас не е така.

- Очаквате ли в сравнително кратки срокове да бъдат решени поне част от проблемите на хората с увреждания?

- Системата отдавна буксува. Законът за хората с увреждания е приет през 2005 г., което означава, че е време за реформа. Имаше план – до 2020 г. трябваше всичко да се промени, защото законът касае още 49 нормативни актове. Това е огромен труд. Всяко нещо трябва да се обсъди, да се премери дали ще е полезно и как трябва да се пипне, за да не направим по-големи бели. Мисля, че трябва да има постоянен натиск, за да не се загърби темата, но не добре да се вземат и прибързани решения. Години наред се правят много неща, но и много стоят - нямаше пробив в мисленето, че те трябва да бъдат решени. Затова в момента е трудно да се каже дали ще изпишем вежди или ще избодем очи. Ние вървим към това да направим всичко по-добро за хората, но никога не може да стане за всички по-добре. Затова е много важно да се търси балансът, да няма ощетени.