Отвъд границата

Здравето в Швеция се финансира през данъците

08-06-2018 09:06
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Здравето в Швеция се финансира през данъцитеПри надхвърляне на годишната сума за лекарства, те стават безплатни за пациентите, разказва д-р Румяна Стоянова
През миналата година започнахме да ви разказваме за българските медици „Отвъд границата". За съжаление броят им с времето не намалява, а се увеличава. По-добро ли е здравеопазването в Швеция, как се чувства един български лекар там, смята ли някога да се върне, попитахме д-р Румяна Стоянова.



- Как решихте да заминете за Швеция? Какво ви накара да изберете тази държава?

- Обикновено човек търси баланс между семейните задължения и професионалната кариера. След като, децата израснаха и поеха своя път, реших че е време да помисля за себе си. Работата на лекар в България е много натоварваща и човек трябва да работи на 2-3 места , за да поддържа  нормален стандарт. В интерес на истината, аз се надявах да се промени системата към по-добро и когато това не стана, реших аз да променя нещата. Ето защо реших, че отивайки в развита страна от Западна Европа мога да поддържам същия, а и по-добър стандарт на живот при регламентиран 8-часов работен ден. Скандинавия винаги ме е привличала със спокойствието. И когато се отвори такава възможност, реших да се възползвам. Предпочетох Швеция.

- Как ви посрещнаха пациентите, с какво са по-различни от българите?

- Швеция е страна, която е известна със своята толерантност към емигрантите и чуждите специалисти. Пациентите са свикнали да ги обслужват лекари-емигранти и това за тях не е проблем. Основните предизвикателства бяха усвояването на диалекта на шведския език и създадената практика при лечението.

- Кои бяха най-големите трудности пред вас?

Визитка

Д-р Румяна Стоянова е родена в гр. София през 1957. През 1982 завършва Медицинска Академия-София, а от 1986 има призната специалност „Психиатър". Работи в Районна психиатрична болница - гр. Лом, Студентска поликлиника - София, ЦПЗ - София и Медицински център „Фихелт" – София. Преподавала е във „Флоранс Найтингейл", водила е цикъл лекции по радио „Христо Ботев".

- Психиатрията е специфичен дял от медицината, който изисква детайлно познаване на езика, както и на местното законодателство. Несъмнено, основното предизвикателство беше адаптиране към начина на работа, здравната система и създадената практика. Работя в окръжна болница, а според българските стандарти регионът, който обслужваме, е голям.

- Какво представлява здравната система в Швеция?

- Здравната система в Швеция в сегашния си вид е въведена през 1974 г., като здравните вноски на цялото население се поемат от данъците, а не се плащат отделно, както в България. Разходите за здравеопазването са 9 процента. Характерна особеност на шведката здравна система е нейната децентрализация – цялостната здравна политика и финансирането се осъществяват от регионите (общините), което я прави много по-ефективна и гъвкава. Болшинството от болниците са държавни, като във всеки регион има основна болница и в зависимост от територията - районни. Първичните прегледи се осъществяват в здравни централи (поликлиники), каквито има по няколко във всеки град. В поликлиниките работят само общи специалисти (джипи-та), които поемат всички дейности.

Съществува потребителска такса, която не е голяма, като при надхвърлянето на определен сума, обикновено 10 такси, пациентът се освобождава от тях. Клинични пътеки няма – всеки лекар може да прецени колко време и как трябва да бъде лекуван пациентът. Има единна електронна лекарствена система, като всеки пациент може да получи лекарствата си във всяка аптека (основно държавни) срещу лична карта. При надхвърляне на годишна сума за лекарства в размер на 1800 крони (около 360 лева) те стават безплатни. Записването за преглед става само предварително. Чакането за планови операции може да продължи с месеци.

А как стои въпросът с кадрите?

- Създаването на лекари-специалисти е дълъг процес, който продължава около 12 години до достигане на пълна правоспособност и специалност. Поради тази причина медицината не е толкова атрактивна за младите хора, които търсят бърза реализация. Има хроничен недостиг на лекарски персонал, особено в северните региони. Поради тази причина, държавата е създала институт на лекари на свободна практика (hyrläkare), които работят за определен период (обикновено седмица-две) в различни болници, решавайки конкретни проблеми. Медицинските сестри имат по-големи права от тези в България. Частните болници не са много, като се предлага частно медицинско застраховане, което покрива изцяло лечението. Месечните вноски не са високи.

- По какво шведската система се различава от нашата и какво може да вземем тук?

- Различията са много, но основното е политиката на държавата по отношение на здравеопазването. Като цяло, тя не е променяна от 1974 г. Съществуващата мрежа от болници и здравни центрове за доболнична помощ покрива териториално цялата страна. Перфектно са развити социалните дейности за подпомагане на болни и хора в неравностойно положение. За 3 години тук не съм чула да се открива нова болница.

Основният проблем са разстоянията – Швеция има население като България, концентрирано основно в южната й част, докато на север е разпръснато на голяма територия.

Това, върху което трябва да се мисли в България е създаването на ефективно действаща здравна система, осъществяваща качествено обслужване на цялото население, достатъчно финансиране и справедливо възнаграждение за медицински персонал. В Швеция това става за сметка на данъците, които са около 36,5 процента. От тях 18 процента отиват в държавния бюджет, а останалите остават на разположение на общините. Най-голям процент от общинските разходи са за социални дейности, следвани от медицината.

- Какво е отношението на обществото към лекарите?

- В Швеция лекарите се причисляват към висшата прослойка на обществото. Местното население традиционно уважава институциите и отношението към лекарите е съответно. Не липсват скандали с лекарски решения, но  обществото не се фиксира върху тях. Същевременно, щатните таблици и заплащането на лекарите са в ръцете на общините, които често недооценяват финансово и кариерно чуждестранните специалисти.

- А как се отнасят към сестрите?

- Медицинските сестри в Швеция имат много големи правомощия и самочувствие, сравняващо се с това на лекарите. Границите между лекарските правомощия и тези на сестрите са размити. Често, след обучение по администрация (около 6 месеца), сестри стават административни началници на болници. Като цяло, квалификацията им е висока.

- Мислите ли да се завърнете в България?

- Относително краткият ми престой и работа тук не могат да компенсират  всички близки връзки и навици – със семейство, деца и приятели в България. Не бих могла да зачеркна, а и не искам, по-голямата част от живота си, затова  смятам след навършване на пенсионна възраст да се завърна в България.



Не бих се върнал в България, за да бъда лекар

Не бих се върнал в България, за да бъда лекар

Медицината трябва да е социална дейност, дивият капитализъм не е най-прекрасната система, за да си пациент в нея, казва д-р Стоимен Евтимов

Лошо е, че болниците се подчиняват на икономиката

Лошо е, че болниците се подчиняват на икономиката

Рубриката ни „Отвъд границата" за българските лекари, които по една или друга причина напуснаха страната ни, продължава. Днес гост в нея е д-р Борис Таблов.
В клиничните пътеки има огромни абсурди

В клиничните пътеки има огромни абсурди

Рубриката ни „Отвъд границата" продължава. Дали животът в чужбина е по-хубав, по-добре ли се грижи Франция за своите граждани, как се лекуват там, разказва д-р Борислав Бонев. 

Колегите ми тук се борят с вятърни мелници

Колегите ми тук се борят с вятърни мелници

Рубриката ни „Отвъд границата" за българските лекари, които по една или друга причина напуснаха страната ни, продължава. Днес гост в нея е д-р Филимена Вълкова. 

Здравните системи на Изток са идентични

Здравните системи на Изток са идентични

Медицината е номадска професия, която можеш да практикуваш в целия свят. Clinica.bg продължава своята рубрика за лекарите зад граница, този път обаче в нея гост е не българин, а чужденец - д-р Ашраф Селим.

Чужбина дава, но и взема

Чужбина дава, но и взема

Стотици български медици напуснаха страната ни през последните години. Затова clinica.bg реши да покаже техните гледни точки. В деня на народните будители ще ви запознаем с проф. Георги Чернев.
Смятам, че емиграцията на лекари ще спре

Смятам, че емиграцията на лекари ще спре

Стотици български лекари и сестри напуснаха страната ни през последните десет години. Clinica.bg реши да събере пъзела и да покаже различните гледни точки „отвъд границата". Наред е д-р Веселин Тенев.

Липсата на духовност е основен проблем на България

Липсата на духовност е основен проблем на България

Тази година номиниран за приза „Лекар на годината" на България е доц. Николай Янев. Заради уменията му за него спорят болници от две страни – България и Англия. Как се става толкова добър специалист, какво е да си лекар в наши дни, разказа самият той, специално за читателите на clinica.bg.

 

ОНКОЛОГИЯ

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ

 

Съвместен проект на clinica.bg

и "Галъп Интернешънъл" 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Кой модел на здравна реформа одобрявате?

Септември 2018