Неврология

Многоликата детска невроза

25-05-2018 09:05
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Многоликата детска невроза Може да се появи във всяка възраст при остър или хроничен страс, казва проф. Венета Божинова
В света на децата, както и в света на възрастните, има проблеми, има мечти, които не се сбъдват в желаните срокове, има преумора и стрес. Би ли могло всичко това да стои в основата на невротично разстройство? Как родителите да разпознаят признаците? Кога да потърсят специализирана помощ? Попитахме проф. Венета Божинова, началник на Клиниката по нервни болести за деца в УМБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум" в София.

Неврозите могат да започнат на всяка възраст, но в зависимост от нея в началото имат някои особености в протичането и характерни форми. Например при децата неврастенията е относително рядка, но често се наблюдават тикове, заекване, тензионен тип главоболие, вторичната енуреза (напикаване по време на сън), енкопреза, соматоформни разстройства, обяснява проф. Божинова. Диагностицират се при характерни клинични изяви от невролози, детски невролози, детски психиатри и се лекуват комплексно - с психотерапевтични методи, работа с психолог, медикаментозни следства при необходимост.

Детските неврози представляват функционални разстройства на нервната система с обратим характер. Но са с голяма честота и съставляват около 30% от преглежданите от детски невролог деца. Причиняват се от преумора, стрес (силен, еднократен или при непрекъснато повтарящи се въздействия върху нервната система). Настъпва дисбаланс на нервните процеси и медиатори (възбудни, задържани), като имат значение и генетични и личностови особености. Най-значителни неврозогенни фактори са стресовите ситуации в семейната среда (конфликти, разделени семейства, малтретиране) или училищна среда (училищни затруднения, конфликти).


Критични възрасти

Визитка

Началник на Клиника по нервни болести при деца в УМБАЛ "Св. Наум".

Притежава специалност „Неврология" от 1986 г., профилната й специалност е „Детска неврология" - 2004 г. Има над 190 публикации по проблемите на детските неврологични заболявания (епилепсии, мозъчно-съдови, генетични и дегенеративни на централната и периферна нервна система, главоболие), съавтор в монографии, учебници по неврология и педиатрия. Председател на Българското научно дружество по неврология, психиатрия и психология на детското развитие.



за развитието на неврозите са няколко- между 2 и 3 г. при изграждане на индивидуалността на детето, често свързвано и с промяна на начина на живот при началното посещаване на детско заведение; между 7 и 8 г. при съзряване на моториката и започване на училище; между 12-18 г. по време на пубертетното развитие. Най-голяма е честота на детските неврози между 6 и 9 г. и 10 и 13 г., свързано с определени периоди на детското развитие и училищното натовареност.

Според старите класификации неврозите се разделяха на неврастенна, хистерична, натраплива, страхово-хипохондрична и моносимптомни неврози. Според съвременната класификация неврозите се разделят на неврастения; реакции на тежък стрес, разстройства в адаптацията; дисоциативно конверзионно разстройство (старо хистерична невроза); соматоформно разстройство (старо наименование хипохондрични разстройсва); поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството (старо наименование детски мононеврози).


Неврастенията


се изявява при продължителните изтощаващи нервната система фактори (умствена, учебна, психическа преумора), особево в съчетание със соматично заболяване. Честа е при децата с големи амбиции или при несъответствие между амбиции и възможности. Клинично се проявява с потиснатост, нерешителност, вялост, апатичност, главоболие (тензионно), оплаквания от замаяност или „вътрешен световъртеж", снижен апетит, разстройства на съня с неспокоен сън с бълнуване или с кошмари, вегетативна дисфункция (изпотяване, усилен дермографизъм, изтръпване на части от тялото); трудна концентрация, особено следобед, привечер, в края на учебния ден. Необходим е правилен режим на работа и почивка, отстраняване на неврозогенните фактори.


Реакции на тежък стрес

и разстройства в адаптацията възникват при значими жизнени промени или към последици на стресогенното жизнено събитие - раздяла, криза в развитието (тръгване на училище, смяна на училище). Налице е потиснато настроение, тревожност, безспокойство, разстройство в поведението, несправяне със задълженията.

Дисоциативно конверзионно разстройство се характеризира с отпадане на двигателните функции (парализи) или на сетивните функции (анестезия) или с припадъци, наречени псевдоепилептични, които възникват по психогенен механизъм и не се установяват органични увреждания при неврологичното изследване. У децата най-чести са психогенните (дисоциативни или псевдоепилептични) припадъци, психогенните парези на крайниците, мутизъм или слепота, психогенно повръщане, нарушения в дишането и психогенна кашлица и психогената анестезия (сетивно увреждане с липса на усет по среднанта линия, като ръкавици или чорап, които не отговарят на сетивните области на инервация на нервите, спиналните коренчета или нервните пътища).


Псевдоепилептичните припадъци

се изявяват при силни емоции и стрес в будно състояние, като те няма спецефичните за генерализираните тонично-клонични припадъци тонусови промени,стереотипни движения на крайниците и промени на цвета на лицето, дишането и зеничните реакции, а се извършват разнообразни движения. Някои пациенти показват пристъпите при подканяне. При ЕЕГ и особено при видео-ЕЕГ не се установяват епилептични промени (генерализирана или фокална абнормност), вкл. ако по време на изследването пациентът прави „припадък".

Обсцесивно-компулсивното разстройство (натраплива невроза) се изявява в детско-юношеската възраст най-често са натрапливите страхове или натрапливи движения и действия.

Соматоформните разстройства се изявяват с многобройни усещания от различни органи, склонност към самонаблюдение, тревожност и страх от различни заболявания, характерни за хипохондрично разстройство.

Поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството включват редица невротично или стресово провокирани състояния. Сред тях са емоционалните разстройства с начало, типично за детството - тревожно разстройство, свързано с раздяла, фобийно – тревожно разстройство; страх от нови събития, контакти, разстройство със съперничество между братя и сестри (ревност), елективен мутизъм, разстройство на привързаност (в първите 5 г. за привличане на внимание), неидентифицирано приятелско взаимоотношение.


Тикови разстройства

се наблюдават при 15% от децата. Изявяват се с тик – неволно бързо, повтарящо се, неритмично движение или издаване на звук. Тиковете са резултат от стресова ситуация или тревожност, които ги влошават. Могат да бъдат потиснати за определен период от време, засилват се при стрес и изчезват по време на сън. Най-чести са моторните тикове с мигане на очи, отмятане на шията, свиване на ръцете, лицеви гримаси.Моторните и вокални тикове са прости и комплексни(сложни). При простите моторни тикове се повтарят движения като мигане, въртене на главата, издигане на раменете, гримасничене. Комплексните (сложни) моторни тикове са с по- сложни, вкл. ритуални движения (усмивка, подскачане, потупване по собственото тяло). Прости вокални тикове са покашляне, подсмърчане, скимтене. При комплексните вокални се повтарят думи или последните думи (ехолалия). Тиковите разстройства биват преходни с единични или множествени вокални или моторни тикове, които продължаващи не от повече от 12 месеца. При 5-24% от децата в училищна възраст има преходни тикови разстройства. Психогенните тикове са със спонтанни ремисии. Лечението е психотерапевтично, при необходимост медикаментозно. При хроничните тикови разстройства са налице единични или множествени двигателни или вокални тикове, но не и двете едновременно. Започват от предучилищна възраст. Хроничните вокални тикове, вкл. кашлицата, са по-чести са в сравнение с хроничните моторни. Прогнозата е по-добра при хронични вокални или моторни тикове с начало между 6 и 8 г.

Заекването

е често срещано нарушение с прекъсване на плавността на речта, поради неволево повтаряне на звуци, срички, думи или фрази, удължаване на някои звуци или наличие на паузи при говоренето. Най-често възниква между 2 и 5-годишна възраст и при до 80% от децата през този период настъпва спонтанно подобрение. Степента на изразеност на заекването е различна. В някои случаи успоредно с това се извършват и двигателни стереотипии с устните, покашляне, има напрежение при говорене. За ранното диагностициране родителите трябва да обърнат внимание именно на повторенията на звукове и срички, думи или фрази, удължаването на звуковете в думите, напрежение на лицето и мимиката или мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене. Заекването се диагностицира и лекува от логопеди, особено при ранните му изяви. Подходаща е и работа с психолог, препоръчва проф. Божинова и припомня, че в повечето детски заведения и училища има квалифицирани логопеди. Извършва се и поведенческа терапия за коригиране на ранното заекване. Опитвани са и различни медикаметозни средства като бензодиазепини, антиконвулсанти, антидепресанти, антипсихотици и допаминови агонисти, като няма клинични проучвания, доказващи сигурна клиничнна ефективност, пояснява проф. Божинова. Прогнозата на заекването в детската възраст е много добра, като 65% от децата в предучилищната възраст се подобряват спонтанно за 2-годишен период, а 74% - до 10 годишна възраст, казва проф. Божинова.

Неорганичната енуреза представлява изпускане на урина по време на сън, несъответно за умственото развитие при липса на заболявания свързани с инервацията на пикочния мехур. Енурезата е първична при несъзряла инервация или вторична (функционална, психогенна при стрес). Енкопрезата е повтарящо се волево или неволево изпускане на изпражнения у деца с вече изработен сфинктерен контрол при емоционално разстройство.


Тензионният тип главоболие


е първично при деца с нормален неврологичен статус, като реакция на хроничен стрес и е много често (80% от всички главоболия). Характеризира се с наличие на над 10 пристъпа с честота под 15 пъти месечно, което продължава между 30 мин и 7 дни, локаризирано е двустранно в различни области на главата. Има притискащ или стягащ (непулсиращ) характер и лек до умерен интензитет. Не се засилва от обичайна физическа активност, липсва гадене или повръщане, рядко има фотофобия или фонофобия и не се свързва с друго заболяване. Необходим е преглед от детски невролог, а за изключване на рефракционна аномалия и от очен лекар. Лечението вкючва психотерапия, а при необходимост след преценка на лекар, се лекува и с парацетамол, нурофен, диклофенак.



Японско светило оперира у нас

Японско светило оперира у нас

Уникалната инвезивна процедура бе направена в УМБАЛ „Св.Анна" – София от екипа на доц. Велчев
Хемофилия- диагнозата, която се бави

Хемофилия- диагнозата, която се бави

На 17 април Световната общност отбелязва Деня за борба с хемофилията. Тази година емблематични сгради в страната ще заблестят в червено, като цвета на кръвта в знак на съпричастност към хората с това рядко заболяване.
Иновация при колянното протезиране в

Иновация при колянното протезиране в "Св. Марина"

48 годишна жена с гонартроза е сред първите пациенти в България, която бе оперирана по най-новия метод в световен мащаб
Увеличават се пациентите с вродена глухота

Увеличават се пациентите с вродена глухота

Необходимо е да се разработи неонатален скрининг, каза проф. Диана Попова от ИСУЛ
Хващат Паркинсон още в зародиш

Хващат Паркинсон още в зародиш

Всяка година на 11 април света насочва погледа си с грижа към болните от Паркинсон. Що за заболяване е и може ли то да бъде открито навреме, попитахме началника на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски", проф. Пенко Шотеков.
Соларна батерия е бъдещето за кохлеарния имплант

Соларна батерия е бъдещето за кохлеарния имплант

Навършиха се 20 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Тя бе извършена от проф. Иван Ценев от ИСУЛ, който потърсихме, за да ни сподели какъв е бил пътя на кохлеарната имплантология у нас. 
Диабетиците искат повече информация

Диабетиците искат повече информация

Диабетиците се нуждаят от повече информация за диагнозата, както и от свързаните с него сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Това са част от основните изводи, които се налагат от проучването на (IDF).
Дете с рядка аномалия спасиха в Пирогов

Дете с рядка аномалия спасиха в Пирогов

Изграден е нов пикочен мехур на бебето, съобщиха от спешната болница
Пост при диабетици само със здравословна диета

Пост при диабетици само със здравословна диета

Вече тече трета седмица от Великденския пост. Това е период, през който вярващите християни се ограничават от консумация на храни със съдържание на животински продукти. При определени диагнози, обаче режимът може да е по-различен. Как стои въпросът при диабета, разказва д-р Енчо Енчев. Той е началник на отделението по ендокринология в УМБАЛ Бургас.
Стигмата към хората с епилепсия продължава

Стигмата към хората с епилепсия продължава

Тя ограничава достъпът до образование на децата с тази диагноза, каза Веска Събева председател на АРДЕ
1 2 3 4 5 ... 31 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Април 2019