Мнение

Българските кардиолози са на световно ниво

01-06-2018 09:00
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Българските кардиолози са на световно ниво Здравеопазването е сфера, която изисква сериозно финансиране от държавата, категорична е доц. Красимира Христова
Едно от най-големите и значими събития в областта на неинвазивната диагностика в кардиологията – XXIV Световен конгрес по ехокардиография и неинвазивна образна диагностика, се проведе в курорта Албена. В 35-годишната история на форума, той едва за пети път се провежда на Стария континент и за първи път в Източноевропейска страна. България кандидатства за домакинство чак през 2022 или 2023 г., но само преди две години й беше предложено да направи това през 2018 г. С организацията светкавично се заемат International Society of Cardiovascular Ultrasound (ISCU), Фондацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията и работна група. За важностатта на конгреса, за предизвикателствата и новостите в сектора, разговаряме с доц. Красимира Христова, един от организаторите на форума и експерт в Национална кардиологична болница.

- Доц. Христова, какви новости представи конгресът?

- Конгресът е насочен към най-новите образни методики в ехокардиографията – триизмерна ехокардиография, ехокардиография в инвазивната кардиология, проследяване на критични паценти, както и ехокардиографията при вродени пороци при деца и при възрастни, което е нещо съвсем ново и е свързано с най-новите технологии на изследване в ехокардиографията. Този конгрес дава невероятният шанс на България да покажем, че имаме възможностите да бъдем на световно ниво. Шансът да комуникираме с експерти от САЩ, от Канада, от Западна Европа на този форум показва, че въпреки проблемите в нашето здравеопазване, може да сме равнопоставени със световната наука. Моето име е познато в чужбина, тъй като съм работила в една от лабораториите, които са едни от новаторите на тези нови методи на ехокардиографска  оценка -  спекъл тракинг в  двуразмерната и триизмерната ехокардиография, но е много важно да обучим и младите колеги на тези методики, за да продължат това, което ние сме започнали. Затова, когато организирахме  този конгрес и подготвях програмата му, дадохме шанс на много млади български кардиолози да презентират на Световния форум, така че да бъдат забелязани. С научни съобщения и клинични случаи участваха 14 специализанти от София, Варна и Пловдив.

- Какво представи България на конгреса? 

Визитка

Доц. д-р Красимира Христова е специалист кардиолог и експерт по ехокардиография в Национлана кардиологична болница.
Има защитена докторска степен върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт.
Доц. Христова е специализирала в престижни университети в Австрия и Белгия. Има успешно защитена магистратура в областта на Аdvance Medical Imaging в кардиологията към Католически университет в Льовен, Белгия.
Участва в разработването и клиничното приложение на първия софтуер за триизмерна миокардна деформация.
Доц. Христова е носител на награда за млад изследовател на Международната асоциация по хипертония през 2006 г., както и на редица отличия на национални и международни организации.
Председател е на работната група по ехокардиография към Дружеството на кардиолозите в България, член е на борда на Европейската асоциация по ехокардиография – ЕАСVІ, на борда на научния комитет на Американската асоциация по ехокардиография.
От 2013 до 2015 г. е избрана за Президент на International College of Cardiology (ІСС). От 2016 г. е генерален секретар на ІСС, Fellow на Европейската асоциация по кардиология и почетен член на IACS – Meждународната Академия по сърдечно-съдови заболявания.
От месец декември 2013 г. е член на борда на директорите на Световната лига по хипертония , както и член на борда на Международната асоциация по хипертония.
От 2015 г. е лектор и гост–професор в Creighton University, Oмаха, Небраска, САЩ.
Автор е на много научни статии и учебници, публикувани у нас и в чужбина.

- Това, което Фондацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията прави, е да подпомогне млади колеги да участват в международни конгреси с представяне на клинични случаи и абстракти. Тази година с такива се представиха както тримата, които спечелиха първете награди на Софийските дни по ехокардиография през 2018 г., така и други 20 млади лекари. Представените от всички тях случаи бяха оценени от жури, а последната вечер от конгреса бяха отличени най-добрите. Наградени бяха д-р Ивайло Тончев, презентирал свой случай, разработен в клиника в Израел, д-р Николай Младенов от Аджибадем Сити клиник и д-р Долина Генчева от Пловдив. За младите специалисти това е  възможност да участват в един престижен световен форум и да покажат, че в България има хора, които могат да развиват ехокардиографията на световно ниво.

- На конгреса е представен метод, който у нас не се прилага. Става въпрос за превенцията на инсулт чрез използване на методите на ехокардиографията и интервенционалната кардиология? Какво представлява този метод?

- Това е една от новите методики на изследване, при които ехографистите работят ръка за ръка с интервенционалните кардиолози. Този метод се прилага при пациенти с предсърдно мъждене и с риск от образуване на тромбоза. Поставят се малки дивайси (под формата на чадърче от порядъка на няколко милиметра) в лявото предсърдие, които затварят  една структура, наричана ухо на предсърдието. Процедурата се провежда под строг ехографски контрол, което намалява значително времето на рентгеновото облъчване на пациенте. Споменатото „чадърче” е в катетър, а когато бъде вкарано в сърцето, то се разтваря в самото ухо, така че, да се уплътни ухото. У нас се правят постъпки да се разработва този модел на терапия, но проблемът е, че тези приспособления са много скъпи – 20 до 30 хил. лв. в зависимост от фирмата производител. Освен това, размерът им трябва да е изключително точен, съобразен с индивидуалната морфология на ухото на предсърдието на пациента. Тази методика на лечение у нас все още не се финансира от НЗОК. Почти всички пациенти с предсърдно мъждене, които са с  висок риск от емболизация (да получат тромбоза), подлежат на такава процедура. Това са около 20% от сърдечно болните.

- Къде е българската кардиология в Европа?

- Българският кардиолог с нищо не отстъпва на западноевропейските кардиолози. Ние просто сме поставени в друга среда, работим с по-стара, некачествена апаратура, а на места дори липсва такава. Затова в известен смисъл може да се каже, че нивото на обслужване на пациентите е по-остаряло. В България има около 5-6  ехокардиографа, предимно в няколко университетски болници, които са предпоследен модел и един от ултрависок клас, при който е въведена нова методика  на изобразяване. Тя дава допълнителна информация, без да се използва контрастно вещество, да се определи каква е хемодинамиката на кръвта в сърдечните кухини. За съжаление тези апарати не се ползват в пълния си капацитет. Липсват обучени кадри за тези техники. 

- Кой трябва да организира обучението им?

- И самите ръководители на клиники трябва да насочат персонала към съответни курсове в България или в чужбина. По света университетите са отворени да приемат за следдипломно обучение, след кандидатстване за финансиране, но изискването е  да се провежда поне 1-годишно обучение. В същото време част от младите лекари не искат да се откъснат от специализацията си за толкова дълъг период от време. Мисля, че когато човек е млад, може да рискува 1 година от  началната си квалификация тук и да се върне добре обучен в определена област на кардиологията.

Като резултат от една от основните дейности на Фондацията, а именно да обучава младите колеги, бе създадена Академия по ехокардиография за специализанти под ръковоството на проф. Т. Донова. Опитваме се, чрез курсове и други видове обучения, да подпомогнем именно повишаване на знанията на специализантите. Курсовете се провеждат през пролетта и есента, за да може повече колеги да се включат в това обучение, където освен теорията имаме и съчетание с практическо обучение. По време на 4-годишнат  специализация е предвидено провеждането на 2 модула годишно. Тази година, ден преди откриването на Световния конгрес в Албена, също се проведе еднодневен курс в областта на триизмерната ехокардиография, в който се акцентира на цялата методика като възможност за оценка на клапен апарат, камерна функция  и миокардна функция, както кога, защо и кои пациенти са подходящи за провеждане на трансезофагеалната ехокардиография (ТЕЕ) - вид ехокардиография, която представлява ултразвуково изследване на сърцето през хранопровода.

- Споменахте триизмерна ехокардиография. Какво представлява тя?

- Триизмерната ехокардиография е начин на изобразяване на сърцето в пространството, подобна на триизмерното кино -  визуализират се сърдечни структури в три равнини на изображение, което позволява на лекаря по-добре да анализира самите структури, кръвоток през клапите и функционалния капацитет на сърцето. Според най-новите световни проучвания, двуизмерната кардиография е с доста ограничения при този начин на изследване на функцията на сърцето. Особено при пациенти, които трябва да бъдат проследявани с години. Фракцията на изтласкване е понятие, което показва процента на кръвта, която лявата сърдечна камера изтласква към аортата и останалите органи в човешккия организъм. Кардиолозите говорят за намалена сърдечна функция например, при сърдечна недостатъчност, порок на сърцето и др. заболявания.  Но днес ние разполагаме и с друг показател - лонгитудинален стрейн, който вероятно в бъдеще ще измести сърдечната фракция като по–чувствителен метод за оценка. Той подсказва за най-малките увреждания, настъпили в миокарда, и се променя преди да е паднал капацитетът на цялата камера, т.е. преди да е паднала фракцията на изтласкване. Например, когато проследяваме онкологични пациенти, при които  се провежда химиотерапия, по-добре е да се следи лонгитудинален стрейн, отколкото фракцията на изтласкване, за да може да хванем навреме настъпилите нарушенията и да реагираме с терапия, която да съхрани помпената функция на сърцето за дълъг период от време. Така те ще могат по-дълго да провеждат онкологичното си лечение. Целта ни е да превентираме проявата на сърдечна недостатъчност при онкологичните пациенти, която често е причина за спиране на лечението и дори за летален изход. Освен това, това  е метод за диагностика и проследяване, при който няма субективизъм. Изследването се прави за няколко минути и за пациента не се различава по нищо от обикновената ехокардиография. Що се касае за специалиста – необходима е  съвременна апаратура, която може да анализира този показател, както и допълнителното обучение на специалистите в тази област. В България преди година излезе и национален стандарт за лечение и проследяване на пациентите с карцином, в който се въведе международният стандарт за кардиологично проследяване на пациенти с карцином, които провеждат химиотерапия, в който е включена тази нова образна методика.

- Какво (и кой) според Вас трябва да се направи, за да разполагат българските болници със съвременната апаратура, за която говорите?

- Преди всичко са необходими субсидии и то на държавно ниво. Здравеопазването е сфера, която изисква сериозно финансиране. НЗОК не е единствената отговорна за състоянието на доболничната помощ и на болниците. Тя би трябвало да играе ролята на регулатор, но финансирането на болниците и извънболничната помощ трябва да идва от държавата, независимо, че тя е абдикирала към момента от здравеопазването. Преди година имахме възможост да поканим гост-лектор  от Турция – проф. Елиф Саде, която е член на Европейската асоциация по ехокардиография. Тя разказа, че турското правителство е закупило висок клас ехокардиографи за болниците в цялата страна, включително и малките болници, разположени в отдалечени райони. Сега всички разполагат с тази високотехнологична апаратура за спекълтракинг и 3D-диагностика. Това означава, че няма значение дали пациентът ще бъде изследван в Анкара, в Истанбул или някъде в Анадола, или в някой пограничен район. Зависи само от познанията и квалификацията на специалистите. Можем да мечтаем за това да се  случи и в България.

- Увеличават ли се сърдечно-съдовите заболявания в България?

- Увеличават се, но тенденцията е към увеличение на мозъчно-съдовите. В последните години острите инфаркти намаляват, защото пациентите, още в първите часове на поява на гръдна болка, могат да получат адекватно интервенционално лечение и тези пациенти не получават големи усложнения. По-добрата диагностика и профилактика, която се провежда в тази насока също не е без значение. Когато своевременно е оценено, че пациентът е с висок риск от сърдечно–съдов инцидент и е насочен към лаборатория, където да му бъде направена коронарография и съответно лечение, се  намалява рискът от инфаркт.

- Подмладяват ли се сърдечно-съдовите заболявания?

- Да. Причината е в начина на живот, стрес, непълноценното и нездравословно хранене, замърсеният въздух, намаленият двигателен режим. Всичко това се отразява пагубно на сърдечно-съдовата система.



5G е фантастика, която днес става реалност

5G е фантастика, която днес става реалност

Да бъде наложен мораториум върху изграждането на 5G мрежата у нас поискаха граждани. Имат ли основания притесненията на хората, попитахме проф. Мишел Израел. Той е университетски преподавател и създател на Лабораторията по измерване и изследване на физическите фактори на работната и околната среда в НЦОЗА.
Необходима е мотивация за трансплантационните екипи

Необходима е мотивация за трансплантационните екипи

Парламентът прие изменения в Закона за донорството и трансплатациите, с които у нас вече е разрешено кръстосаното донорство. Ще помогне ли тази поправка, попитахме доц. Красимир Янев. Той е ръководител на Катедрата по урология на МУ-София и завеждащ направление „Лапароскопска урология" в УМБАЛ „Александровска".
Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията

Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията

Проф. Радослав Радев получи тази година една от наградите „Варна" по повод 24 май. Той е отличен за цялостен принос в научно-изследователската, преподавателската и лечебната дейност. Попитахме го какво се крие зад този приз? Той оглавява Клиниката по гръдна хирургия в „Света Марина" и е шеф на РК на БЛС във Варна.
„Индекс на болниците

„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка

Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината

Е-системата ще стартира до края на годината

Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Пожарът в столичния психодиспансер постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
1 2 3 4 5 ... 6 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Притеснявате ли се, че КОВИД скоро ще затвори училищата?

Септември 2020