Меланомът - имитаторът на кожни болести

Всяка бенка, която се премахва хирургично, трябва да се изследва, казва д-р Веселина Йорданова

Рисковите фактори за изява на кожните тумори, и най-вече на меланом, са слънчевото изгаряне и преекспозиция на слънчева светлина. „Така е по литературни данни, но напоследък все повече се налага мнението, че меланомът е автоимунно заболяване, което се предава по законите на генетиката. Така, че слънцето и изгарянето, може би, не са единствената причина. За кожния рак има значение слънчевото изгаряне и злоупотреба със слънчева светлина, докато за меланом е достатъчно едно-единствено изгаряне години назад в живота на човека“, споделя специалистът.

Истината е, че кожата помни

и на практика няма значение дали фаталното изгаряне се е случило в детството или в по-късна възраст. То провокира образуването на свободни радикали, които атакуват клетките. В резултат те променят своята биохимия и физиология и при системно излагане на рисковите фактори (например силни слънчеви лъчи), в един момент могат да се превърнат в ракови. Затова специалистите съветват да се внимава с нежната детска кожа, особено в първите години след раждането. Препоръката им е малките бебета да не се водят на море и да се не се излагат на силно слънце. «Малките деца не бива да бъдат излагани на пряка слънчева светлина. Има залитане към слънцезащитните козметика за деца, тъй като фармацевтичните фирми атакуват пазара активно. Но моята препоръка е по-малко да се мажат децата с каквото и да било и да не бъдат излагани на слънце. Да бъдат с шапчици, под чадър, под дърво и с памучни дрешки. И да се изкарват навън в часовете, когато се знае, че слънцето не е толкова силно и агресивно“, коментира д-р Йордаова.  

Визитка  Д-р Веселина Йорданова Николова е онколог и специалист по кожни и венерологични заболявания, която има над 20 годишен опит в областта на рака на кожата. Тя е и началник на Диагностично-консултативния блок към Комплексен онкологичен център-Пловдив.

Разбира се, хората не бива да си мислят, че всяка бенка по тялото е меланом. Всъщност, раковите клетки могат да се появят и на места с видимо напълно здрава кожа, а също така и по вътрешните органи. «В повече от 15 процента от случаите, когато дойде пациентът в нашия кабинет, не се открива първично огнище. А се „хващат” вече метастази“, добавя д-р Йорданова.

Цветът на кожата е фактор, който в случая има значение, добавя тя. „Всички могат да заболеят, но боледуват повече хората от бялата раса. В моята практика – за повече от 25 години, се сещам само за два случая от ромското население. Така че бялата кожа е

по-рискова за поява на меланом.

В литературата има данни, че в Австралия заболеваемостта е най-висока – може би там важат всички фактори: и бялата кожа, и наследствеността, и многото часове слънцегреене. Но генетичният фактор също има значение и така се търсят алтернативи за лечение, различни от досегашните, които са се използвали. Има  системно лечение и таргетна терапия при особени случаи на развиетието на меланом“, казва д-р Йорданова.

По света се прилагат единни правила, които специалистите следват, за да диагностицират меланом. На първо място се гледа формата на кожното образувание. Бенките обикновено са овални и симетрични, меланомите  -  с неправилна форма. След това се обръща внимание на границата. Бенките имат добре очертан контур, при меланомите границите са неясно отграничени и назъбени. Освен това е важен и цветът - бенките са с хомогенен, от светло до тъмнокафяв цвят, а всички останали нюанси са съмнителни. Не на последно място се преценява и големината. Бенките обикновено са по-малки от 6 милиметра, меланомите - по-големи. „Ако човек забележи бенка, която започва  да се увеличава по размер, прокървява, да образува коричка, непременно трябва да посети онкодерматолог. В литературата е отбелязано, че има значение размерът на бенката. Но меланомът може да бъде и в много малки размери, а едно голямо пигментно петно да си бъде пигментно петно, без да е меланом. Така че това не е абсолютно задължителен фактор – над един сантиметър трябва да се мисли за меланом. За цвета – меланомите са пигментни и ахроматични. Ахроматичните могат да наподобяват различни кожни изменения, при пигментните диагнозата е по-лесна. Имаме много широки граници на изява на заболяването. Даже някои автори наричат меланомите

„хистерията на кожните болести”,

тъй като може да имитира всякакви други заболявания“, коментира специалистът.

Меланомът е коварна болест, затова е изключително важно да се внимава какво и как се премахва оперативно. Има хора, които не желаят бенки по тялото си, особено когато са с по-големи размери, но не винаги разбират дали са „изрязали“ доброкачествено или збокачествено образувание. „Всичко, което хирурзите оперират, трябва да се изследва хистологично. Много от дерматолозите си позволяват да изгарят бенки, а коварното при меланома е, че в първите стадии липсват клинични признаци. Видимо няма промяна – човек въобще не мисли за това заболяване като види една бенка. И ако се изкуши да я изгори, е възможно след това да има онкологични последствия“, уточнява д-р Йорданова.

Много пациенти се страхуват, че колкото повече бенки имат по тялото си, толкова по-голяма е опасността те да рецидивират в злокачествено образувание. Специалистите обаче опровергават това твърдение. „Има хора с много бенки, без меланом и такива с една бенка, която да се окаже меланом. А съществуват и такива, които

нямат бенки, но и при тях се появява

и най-злокачественият кожен тумор“, споделя впечатления от практиката си д-р Йорданова.

По думите й хората не случайно се плашат от заболяването, защото то е една от най-страшните онкоболести. Причината е в бързия прогрес и високата смъртност, до която води. „По принцип в онкологията се отчита преживяемост от 5 години, за да се каже, че едно заболяване е излекувано. При меланома смъртността е най-висока в рамките на петте години от неговото диагностициране. В България по-често тези болести се диагностицират в по-късните стадии – трети и четвърти“, разказва онкодерматологът. Меланомът метастазира основно по лимфен и хематогенен път. В първия случай се разпространява в близките лимфни възли, а от там по цялото тяло, а във втория използва за разсейките си кръвообръщението. Чрез него раковите клетки могат да достигнат до всички органи, като най-често засягат белия и черния дроб.