Интервю

Само 33% от възрастните ходят на профилактичен преглед

07-06-2018 08:02
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Само 33% от възрастните ходят на профилактичен прегледИзнасянето на дейности от болничната към извънболничната помощ трябва да продължи, казва д-р Галя Йорданова
Националният рамков договор дава повече възможности за профилактика на пациентите и нови моменти за джипитата и лекарите специалисти. Също така в последния месец БЛС постави проблеми и заяви конкретни искания свързани с вторичните прегледи и специализираната извънболничната медицинска помощ. Какво е развитието по тези въпроси, попитахме директора на дирекция "Извънболнична медицинска и дентална помощ" в НЗОК д-р Галя Йорданова.
- Д-р Йорданова, новият национален рамков договор дава повече възможности за профилактика. Какви резултати очаквате?

- С Националния рамков договор в областта на профилактиката е регламентирано едно пълно проследяване на здравословното състояние на деца и на възрастни. Основните промените сега са при лицата над 18 години.

Целта е проследяване на пътя на пациента – от първото посещение на профилактичния преглед до преминаване през следваща стъпка, ако лицето е в рискова група, до взимане на мерки да не се стигне до развитие на заболяване. Ако при профилактичния преглед или по друг повод се установи, че пациентът страда от хронично заболяване, той има право да бъде диспансеризиран при общопрактикуващ лекар или при лекар – специалист с цел по нататъшно проследяване на състоянието и недопускане на усложнения. 

За миналата година здравноосигурените лица над 18 години, които са минали профилактичен преглед, са някъде около 33%

От 1 април тази година НЗОК заплаща и вторичен профилактичен преглед. Целта е да се проследи състоянието на лица, които са в риск от развитие на заболявания на сърдечно съдовата система, на захарен диабет, на злокачествени заболявания, т.е. социално значимите заболявания. И следващата стъпка е не само да се следи състоянието, а да се направи допълнителна консултация със специалист, когато този риск е висок. Идеята е да се вземат мерки навреме, за да не се достигне до тези заболявания. След вторичния преглед всъщност има два пътя – пациентът продължава да се наблюдава от личния лекар или при висок риск да бъде насочен за консултация при лекар специалист по профила на риска. В първичния профилактичен преглед има строг обхват от изследвания и дейности, които назначава личният лекар. Данните от анамнезата, прегледа и изследванията се отразяват в карта за оценка точно тези рискови фактори за формиране на групи на лица с риск от развитие на заболяванията. Това са отчетни документи към НЗОК и разбира се подлежат на контрол. Всяко лице над 18 години, на което му е извършен профилактичен преглед, отчетен към НЗОК, трябва да има в медицинския софтуер, такава карта за оценка на риска.

- Какъв дял от българите всъщност посещават личния си лекар, за да им се направи профилактичен преглед?

Визитка

Д-р Галя Йорданова работи в Националната здравноосигурителна каса от 2003 г. като началник на отдел. През 2006 г. става директор на дирекция „Извънболнична медицинска и дентална помощ". Магистър е по икономика и по медицина с придобита медицинска специалност.

- Профилактиката е право и задължение на всеки. За миналата година лицата над 18 – годишна възраст, които са здравноосигурени и са посетили общопрактикуващ лекари за профилактичен преглед, са някъде около 33%. Това е една тенденция от много години назад. Движи се в тези рамки – от 33 до 35%. В последните 10 години този дял е достигал най–много до 38%. Затова е много важна ролята на медиите, институциите и на НЗОК за информираността на пациентите. Такава информираност, разбира се, се предоставя и от общопрактикуващите лекари, има я и на сайта на НЗОК. Всеки един пациент може да получи и информация под формата на онлайн консултация на горещия телефон или разбира се писмено. Може да получи не само информация, а когато смята, че не е получил това, което му се полага, да пусне сигнал, да зададе въпрос и да са направи проверка по случая. Възможно е и чрез личния си код за достъп да види какво има в здравното му досие, какво е получил като медицинска помощ за профилактика и прочие.

- Защо по-голямата част от възрастните здравноосигурени пропускат профилактичния преглед? На какво според вас се дължи тази тенденция и спазват ли се законовите санкции при пропуск?

- Един определен процент от здравноосигурените възрастни посещават личния лекар за профилактичен преглед. Дали 33% е много или малко не мога да кажа. Делът при децата до 18 годишна възраст е много по-висок. Пропускането на профилактичния преглед от страна на възрастните може да се дължи на редица субективни и обективни фактори. Но въпросът доколко здравноосигурените лица спазват своите права и задължения не трябва да е насочен към НЗОК. Функциите на здравната каса не включват осъществяване на контрол и налагане на санкции, било то финансова глоба или прекратяване на здравноосигурителни права в рамките на един месец, както е предвидил законодателя. Тези въпроси трябва да бъдат насочени към други институции.

- Има ли обстоятелства, при които личният лекар няма да получи пари от НЗОК за проведен вторичен преглед. За какво трябва да внимават джипитата?

- Ако едно лице е в рискова група от дадено заболяване, например от захарен диабет, то не може да бъде едновременно диспансеризирано за същото заболяване. Т.е. няма как да има вторичен профилактичен преглед и за рискова група, и за диспансеризация за едно и също заболяване. Един от двата случая, т.е. верният, подлежи на контрол. Лице, което вече е диспансеризирано или страда от същото заболяване не може да бъде включено в рискова група. Също така за лица, за които няма отчетена карта за оценка на рисковите групи до края на втория месец следващ отчетния, вторичният преглед не се заплаща или ако е заплатен, се сваля първичният профилактичен преглед.

Няма как да има вторичен профилактичен преглед едновременно за рискова група и за диспансеризация за едно и също заболяване. Един от двата случая ще подлежи на контрол

- Българският лекарски съюз (БЛС) имаше определени критики, свързани с неясноти около провеждането и отчитането на вторичния профилактичен преглед и предложиха указание. Успяхте ли да се разберете с тях по въпросите, които поставиха?
-
В тази връзка имаше среща между Българския лекарки съюз и НЗОК. Има изготвени указания, които са качени на сайта и са подписани от двете институции. Ние изчистихме някои от нещата, които не бяха уточнени и се оказа, че има и софтуерни проблеми, но не от страна на НЗОК. Междувременно могат да възникнат и нови въпроси и грижи. Всяко нещо, което е ново, води след себе си и казуси. Така че сме готови в оперативен порядък да продължим да се срещаме и да решаваме въпросите.

- БЛС поискаха и 15% от бюджета на НЗОК за Специализираната извънболнична помощ (СИМП), както изнасяне на дейности от болничната помощ към СИМП. Ще се случи ли това и какво смятате за исканията им?

- Това са въпроси, свързани с промяна в основния пакет в Наредбата за здравни дейности. Така че моето лично експертно мнение е, че е хубаво да продължи процесът на изнасяне на дейности от болнична помощ в СИМП в амбулаторни процедури. Не е нужно пациентът да бъде хоспитализиран за всичките тези дейности, за които медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика позволяват да се извършат и в извънболнична медицинска помощ. Първо, така разходите ще бъдат по–малко и второ пациентът по никакъв начин не е ощетен. Напротив, и за него е по-добре, защото няма да има нужда да бъде в болнична стая.



СУ обсъжда казуса с медицината

СУ обсъжда казуса с медицината

Здравната комисия ще разгледа в четвъртък поправките за превръщането на Лозенец в Национална педиатрия
Хронични болести-виновни за 80% от смъртните случаи у нас

Хронични болести-виновни за 80% от смъртните случаи у нас

Национална програма ще подобрява здравето на нацията
Медицината в СУ остава

Медицината в СУ остава

И нови клиники ще отворят врати за студентите на Софийския университет, каза Кирил Ананиев
Правителствена болница с 33 млн. дългове

Правителствена болница с 33 млн. дългове

Учебната и клинична база на Сoфийския университет ще бъде запазена, увери Кирил Ананиев
Лекарската професия-най-привлекателна

Лекарската професия-най-привлекателна

С най-нисък рейтинг в бранша е рентгенов лаборант
Слагат камери в инвазивните кардиологии

Слагат камери в инвазивните кардиологии

Касата ще плаща до 10% от остатъците на онкомедикаментите, които генерира една болница
Дават още 5 млн. за държавните болници

Дават още 5 млн. за държавните болници

Променя се собствеността на психиатрията в цело Царев брод, реши още правителството
Тази невъзможна електронизация

Тази невъзможна електронизация

Колкото повече стават парите в здравеопазването, толкова по-съмнително изглежда изграждането на работеща е-система

Гласуват за анекса другата седмица

Гласуват за анекса другата седмица

Неусвоените пари за болниците от един месец ще се прехвърлят за следващия, казват от БЛС

63 са редките диагнози у нас

63 са редките диагнози у нас

Най-много в страната ни са пациентите с тези болести в София и Варна

1 2 3 4 5 ... 113 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2018