Спешните медици с нетърпение очакват реформите

Основен проблем в системата е, че хората викат линейка без да е нужно, казва д-р Ивелина Георгиева

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Георгиева, какви обучителни курсове провежда в момента центърът?

- В момента НЦОКССМП реализира програма за обучение на всички работещи в Районните координационни централи  (РКЦ) на ЦСМП по прилагане на утвърдените през 2016 г. протоколи за телекомуникационен триаж, приоритетен екипен триаж и телефонен инструктаж. Казано по-просто това са правила за провеждане на телефонно интервю между медицинския диспечер и подаващия сигнала за спешно повикване – пациент или присъстващ на мястото на инцидента, при което се задават съответни въпроси, целящи установяване на вида на спешното състояние и степента на неговата спешност. Тази информация е изключително важна за избора на най-подходящ екип, който да е подготвен за съответния болен. Основен проблем обаче е липсата на разбиране от страна на подаващите спешното повикване, че следва да отговарят на задаваните въпроси. В много случаи гражданите считат, че обаждането за линейка е като това за такси, необходимо е само да кажат адреса и преценката дали да отиде линейка или не, е само тяхна. Всъщност, смисълът на задавани въпроси е да се приоритизират спешните повиквания, като се определи съответната триажна категория – т.н. код „червен“ за най-спешните, код „жълт“ за повикванията, при който няма пряка заплаха за живота на пациента, но съществува значителен риск състоянието му са се влоши, поради което той трябва да получи медицинска помощ в кратък период от време (20 минути) и код „зелен“, при който няма данни за наличие на спешно състояние, но съществува макар и минимален риск състоянието да се влоши, поради което следва да се окаже медицинска помощ в рамките на 2 часа. Извън тези състояния, при всички останали повиквания на гражданите по подходящ начин следва да се обяснява, че те не са обект на спешна медицинска помощ и трябва да се обърнат към своя личен или друг лекар за решаване на здравословния проблем.  

- Имате ли данни колко от повикванията в спешна помощ всъщност не са спешни? 

- В България, за съжаление, все още е честа практика гражданите да търсят спешна помощ именно за такива състояния. В срещите с колегите от ЦСМП те определят това като основен проблем в работата им и настояват за бързи мерки в тази посока. Защото данните показват, че само около 20% от всички повиквания са за наистина спешни състояния. При 700 000 повиквания средно годишно за цялата страна, това са около 140 000 спешни случаи с код „червен“ или около 400 случая на ден. С наличните в страната екипи те могат да бъдат обслужени своевременно и всеки човек в критично състояние да получи наистина спешна помощ. Но екипите на ЦСМП в повечето време са ангажирани с повиквания, за които гражданите могат и трябва да се обърнат към своя личен или друг лекуващ лекар, или пък към болнично заведение. Но поради редица социални и други причини за тях е по-удобно да извикат линейка. Колегите разказат случаи, когато се иска линейка за вадене на кърлеж, измерване на кръвно налягане, хронични заболявания, за които пациентите не приемат необходимите лекарства, транспортиране до болница за планова хоспитализация и други. Нали разбирате, че докато линейката пътува на 40-50 км за да постави редовната инжекция с урбазон например на астматик, който не си купува и пие лекарствата, в същото време може да стане пътно-транспортно произшествие с много пострадали, за които екипът да не може да стигне навреме. Само преди няколко дни в Хасковско имаше инцидент с влак и автобус с 5-ма пострадали. Те можеха да са много повече. Първата линейка от Свиленград беше на инцидента на 3-тата минута, а втората от Харманли на 8-та. Но ако тези екипи в този момент бяха заети със сваляне на температура и мерене на кръвно…?! Не знам кога обществото ще осъзнае, че ЦСМП не е амбулатория на колела, а система за спасяване на живот в буквалния смисъл на думата. Много често на адресите на неспешните пациенти до тях са техните близки, които ругаят линейката за закъснението й, без да си дават сметка, че те могат да закарат своя близък до кабинета на личния лекар, в неотложния кабинет и да решат неговия неспешен здравен проблем. В много страни, ако някой повика линейка за неспешно състояние, това се заплаща по определена тарифа. Считам, че е необходима активна обществена кампания за разясняване на българските граждани, какви са функциите и задачите на системата за спешна медицинска помощ и кога те имат право да я ползват, както и че това право не е неограничено.

- Трябва ли диспечерите да обясняват на близките как да предоставят първа помощ на пострадалите, докато дойде линейката?

- Да, важна част от обучението е подобряване на уменията за провеждане на телефонен инструктаж, т.е. даването на указания от страна на медицинския диспечер в ЦСМП на хората, които се намират на мястото на инцидент, където има болен или пострадал в критично състояния за оказване на първа помощ до пристигане на спешния екип. Дори при най-добре организираната спешна медицинска помощ времето за достигане на линейката е най-малко 6-7 минути. При наистина критични спешни случаи, през това време могат да настъпят необратими увреди. Затова в много страни телефонният инструктаж е дългогодишна практика, която дава все по-добри резултати. Това дава възможност реанимационните дейности (изкуствено дишане и сърдечен масаж) да започнат до 2 минути след подаване на сигнала, което прави шансовете за оцеляване на пациентите много по-големи). Това, разбира се, изисква освен определени умения на диспечерите, и адекватна реакция от хората, които са от другата страна на телефонната слушалка, които да изпълняват инструкциите и да не се колебаят да помогнат на човек в спешно състояние. Да не забравяме, че всеки български гражданин, който има шофьорска книжка, трябва да е обучен за оказване на първа помощ, в т.ч. изкуствено дишане и сърдечен масаж, спиране на кръвотечение и др. При адекватни напътствия от нашия диспечер, те могат да поддържат живота на критично болните и пострадалите до пристигане на спешния екип.

- Преди няколко години по програма ПУЛСС се обучаваха и лекарите, но като се има предвид текучеството в спешните центрове, налага ли се отново да се проведат курсове?

- Знанията и уменията в областта на медицината трябва непрекъснато да се поддържат и развиват заедно с напредъка на медицинската наука и практика. Не случайно в много страни лекарите минават на  всеки 3 или 5 години изпит (т.н. ресертификация), и ако не го издържат, не могат да практикуват професията си. В този смисъл не е учудващо, че през няколко години се провеждат такива обучения. През тази година ще стартира четвърто по ред обучение, което ще се финансира по проект ПУЛСС на Министерство на здравеопазването в рамките на  Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Разчетите на МЗ са поредният цикъл обучения да започнат през септември тази година. Извън тях трябва да има система за непрекъснато обучение, включващо разнообразни форми, в т.ч. и електронно дистанционно обучение.

- Вие по какви програми работите?

- Програмите за първоначално и периодично обучение на работещите в системата за спешна медицинска помощ следва да бъдат разработени точно по Проект ПУЛСС. След изтичане на проекта, те ще останат да се прилагат в дейността на центъра.

- Какво представлява самото обучение?

- В зависимост от съдържанието на учебните програми, обученията ще включват теоретични и практически занятия, включително обучение с манекени, като част от тях са с възможности за симулиране на различни спешни състояния.

- Непрекъснато обикаляте спешните центрове в страната. Какво е състоянието им в момента?

- Да, до края на месец юни нашият екип ще е посетил и провел обучения на място във всички ЦСМП. Вече бяхме в Пазарджик, Пловдив, Видин, Монтана, Враца, Хасково, Кърджали, Смолян и отново Пловдив. И продължаваме нататък...  Характерът на работата в ЦСМП не дава възможност голям брой хора да бъдат откъснати за дълго време от работното си място и да се обучават в НЦОКССМП в София. Затова решихме ние да отидем при тях. Срещите с колегите са изключително полезни и зареждащи. Мисля, че въпреки проблемите е налице стабилизация на системата, намаляване на текучеството, като в някои ЦСМП дори няма свободни работни места. Предстоящите проекти, свързани с обучението на работещите и обновяване на материално-техническата база също допринасят за подобряване на микроклимата в тях. Усеща се огромно очакване за промяна, голяма промяна.

- Къде има най-сериозен недостиг на кадри?

- По данни от проведените от нас проучвания на потребностите от обучения, броят на незаетите щатни длъжности в ЦСМП, ако изключим ЦСМП-София, не е голям. Проблем в по-дългосрочен план се явява по-скоро възрастовата структура на персонала. В момента в ЦСМП в състава на спешните екипи работят общо 5965 души, от които 1134 лекари, 1467 фелдшери, 1110 медицински сестри, 108 акушерки, 2146 шофьори. Незаетите работни места в центровете за спешна медицинска помощ в страната са 482. Възрастовата структура на персонала в спешните екипи на ЦСМП показва, че основната част от работещите са във възрастовата категория от 35 до 60 години – 4223, до 35 години са 272, а над 60 години – 1434. Възрастовата структура на лекарите, работещи в ЦСМП е с най-голям дял на младите специалисти: до 35 години – 152 лекари, от 35 до 60 години – 728, а над 60 години – 226. Най-влошена е възрастовата структура на фелдшерите, работещи в ЦСМП: до 35 години – 3, от 35 до 60 години – 859, а над 60 години – 595. Медицинските сестри, работещи в ЦСМП до 35 години са 40, от 35 до 60 години – 890, а над 60 години – 180. Данните показват, че в следващите 5 години над 1000 души от медицинския персонал на ЦСМП ще са в надтрудоспособна възраст. Това предполага мерки за подкрепа на дейностите за привличане на млади медицински и парамедицински специалисти, които да постъпят на работа в ЦСМП, в т.ч. чрез възможности за обучение и кариерно развитие.

- Защо агресията към спешните медици не спира, въпреки мерките срещу това позорно явление?

- По време на обученията това е честа тема за дискусия. И тук не става въпрос само за физическата агресия, която придобива чудовищни размери – побой, заплашване с оръжие, заключване. Нагледахме се на какви ли не драстични случаи само през последните седмици. Много сериозна е и вербалната агресия. Подготвяйки обученията си прослушахме много записи на спешни повиквания и разговори между нашите диспечери и подаващите спешни сигнали. В голяма част от тях има обиди, заплахи, цинични изрази. Това също е агресия, която се отразява на работата на хората в ЦСМП, на тяхното здраве и психика. Срамувам се, когато чувам и виждам какво се случва. Като гражданин на това общество аз лично се срамувам. И мисля, че проблемът е много дълбок, той е социален и културен феномен, в който искащият помощ наранява този, който му помага. Разбира се, той е част и от общия проблем на нарастващата агресия в обществото въобще. Но когато посягаш на човека, който ти лично си извикал в дома си, за да ти помогне, а всички ние като данъкоплатци сме платили за това, трябва да има и много сериозни санкции. Например, последният случай на побой над фелдшер в ЦСМП-Кърджали. Веднъж ние сме платили стойността на повикването (едно излизане на линейка струва над 100 лева на българския данъкоплатец), а след това солидарно ще заплатим стойността на лечението на колегата в болницата и неговите дни отпуск по болест. Ще заплатим за работата на полицаите и прокурорите, може би и съдиите, които ще бъдат ангажирани с този случай. А даваме ли си сметка с нематериалните разходи – за болката, унижението и стреса на колегата, за чувствата на неговото семейство? И в същото време биячът – млад български гражданин оправдава деянието си с това, че фелдшерът му задавал въпроси, вместо да прегледа веднага майка му. Необходима е елементарна здравна култура, за да знаеш, че всяка медицинска диагноза започва с т.н. „анамнеза“ – какво, как и кога се е случило, има ли минали заболявания и т.н. Това важи и за обаждането по телефона и за посещението на място. Аз лично като експерт и гражданин ще следя всички случаи на агресия, които стават оттук нататък. И ще настоявам за справедливи наказания за хората, които бият, заплашват с пистолет или заключват наши колеги.

- Какво още трябва да се направи за да се намалят тези случаи?

- В нашите обучения в момента се опитваме да посочваме подходи и прийоми за справяне с агресивните прояви, планираме и специализирани обучения с участие на психолози. Един колега предложи в духа на мрачния хумор да организираме курсове за самоотбрана. Това обаче, което мисля, че трябва да се направи е „обучение на обществото“ - една продължителна национална медийна кампания, в която на българските граждани ежедневно да се обяснява какви са функциите на системата за спешна медицинска помощ, в кои случаи трябва и могат да я ползват и колко е тежък, важен и нужен труда на хората в нея за сигурността на всек. И тук вие медиите следва да сте изключително активни. Освен това подкрепяме предложенията на наши колеги да се направи регистър на адресите, при които е имало агресия срещу медицинските екипи. И когато има повторно повикване от тях, на екипите да бъде гарантирана сигурността.

- Не се ли забави доста проектът за модернизация на спешната помощ? Какви са причините, според Вас?

- Това, което мога да кажа е, че очакваме с нетърпение новите зали за обучение на работещите. Те ще бъдат изградени в новите спешни структури при реализацията на този проект. Важна част от нашата работа е да подкрепяме вътрешните форми на обучение в лечебните заведения и създаването на условия за провеждане на обучение на място и дистанционно обучение.

- Кога спешната помощ наистина ще стане бърза и ефективна?

- Да не пропускаме, че освен бърза и ефективна, трябва да е и качествена. А това ще стане, когато се изпълнят няколко условия. Първо – да бъде осигурена със всички необходими ресурси. Второ - да не бъде ангажирана с други дейности, освен със свойствените за нея, а именно да оказва помощ на болни и пострадали с действително спешни състояния. И трето - Националният център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ да си свърши работата. Всъщност има и едно четвърто, задължително условие – обществото да осъзнае важността и нуждата да се грижи за тази система, за да може, когато му се наложи да я ползва, да получи нужната помощ. Изглежда просто.