Страховитите херпеси имат лечение

Провокират ги слабата имунна система и стресът, казва д-р Радина Андонова

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Херпесните инфекции се причиняват от вируси като най-характерното за тях е, че веднъж влезли в организма те остават там цял живот. „Някои от тях си намират място в нервната система, други пък в лимфната. Спотайват се и чакат удобен момент, за да се проявят. Най-често срещаните херпесни инфекции са херпес симплекс тип 1 и херпес симплекс тип 2. Първият причинява неприятните сърбящи мехурчета по устата. Той се проявява обикновено при спад на имунната система и стрес. Тип 2 пък засягат пикочно-половата система и се предават по полов път“, обяснява д-р Андонова. И двата вируса се проявяват, в момент, в който защитните сили на организма са отслабени. Често те мъчат пациенти с диабет или СПИН, хора, прекарали тежки вирусни заболявания и др. „Има още една много често срещана херпесна инфекция и неин причинител е вирусът варицела зостер. Това заболяване протича под две форми. Едната е, когато човек за първи път се сблъска с вируса. Тогава се развива заболяването, познато още като варицела. При него няма нищо необичайно и протича като обикновена шарка – с обрив, който започва най-често от главата, висока температура... В малък брой от случаите обаче същият този вирус се проявява и по друг начин след като вече веднъж пациентът е боледувал от варицела. След преминаването на шарката вирусът продължава да тлее и да се крие в нервната система. При хора със слаб имунитет, болни от диабет, СПИН или подложени на силен стрес инфекцията може да се прояви отново като херпес зостер. Съществуват и още няколко вида херпесни инфекции, но тези са най-често срещаните“, допълва лекарката. 

Заразата

Варицелата се предава изключително лесно. Смята се, че индексът на заразяване е 99.9%. Ако сме в една стая с болен от варицела и не сме боледували, то шансът да се заразим е огромен. Тя се предава по въздушно-капков път, но и с допир. Може да докоснете повърхност, която е била пипана от болния и след това да се разболеете. При останалите два вида херпесни инфекции заразяването става, когато човек е в пряк контакт с мехурчетата.

Първите симптоми

Повечето хора, страдащи от херпесни инфекции на устата, лесно могат да забележат симптомите. „Ако обаче човек се сблъска за първи път с харпес симплекс тип 1, може да се наблюдава по-бурна реакция. Възможно е обривът и мехурчетата на устата да са по-изразени, дори да се разпространи към лицето. В случай че пациентът вече е имал херпеси, то заболяването обикновено започва с лек сърбеж около устата и след това се появяват мехурчетата. Те не болят, но усещането е неприятно. Повечето пациенти знаят за какво става въпрос и най-често прибягват до различни препарати за мазане. В голям процент от случаите не се налага болните да приемат медикаменти през устата. Почти същото се случва и с харпес симплекс тип 2 или гениталния херпес. Той се предава по полов път и, когато пациентът се срещне с вируса за първи път може да се появи температура, силен сърбеж и след това да излязат мехурчетата. Характерното тук е, че бременните, заразени с харпес симплекс тип 2, трябва да се наблюдават много внимателно от своите лекуващи лекари. Активирането на инфекцията е показание за цезарово сечение. Ако бебето се роди по естествен начин в момент, в който мехурчетата са избили, това може да доведе до сериозни последствия“, предупреждава д-р Андонова.
Малко по-различен е случаят с варицела зостер вируса. При малките деца той обикновено се проявява като шарка. При възрастните обаче вече се наблюдава херпес зостер, който започва с много силна първоначална болка. „Най-често излиза в областта на гърдите, на гърба, на корема. Понякога дори пациентите го бъркат с болка в белия дроб или бъбреците, тъй като в началото не се виждат мехурчета. В нашите среди казваме, че херпес зостер боли толкова дни, на колкото години е пациентът. Опасно е, когато той засегне лицето. Има риск за очния нерв, а дори и по-сериозни поражения“, обяснява лекарката.

Лечението

Различните херпесни вируси се лекуват различно. „При трите, за които говорим симплекс 1, 2 и варицела зостер, целим да подпомогнем самия организъм да се справи с инфекцията като повишим имунната система. За щастие има много добри препарати, които могат да се мажат за локално приложение, да се приемат като таблетки или дори да се поставят венозно при по-тежките случаи. Винаги обаче лечението трябва да е под лекарско наблюдение, за да се предотвратят усложнения“, казва д-р Андонова.

Превенцията

Колкото и да ни се иска обаче е много трудно да се предпазим от неприятните мехурчета. „Огромен процент от населението в един или друг момент е бил в контакт с някой от тези вируси. При определени хора те са се проявили, при други не. За съжаление е почти невъзможно да се опазим, защото няма как да избягваме напълно контакта с други хора. Съвсем малка част от населението няма антитела срещу симплекс 1. Когато говорим за гениталния херпес, при него превенцията е както за всяка полово предавана болест.
Много важно е да се каже още, че има ваксина срещу варицела. В България тя все още не е задължителна, а е силно препоръчителна. За съжаление у нас продължава да битува традицията, при която родителите нарочно оставят децата си да се заразят с варицела като малки „за да я преболедуват“. Много по-нормално е, ако се имунизират срещу вируса. Съществува и ваксина срещу често рецидивиращи херпес зостерни инфекции за възрастните“, допълва лекарката.