Mладите не искат да работят в СИМП

Спирането на е-търга за лекарства е неочаквано за мен, казва д-р Галинка Павлова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Повече от 18 години след старта на здравната реформа, проблемите в различните нива на системата не свършват, а се задълбочават. С помощта на медиите обществото научава за трудностите пред общинските и областни болници, за тези на ОПЛ, но най-малко се познават нерешените проблеми в СИМП. Ако в близките 10-15 години не се направят промени, СИМП ще спре да функционира и това ще се отрази негативно на системата: влошен достъп до специализирана медицинска помощ, забава в решаване здравословните проблеми на пациентите, свръх хоспитализации и завишени разходи за болнично лечение, повече дни отсъствие от работа за лечение, повече загуби за икономиката на страната. Това ни провокира да направим дискусия по темата „СИМП- състояние и перспективи", за да анализираме състоянито, но и да предложим решения.

- Защо се стигна дотук?

- Заложената структурата на системата е пирамидална и балансирана. В основата са голям брой ОПЛ, които насочват към специалистите от извънболничната помощ и на върха са болниците. Днес наблюдаваме изкривяване на съотношенията между различните нива, което поражда напрeжение. ОПЛ намаляват - те са около 4300, болниците се увеличават - 463, а броят на заетите в СИМП силно и неконтролируемо нараства - 11 044 лекари. Системата заприлича дори не на обърната пирамида, а на странна фигура с раздута талия. Едва около 3000 са лекарите на основен трудов договор с пълно работно време, още толкова работят на два договора в СИМП. Лекарите от болниците, около 6500, работят и в СИМП, но по часове в определени дни. Важно е да отбележим, че наблюдаваме ясно изразено застаряване на медицинския състав - около 60-65% от лекарите и сестрите са на възраст между 55-65 години. На този фон НЗОК разпределя за СИМП едва 6.3% от общия бюджет /за 2018г/, при 15% в европейските страни. При този брой изпълнители средно месечно на един лекар работещ в в СИМП се пада сумата от 1600лв. При анкетното проучване установихме, че 85-88% от приходите лечебните заведения за СИМП заделят за фонд работна заплата. Преобладава средна брутна заплата в размер на 650-750лв, а за лекарите между 850-950 лв. 80% от лечебните заведения имат неразплатени задължения към НАП, за електроенергия, за неразплатени отпуски и обещетения на персонала при навършена пенсионна възраст и други. При повечето от тях сградният фонд е в лошо състояние и налага ремонтни дейности, които дружеството не може да финансира само.

- Има ли интерес от страна на младите медици към СИМП?

- Повечето от младите лекари не желаят да работят само в СИМП. Първо, защото не могат да прилагат новите технологии, условията за работа не са много добри и поради ниското заплащане. Същото важи и за медицинските сестри. Често лекарите работят без сестри в кабинетите или една сестра работи на три кабинета. Има и нормативна пречка - лекар без специалност не може да работи в СИМП по договор с касата. Това води до дефицити по специалности и региони. В някои населени места изобщо няма специалисти. Там има недостиг на кардиолози, ендокринолози, офталмолози. В големите университетски градове се наблюдава струпване на лекари - повечето болнични лекари работят и в СИМП.

- Поискахте 15% от бюджета на НЗОК за СИПМ. Смятате ли, че това е реалистично и няма ли да се отрази на други сектори, навсякъде парите не достигат?

- Необходимите средства ще бъдат осигурени, ако се изпълнят следните мерки - Осигуряване на 6.9% от БВП за здравеопазване, съгласно европейските стандарти; Превеждане от държавата на пълния размер здравно осигурителни вноски за освободените девет категории лица; Обвързване на потребителската такса за посещение при лекар с минималната работна заплата и заплащането й за освободените категории лица от съответните държавни институции; Възстановяване от държавата на неправомерно взетата сума милион и половина лв. от резерва на здравната каса.

- Смятате ли, че част от дейността на болниците наистина би могла да премине за изпълнение като амбулаторни процедури в СИМП и това ще спаси ли положението?

- Няма да е лесно, но това е правилното поведение и едно от решенията за стабилизиране на СИМП. Експертите на световната банка в докладите си препоръчват изнасяне на около 30% от дейностите в извънболничната помощ. За да се случи това са необходими промени в медицинските стандарти, нивата на компетентност, в нормативни документи като Закона за лечебните заведения, за бюджета на здравната каса и още много. Наложително е и реално остойностяване на медицинските дейности, в това число на труда на лекарите и професионалистите по здравни грижи. Инвестиции ще са необходими за реновиране на сградния фонд и медицинската апаратура. Трудно ще се преборим и с лобистките интереси на свързаните с болниците. Не са малко пречките, но не бива да се отказваме. Това е правилният път и ще се случи.

- Премиерът Бойко Борисов призова да се изплатят заплатите на лекарите във Враца и Ловеч. Мислите ли, че това ще реши проблемите?

 -Това, което се случва с колегите е ужасно. Не може тези лекари и медицински сестри, които съвестно си изпълняват работата месеци наред, ден след ден, да не получат своите възнаграждения. Но кой е виновен затова? Много лесно е да се каже – „Изплатете", но откъде мениджърите да изплатят тези суми, когато приходите от касата са недостатъчни. Сигурно има причини за дълговете в болниците - лош мениджмънт, корупционни практики. Но отново задаваме въпроса къде беше МЗ, къде бяха техните представители в бордовете? Защо не поемат персонална отговорност? Сега трябва на пожар да се спасяват болниците. Истината е: ако не променим системата, след три месеца ще имаме подобна ситуация в друго лечебно заведение.

- Е-търгът за лекарства окончателно беше отменен. Очаквахте ли такъв развой и как ще го коментирате?

- За мен е неочаквано. БЛС приветства тази идея. Публичният електронен търг на лекарствата и медицинските изделия е инструмент за прозрачност, премахване на лошите практики и постигане на по–добри цени. Това е много важно, защото парите в здравния бюджет са ограничени. Не зная мотивите за решението на ВАС, но считам, че юристите от екипа на МЗ трябва да намерят подходящата правна норма и да се върви към този метод за контрол на търговията с лекарства и медицински изделия.

- На конференция на БЛС се постави въпросът за създаване на медицински Омбудсман. Има ли вече конкретни стъпки в тази посока?

- Това засега е само идея, не е обсъждана в УС на БЛС. Практиката показва, че има омбудсмани в други страни в ЕС. Явно необходим е човек, който да защитава правата в здравеопазването, разбира се не само на пациентите, но и на тези, които работят в системата. Напрежението между медици и пациенти много често е поради неудовлетвореност от здравната система, а не заради конкретен лекар. Недоволството лесно се пренася към лекаря, защото той е в пряк контакт с пациентите. БЛС призова всички медии и обществени институции да се включат в национална кампания срещу агресията и насилието над медиците. Разрушеното доверие не е в полза на лечебния процес. „Имам нужда да вярвам в моя лекар, за да се справя с болестта", казваше мой близък с тежко заболяване.

- Как да се върне това доверие?

- Доверието лесно се руши - с една дума, с един жест. Преди няколко дни станахме свидетели как един социолог, без да посочва доказателства, си позволи да нарече българските лекари крадци. Медиите формират обществени нагласи и затова е необходимо да заклеймим такова негативно говорене. Здравеопазването се нуждае от показване на добрите примери, на лекарите, посветени на професията и на пациентите. Тогава мисля, че ще се върне доверието.