По-ниски застраховки за 84 600 медици

Промените касаят медици, дентални лекари, фармацевти и професионалисти по здравни грижи. По данни на националната статистика броят им в страната е точно 84 600, като най-много са професионалистите по здравни грижи - 39 000, следвани от лекарите - 31 000, стоматолозите - 8 500 и фармацевтите - 6 100. В момента всички те сключват "Гражданска отговорност" според новите правила в Кодекса за застраховането, където

за застрахователно събитие и 2 000 000 лв. за всички такива събития в рамките на година. Сумите трябваше да паднат още в края на 2016 г., но до средата на миналата промяната все още не беше факт.

С предложения проект на МЗ се предлага минималната задължителна застраховка да е в рамките на 30 000 до 150 000 лв. и агрегатен лимит от 120 000 - 600 000 лв. в зависимост от вида лечебно заведение, в което работи съответното медицинско лице, и конкретната му специалност, се посочва в доклад на министъра на здравеопазването. За да се формират конкретните суми, професионалистите се разделят в три рискови групи, като в първата попадат вирусолози, имунолози, лаборанти, специалисти по лъчелечение, паразитология и прочие. Ако те работят в лечебно заведение за извънболнична помощ, дом за медико-социални грижи, център за психично здраве или за кожно-венерически заболявания,

със 120 000 лв. Ако обаче работят в болница, онкологичен или спешен център, минималната застраховка следва да е 50 000 лв., с 200 000 лв. агрегатен лимит.

Във втората група попадат авиационни медици, специалисти по вътрешни болести, гастроентерология, инфекциозни болести, педиатрия и прочие. Минималната определена застраховка за тях пък е 60 000 лв., с 240 000 лв. агрегатен лимит. За болнична помощ сумата е 100 000 лв. при 400 000 лв. агрегатен лимит.

В най-рисковата трета група са включени почти всички хирургични специалности, реанимация и интензивно лечение, акушерство и гинекология. Тяхната застраховка се предвижда бъде съответно 90 000 лв. с 360 000 лв. агрегатен лимит и

Сумите са формирани след съпоставка между броя на посещенията при медицински специалисти и доказаните случаи на причинена увреда на пациентите, заради неизпълнение на профисоналните задължения, включително нарушения на правилата за добра медицинска практика. Анализирани са 2 258 579 хоспитализации и 1 268 798 обслужени пациенти от центровете за спешна помощ, 26 000 000 посещения на личния лекар и още 13 000 000 на специалисти в извънболничната помощ. Отчетено е, че за последните 10 години заведените дела срещу лекари за причинени от тях вреди са само 240, като едва една-трета са уважени от съда. "Обобщената съдебна практиката показва, че при лека телесна повреда горната граница на осъждане за репариране на неимуществени вреди е до 10 000 лева; за средна телесна повреда - до 60 000 лева; за тежка телесна повреда - до 120 000 лева;

Средните параметри на обезщетенията, изплатени от застрахователите в случаите на доброволно уреждане на спора са както следва: до 5 000 лева за лека телесна повреда; до 50 000 за средна телесна повреда; до 100 - 120 000 за тежка телесна повреда; 80 – 100 000 за смърт", се посочва в доклада на здравното министерство. Посочената практика определя като най-рискови специалностите хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология.

С приемането на проекта на наредба ще се намалят разходите на лечебните заведения за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия в тях, категорични са от Министерството на здравеопазването. Документът ще бъде подложен на обществено обсъждане до 13 юли.