РЗИ „изгубили” 841 кадри

Всеки втори лекар в страната е в пенсионна или предпенсионна възраст, обясни доц. Христо Хинков

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Той обясни, че постоянното намаляване на заплатите са един от факторите довели до непрекъснатото намаляване на числеността на специалистите в здравните инспекции. Както clinica.bg вече писа здравните инспектори протестираха през април, именно заради ниското заплащане в сектора и заради

неполученото увеличение на заплатите,

което бе обещано от държавата.

Доц. Хинков обърна внимание, че проблемите в РЗИ са валидни и за националните центрове за обществено здраве. Той обясни, че ако не се вземат спешни мерки и се запази сегашното положение в рамките на следващите 5-19 години системата на общественото здравеопазване ще изпадне в сериозно затруднение да функционира и да изпълнява в пълен обем своите задачи.
Доц. Хинков очерта и други негативни тенденции. Около половината лекари у нас са в предпенсионна и пенсионна възраст. Също така съотношението доктор – медицинска сестра е почти изравнено, което също е тревожно. У нас

се падат по 405 лекари на 100 000 души

население, а сестрите са по 437.

Българите стават все по–малко и все по-възрастни, показва демографската картина у нас. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. След 2009 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта в България, която е по-ниска от тази в Европейския съюз (ЕС) - средно 10.1 на 1000 души население за 2016 година. През същата година  

на 1000 души у нас са се родили 9.1 деца.

Финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, отчете още доц. Хинков. Разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична и медико-диагностични дейности. Според директора на НЦОЗА цялата система е насочена изключително към лечебната дейност. Процесът на активното лечение обаче не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението. В същото време

разходите за профилактика са недостатъчни.

Мнението му бе подкрепено и от доц. Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация (СЗО). Той посочи, че текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа. Ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, даже и с увеличение на разходите, няма как да се гарантира подобрение на тенденциите в общественото здраве, обясни той. Това се потвърждава и от статистиката, според която хоспитализациите за периода 2006-2015 г. у нас се увеличават, като в края му те достигат 31 587 души на 100 хил. население. За ЕС този показател не се променя и остава постоянен в рамките на 17 340 души на 100 хил. Това води до

увеличаване на парите за здравеопазване с 450%

в периода 2001-2015 г. (от 882 200 000 лв. за 2001 г. на 3 971 500 000 лв. през 2015 г.). Ръстът на тези разходи е основно за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите на републиканския бюджет и общините не се променят съществено.

Шефът на Националният център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев отчете, че е преодолян спадът в имунизационния обхват на децата от 2015 година. Той припомни за случаите на безпрецедентно разпространение на морбили през последните две години в страните от Европейския съюз, като посочи, че България е единствената, която успя да ликвидира вносното огнище на болестта.