Шарената къща - дом за големи деца

Една от най-тежките травми на децата от домове е, че хората се появяват и изчезват от живота им, казва Владимир Иванов

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

„Ние сме хората, които организираме бита ден за ден, кой ще чисти, кой ще коси трева. Има си работа, повече отколкото в панелен апартамент. Зимата се рине снега, лятото се коси тревата", разказа Владимир.

Така например стопаните на къщата учат младежите да си подреждат стаята, да имат чисто хигиенни навици. „Минават през банята, защото така трябва, а всъщност остават мръсни. Защо едно 22 годишно момиче не може да си измие косата, като има всичко – и бойлер, и топла вода, като има добър пример около себе си, а ходи със сплъстена коса. Това прави лошо впечатление, а в същото време иска да си намери работа", разказа Владимир и добави, че не учат младежите назидателно, а по скоро обсъждат с тях проблемите.

Някои от обитателите на Шарената къща, все още не са били завършили образованието си, когато се настанили там. „Идвали са неведнъж

22-24 годишни младежи със завършен седми

или само 5-и клас или дупка от десет години непосещаване на училище. През това време реално те са били потребители на тогавашните социални домове, но въпреки това не са завършили и посещавали училище", сподели Владимир. Затова й той често им помага с уроците, а след това и с намиране на работа, което също е сериозен препъни камък. Те не се чувстват уверени и готови да кандидатстват, а дори и да ги наемат, трудно се задъражали. „Често се случва, докато ние се радваме, че някой е започнал работа, да разберем, че с гръм и трясък си пропилява спечелените пари с честен труд. За два дни остава без заплатата си, похарчена по детински", обясни още Влади.

Емоционалните травми са едни от най-труднопреодолимите проблеми на младежите. „Никой не разказва най – болезнените си моменти на първо влизане. С течение на времето разбираме повече за семейната им история, за травматичните неща, които са преживявали", разказа още Владимир. Той добави, че при някои младежи насилието е било системно, било то в семейството или по домовете. „Хаос в семейството, майката ги води при един „баща", после при друг. Някакви хора се появяват, които са уж са с някаква родителска функция, но не се задържат в живота им", обясни той. Това е и една от най-големите травми на тези българчета - хората, които се появяват и изчезват от живота им. Младежите, отгледани в институции масово споделят как там хората минават и заминават, било то под формата на дарители, благодетели и имат съвсем епизодична роля в живота. Затова и те са свикнали да не им се радват, защото

знаят, че няма да ги видят повече.

Именно това отношение е болно място за тях. Затова и хората от Шарената къща се опитват да осъществяват доброволческа дейност под формата на социална ангажираност на компаниите или екипите, така че участието им да има повтаряемост. „Целта ни е малък брой хора да участват, но редовно, за да могат младежите ни да изградят връзка с тях, а не да се повтаря модела – идваме веднъж и повече не се виждаме", разказа Владимир.

Предвид факта, че Шарената къща е под шапката на БЧК, това изгражда допълнителна принадлежност на младежите към една голяма организация със служители и доброволци, разказа Деница Баръмова, която е директор на Младежкото БЧК. Тя добави, че Шарената къща се намира до село Лозен, където е и базата на БЧК. „Там има събития, пълни се с хора. Това усещане, което създава тази организация и толкова доброволци зад гърба на младежите също е позитивен елемент за реалната интеграция в обществото", добави Баръмова.

Друга специфика на „децата от домовете" е ролята на жертва, която

част от тях с охота прегръщат.

Този модел далеч не се наблюдава при всички, но при някои е много натрапливо и силно изразено. „Те не вярват и не могат да осъзнаят, че вече са големи и пораснали, че са способни да се конкурират на пазара на труда, че заслужават достойна заплата и уважение", допълни Влади. Нямайки много пъти диплома за средно образование и специална квалификация, младежите са били „подритвани", лъгани и реално имат натрупан негативен опит и е много трудно да повярват, че оттук нататък нещата ще потръгнат, ще имат нормална работа и заплата. Така моделът „аз печеля внимание, показвайки на хората трудния си живот" се закрепва, защото оттук им дават, оттам им дават и

получават вниманието през съжалението,

което пак е някакво поощрение – и материално, и емоционално. Затова служителите на Шарената къща се опитват да рушат този модел и по – скоро да очакват постижения от младежите, да им помогнат да повишат самооценката си и да тръгнат в нова посока, в която те сами успяват да се справят с живота. Това, обаче е трудна задача, именно заради огромните пропуски във времето.

Въпреки трудностите обаче много от младите успяват да наваксат пропуснатото и да тръгнат по свой път.

Има и младежи, които пък са много добре организирани и мотивирани и им трябва много малко помощ. „Те просто толкова силно си теглят към техните собствени цели, че на нас не ни остава друго, освен да им се радваме и да ги подкрепяме чисто емоционално", каза още управителят. В момента едно от момичетата в дома следва за медицинска сестра и е трети курс. И макар в началото да е имала трудности и спънки в ученето, в момента комуникира много добре и с лекари, и с пациенти. „Определено тя е човек, който със сърце си е избрала професията", разказа Владимир. Друго момче, дошло от социален дом пък е курсант във военно училище. При всяка отпуска обаче се връща в Шарената къща, защото там е единственото семейство, което има, защото неговото го е задраскало. Друго момче с медицински увреждания и решения на ТЕЛК, също минало през Шарената къща вече работи, плаща си квартирата само и продължава да учи във вечерно училище.