Европа

Паралелен пазар за 5.5 млрд. евро

15-07-2016 08:01
Най-големите консуматори на изнесените лекарства са скандинавските държави и Германия Паралелен пазар за 5.5 млрд. евро
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Темата с паралелната търговия на медикаменти нашумя през последните години в България, тъй като тя започна да се увеличава. Основните последствия от износа са хроничният недостиг на лекарства за онкологични, неврологични, ревматологични заболявания. Благодарение на вноса, който напоследък започва да се увеличава, се появи възможността за поевтиняване на други медикаменти, които са за по-масова употреба. Паралелната търговия обаче не е изолирано явление, затова решихме да ви представи как седят нещата в ЕС.

Над 5.5. млрд. евро е големината на паралелния пазар на лекарства в ЕС за година, показват сметките на световната анализаторска компания IMS Health. Основните дестинации за медикаментите се оказват Скандинавските държави, Германия и Англия, а на износ - Гърция, балтийските републики и държавите от бившия Източен блок. Това движение на паралелната търговия е напълно логично, тъй като разликата в икономическото положение и покупателната възможност на хората в отделните страни са сред главните фактори, които формират и определят тази търговия. Сред другите причини са ценовите регулации и промените във валутните курсове, смятат анализаторите.

Най-голям е делът на паралелния внос в Германия. За 2014 г. в страната са доставени медикаменти за над 3.1 млрд. евро, които формират 54% от вноса в основните осем европейски дестинации. На 2.4 млрд. евро възлиза паралелния внос в останалите седем. Това са Англия (с 15%), Швеция (с 10%), Холандия (с 8%), Дания (с 5%), Ирландия (с 2%) и Финландия (с 0.6%). Според IMS Health делът на паралелната търговия в тези осем държави е около 10% от фармацевтичния пазар в тях и 3-4% от фармацевтичния пазар на ЕС.

Основните страни, от които медикаментите се изнасят, са Гърция – 14.5%, Унгария, Румъния и България – 13.5%, Чехия, Полша и Словакия – 12.8%. Сред износителите обаче са и западни държави като Англия и Ирландия – 13.2%, Франция – 12.8%, Италия, Испания и Португалия – 11.8%, Австрия – 8%. Сред най-оборотните медикаменти са тези централната нерва система - 48.8% от всички, за СПИН – 34.7%, и за онкология – 16.5%.

Липсата на определени медикаменти в държавите, откъдето се изнасят, е един от отрицателните ефекти на паралелната търговия. Това явление не е характерно само за България, но и за останалите страни-донори. Поради тази причина през 2013 г. Гърция забранява износа на 34 лекарства, отчитат от IMS Health. Производителите на иновативните медикаменти, които стават обект на паралелна търговия също са недоволни. Проблемът за тях е спадът на приходите и оттам възможностите за реинвестиции в научната им дейност и откриването на нови молекули.

У нас точна статистика за дефицитните лекарства няма, но според данните на фармацевтите и дистрибуторите на лекарства те се увеличават. По официални данни паралелният износ е около 10% от пазара на медикаменти или 250 млн. за 2015 г. Проблемът е, че реално той е много по-голям. Обект на незаконен износ стават медикаменти в болниците и в аптеките, които вече са платени за мними пациенти по здравна каса. Съмнения за това събудиха, както постоянно увеличаващите се разходи за онколекарства, така и огромните диспропорции в харчовете на отделните клиники за тях. Доказателство за проблема в аптеките са, както пациенти без терапия, така и наличието на „кухи" обекти, през които почти не минават реални пациенти. Засега у нас няма успешни законодателни и контролни мерки, които да спрат проблема.

Законодателните промени не са панацея и за останалите държави. В Германия успяват да намалят вноса за година, въвеждайки правилото, че всички лекарства от паралелен внос ще се продават с 15% или 15 евро по-ниско от цената на оригинала в аптеките. Преди това стойността, на която са ги търгували паралелните търговци е била 10%. Мярката обаче намаля вноса само за година.

Далече по-добър ефект имат икономическите мерки. Ново спадане в паралелната търговия в Германия настъпва межди 2011 и 2013, когато самите производители започват да дават по-големи отстъпки - 16% вместо 6%, на фармацевтите. В Англия пък от 2009 г. вносът намалява периодично заради промени в курса евро-паунд.

Въпреки недоволството на фармацевтичните компании и потърпевши пациенти, паралленият износ ще се увеличава с по 3% на година, прогнозират от IMS Health. Не се очаква и особени промени в разпределението на държавите донори и приемници. Застаряването на населението и намаляването на обществените средства за здравеопазване във високоразвити страни като Франция може да доведе до увеличаване на износа. За да избегнат износа и реферирането на по-ниски цени от по-бедните страни като бившите източноевропейски държави, фармакомпаниите може да забавят регистрирането на новите си продукти там, смятат още анализаторите.


Забраниха износа за 297 лекарства

Забраниха износа за 297 лекарства

Сред тях са редица антибиотици, медикаменти за КОВИД и химиотерапевтици, причината е, че може да има недостиг

Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.

Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.

Здравното министерство публикува правилата за създаването й месец, след като тя вече трябваше да работи

Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета

Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета

По-малко от месец има ИАЛ, за да пусне системата за проследяване на реекспорта, но едва ли ще спази срока

Паралелните търговци искат ремонт на цените

Паралелните търговци искат ремонт на цените

Има промяна в страните донори на медикаменти, твърдят европейските дистрибутори

Реекспортът е върхът на айсберга

Реекспортът е върхът на айсберга

Електронната проследимост на лекарствата е най-добрият вариант, казва Юлиян Узунов
Контролират реекспорта електронно

Контролират реекспорта електронно

Експертният съвет отпадна, МЗ вече работи по системата за паралелния износ

Депутатите пак подхващат реекспорта

Депутатите пак подхващат реекспорта

Здравната комисия ще обсъжда информационната система и новите правила за паралелен износ на лекарства
Трябват ни регистри и електронна система

Трябват ни регистри и електронна система

Промените в закона за лекарствата, които трябва да ограничат дефицита на медикаменти в страната заради реекспорта, съвсем скоро ще влязат в парламента за второ четене. Доколко удачни са те, ефективна ли е лекарствената политика на НЗОК, попитахме Владимир Афенлиев. 

И БФС да са част от съвета за реекспорта

И БФС да са част от съвета за реекспорта

Лекарствата от забранителния списък за паралелен износ да се доставят само от най-големите търговци, искат от ВОЛЯ

Още глоби за реекспорта на лекарства

Още глоби за реекспорта на лекарства

ИАЛ ще следи дали има недостиг на медикаменти в страната с електронна система, а експертният съвет отпада

1 2 3 4 5 ... 6 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм