Проблеми

Белодробноболните остават без рехабилитация

15-05-2018 12:37
Методиката за финансиране на лечебните заведения ограничава достъпа на пациентите, алармират лекари Белодробноболните остават без рехабилитация
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Достъпът до рехабилитация на пациентите с белодробни болести може да бъде ограничен с въвеждането на новата методика за финансиране на лечебните заведения. За това алармира Диана Хаджиангелова, председател на Асоциацията на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ. Днес организацията обяви старта на Национална информационна кампания под надслов "Белодробно здраве във всички политики" 2018.
Хората с хронични белодробни проблеми, които се нуждаят от рехабилитация, в момента разчитат на услугите на три болници за продължително лечение - белодробните клиники във Велинград, Роман и Искрец. Според най-новото изискване на Министерството на здравеопазването от 29 март тази година занапред те ще могат да приемат само пациенти с ТЕЛК-ово решение за над 50% степен на увреждане на дихателните пътища, обясни Диана Хаджиангелова."Много сме притеснени и отидохме да проверим ситуацията в болницата във Велинград.
.
Там от 150 легла сега са заети само 50.

Това ще доведе лечебното заведение до фалит", сподели опасенията си председателят на Асоциацията на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ.
Проблемът е, че болниците за рехабилитация не работят по клинични пътеки и приходите им зависят от пациентите, включени в програмите за продължително лечение. Изискването за 50% ТЕЛК ще ограничи не само дейността на лечебните заведения, но и възможностите за терапия на самите пациенти. Без рехабилитация, например, остават
.
хората, преминали терапия след пневмония.

Те нямат ТЕЛК-ови решения, а дори да се явят пред комисия, за да получат медицинска експертиза, тя едва ли ще им определи толкова висок процент увреждане на дихателните пътища. "Излиза, че хората трябва да се инвалидизират умишлено, за да продължат терапията си", коментират граждани на Велинград. В тази връзка инициативен комитет в града вече събира подписи в подкрепа на белодробната болница с искане тя да продължи работата си в пълен обем, без ограничения. Акцията ще продължи до 18 май. След това документът ще бъде изпратен до министъра на здравеопазването, ресорната комисия в Парламента, омбудсмана и всички институции, имащи отношение към проблема.
Друга несправедливост, с която са принудени да се борят болните с хронични белодробни болести, е необходимостта
.
сами да си купуват кислородни апарати

тъй като те не се покриват с публични средства. Цената им варира между 2 и 3 хил. лв. и е непосилна за пациентите, които са приковани към леглата си и нямат собствени доходи, защото получават инвалидни пенсии. Кислородната терапия се прилага в домашни условия и на практика е основна терапия за хората с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). "Това са хора с тежка дихателна недостатъчност и недостиг на кислород в целия организъм. По света пациентите ползват кислородни апарати в домашни условия, включително такива, които могат да се носят на рамо, а у нас болните си ги купуват сами", разказа доц. Наталия Стоева от Българското дружество по белодробни болести. Инвестицията е еднократна, но който не може да я направи, на практика е
.
на практика е лишен от адекватна терапия,

категорични са експертите.
Тъжната статистика поставя ХОББ на трето място по смъртност у нас след сърдечно-съдовите и онкологични заболявания. Въпреки това заболяването не се разпознава лесно в обществото. Броят на болните варира между 7 и 10% и е много над средното за Европейския съюз. Отделно 400 млн. души в света живеят с астма, като само в ЕС болестта убива ежегодно около 45 хил души.

Пациенти искат скрининг за диабетна ретинопатия

Пациенти искат скрининг за диабетна ретинопатия

Тя е едно от най-сериозните усложнения, но у нас липсва програма за ранното й откриване, казват от Сдружение „Ретина"
Не може без медицински стандарт за здравни грижи

Не може без медицински стандарт за здравни грижи

Министерството на здравеопазването предложи проект на стратегия за справяне с кадровия дефицит сред медицинските сестри и акушерките. Адекватна ли е тя и ще доведе ли до очаквания резултат, попитахме Петя Недкова.  професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

Нова система за спешни повиквания

Нова система за спешни повиквания

Тя бе одобрена от МС, с нея се разширява единствената към момента възможна комуникация с гражданите - телефонната, осигурява се и равностоен достъп до хората с увреждания
МЗ не се е отказало от протонния център

МЗ не се е отказало от протонния център

Това обяви здравният министър д-р Галя Кондева, провеждането на обществената поръчка за проектирането му е възложена на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски"
До 20% от смъртните случаи в онкологията са от недохранване

До 20% от смъртните случаи в онкологията са от недохранване

Пациентите ни имат нужда от парантерални храни, а цената им е 60-70 лв. на ден, които не се покриват от системата, казва д-р Цветан Татаров
МЗ на финала с търга за строук-центровете

МЗ на финала с търга за строук-центровете

8 фирми ще доставят по-голямата част от оборудването, остават да се изберат победителите за още 4 от 17 позиции
МЗ си търси нов дом

МЗ си търси нов дом

Ведомството е обявило, че купува имот между 14 и 18 хиляди кв. м. за собствените му нужди и тези на НЗОК
Здравната каса влиза в дългова спирала

Здравната каса влиза в дългова спирала

За първи път от години, през тази бюджетът на здравната каса няма да стигне, защо се стигна дотук, какви мерки са нужни, за да се сложи ред в системата, попитахме проф. Петко Салчев.

1/3 от надлимитните приходи са в София

1/3 от надлимитните приходи са в София

Най-много са средствата над бюджета по здравна каса на "Пирогов", следван от "Софиямед" в столицата и "Сърце и мозък" в Плевен
Повече са минали профилактичен преглед

Повече са минали профилактичен преглед

През полугодието на тази година броят им е нараснал със 103 хиляди в сравнение със същия период на миналата година

1 2 3 4 5 ... 528 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Може ли да се реши кадровия дефицит сред медицинските специалисти без намаляване на болниците?

Ноември 2024 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм