Общество

Да си инвалид и да се бориш със системата

11-05-2018 13:01
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Да си инвалид и да се бориш със систематаКогато човек получава 170 лв. на месец, и 10 лв. са от значение, казва Александър Дубина
Днес ще ви разкажем за един достоен българин. Той знае цената на успеха, ежедневно се бори, за да постигне целите си и никога не се предава. Какво му коства това обаче, колко безсънни часове и усилия влага всеки ден, чуйте сами разказа на военно инвалида Александър Дубина.

Да си инвалид в България е една от най-трудните „професии“. Колкото и промени да се правят, колкото и усилия да се влагат за жалост у нас все още условията за хората с увреждания са лоши, а грижите почти ги няма.

Александър е едва на 19 години, когато по време на военната си служба катастрофира с джип. Състоянието му е тежко, но въпреки това след като се възстановява се връща в казармата. Едва две години по-късно лекарят на поделението му казва, че може да се яви на комисия, за да му дадат група инвалидност. „Имам изкуствена тазобедрена. Пенсията, която се полага на човек като мен с пожизнен ТЕЛК е 170 лева. Смешно и лъжовно е твърдението, че ние инвалидите вземаме много пари. В тези 170 лева влизат и 35-те лева надбавка, за която нашите управляващи казват, че е втора пенсия. Може ли 35 лева изобщо да е пенсия?“, възмущава се Александър. Все пак обаче той е от „щастливците“, които получават въпросната надбавка. „Преди четири години правителството реши да премахне „втората пенсия“ и тези пари да отидат към т.нар. „социална интеграция“. Това обаче така и не стана, а парите потънаха. Единствените, които продължаваме да вземаме смешните 35 лева сме тези с пожизнен ТЕЛК“, казва още той. Младият мъж се притеснява, че скоро обаче с промените, които предвижда Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ще загуби и тези смешни пари.

 

Тогава и сега

Визитка

 

Александър Дубина е роден в София през 1969 година. Работи като рехабилитатор и е част от екипа на Център за психологически изследвания. Женен с две деца.

 

„След инцидента, при който пострадах, получих най-ниската трета група инвалидност. По това време минималната заплата беше около 180-190 лева, а пенсията, която ми дадоха – 70 лева. Но по това време тези пари бяха напълно достатъчни, за да живееш прилично. Сега пенсията ми е 170 лева, а животът е поскъпнал 10-20 пъти“, разказва още Александър. Той е убеден, че всяка промяна, която се прави през последните близо 30 години и засяга инвалидите винаги е в техен ущърб. „Преди имаше безплатни карти за градския транспорт, даваха бензин на тези, които имат кола или за техните придружители, безплатни лекарства, санаториуми. Разполагахме с много повече привилегии. Сега нещата са драстично променени. Днес трябва да си доплащаме картата за градски транспорт, лекарствата. Някой може да каже: „Е, какво се оплаквате картата ви струва 8-10 лева.“ Но когато човек получава 170 лева на месец и тези 10 лева са от значение. Сега хората, които са инвалиди първа група с чужда помощ имат право на 37.50 лева добавка към пенсията. Това е смешно, да не кажа унизително. Преди години всеки, който имаше кола вземаше 20 литра бензин, а този който учеше или работеше – 30 литра“, възмущава се Александър. За негово щастие обаче той разчита не само на пенсията, но и на заплатата си. От години работи като масажист и рехабилитатор в Център за социални услуги. Професията си избира случайно. Няколко години след катастрофата отива на санаториум и там се запознава с масажиста, който му помага да се справи с болките в краката. „Хареса ми, реших, че това ще работя. Записах се да уча, завърших и оттогава съм професионален рехабилитатор. Знам, че за нас хората с увреждания образованието и работата са спасението. Не трябва да оставаме между чертите стени на дома. Трябва да се стремим да излезем навън. За жалост в България обаче едва 10% от инвалидите работят. Причините са много – липса на образование, на достъпна работна среда, на желание от страна на работодателите, а при такава висока безработица кой ще предпочете да вземе на работа инвалид“, казва още Александър.

 

Борба за живот

 

Години наред Александър се занимава с правата на инвалидите и се бори със системата. Последните месеци са изключително напрегнати поради промените, които правителството готви по отношение на хората с увреждания. „Сега искат да закрият ТЕЛК и да направят комисии към НОИ, които да определят кой ще получава пенсия и колко. До момента лекарите от ТЕЛК комисиите определяха групата инвалидност на база международни класификации. След което отивахме в НОИ, където според трудовия стаж, се определяше размера на пенсията. Ако нямаш стаж, получаваш минимална пенсия. Ако от НОИ се усъмнят, че човекът лъже или групата му инвалидност не е правилно определена, те имат право да потърсят мнението на НЕЛК -  национална лекарска комисия, която да преразгледа решението на ТЕЛК. Сега обаче управляващите настояват да закрият ТЕЛК и НЕЛК и само НОИ да решава. Щяло да има две комисии – една в НОИ, една в МТСП. Кому е нужно това? Смятат да въведат система, каквато няма никъде в Европа. Пенсиите ще се определят от социалния статус. Тоест, ако аз работя, значи имам добър социален статус и не заслужавам пенсия. Така близо една трета от хората с увреждания ще бъдат отрязани от помощи от държавата. Защо трябва да се правят комисии, когато решението е съвсем просто. Предлагаме в ТЕЛК да има представител на НОИ и на МТСП. Ако те се усъмнят, че човек не заслужава група инвалидност, може да го накара да си направи изследвания в посечена от тях лаборатория. Един от аргументите на държавата против това предложение е, че не могат да посочват само една лаборатория. Че американското посолство в САЩ работи само и единствено с две лаборатории и, всеки който иска да получи виза, се изследва в тях. Защо за инвалидите да не може да се направи подобно нещо?
Второто ни предложение е лекарите в ТЕЛК да имат право да работят и на друго място. Сега това не е така и в ТЕЛК действат само пенсионери“, допълва Александър.

 

По света

 

Според Александър протестите на хората с увреждания не са, за да се вдигнат инвалидните пенсии, а за да се запази сегашната система на работа. В противен случай много хора буквално ще бъдат изхвърлени от системата. „Защо не се поучим от работата в западните държави? При немската система, ако искаш да работиш, то държавата ти помага. Ако пък не можеш или не искаш да се трудиш, получаваш средства, колкото да живееш нормално. В Испания пък трябва да имаш 30 и над 30% увреждания, за да си инвалид. В България тези проценти са 50. Франция също е добър пример. Там работодателят може да плати на човек с увреждания 30-40% от работната заплата, но останалите 60-70% се поемат от държавата. Любопитно е как е направена схемата с наемането на работници с увреждания. У нас преди всяко предприятие с над 20 души персонал се задължаваше да назначи 4 човека с увреждания. Сега предприятие с над 50 човека трябва да има 2% хора с увреждания и 2% трудоустроени. Във Франция например, ако един хотелиер не желае да наема човек с увреждане, но е задължен по закон, всеки месец той трябва да внася в специален фонд по една минимална работна заплата“, разказва Александър.

 

Ответен отговор

 

Преговорите между представителите на хората с увреждания и правителството не вървят добре. „Обмисляме нов протест. Ще се борим докрай. Наскоро виден политик заяви, че трябва да се икономисат 600 млн. лева от инвалидните пенсии. Що за безумие... Нямаме друг избор и ще продължим. За съжаление всичко е финанси. Преди пет години направихме Стратегия за хората с увреждания. Беше фантастична, но така и не видя бял свят, защото нямаше финансово обезпечаване“, довършва Александър.



Професия родители

Професия родители

Имахме една мечта – да помагаме, така станахме осиновители, казва Магдалена Цветкова

Между живота и смъртта

Между живота и смъртта

Това са двете страни на медицинската професия, но с едната никога не можем да свикнем, казва Диана Хаджидонева

Човекът, за когото медицината е просто съдба

Човекът, за когото медицината е просто съдба

Човещината, която съществува между лекар и пациент трябва да се запази, казва проф. Красимир Нейков

Ракът не е присъда

Ракът не е присъда

Не аз се подчинявам на болестта, а тя на мен, категорична е медалистката Калина Стоянова

Борбата на една майка

Борбата на една майка

Никой не е готов за диагнозата, за шока, казва майката на малката Лорина
Да победиш множествената склероза

Да победиш множествената склероза

Това е битка за цял живот, която трябва да бъде спечелена, казва Мат Ембри
Ако виждах, щях да запиша медицина

Ако виждах, щях да запиша медицина

Масажът е терапия за мен самата, казва Надя и препоръчва да се ходи на процедури два пъти в месеца
Успехът, постигнат в пълен мрак

Успехът, постигнат в пълен мрак

Шахматът е като човешкия живот дори, когато си със 100% загуба на зрението, казва шампионът Динко Даскалов
Между фуражката и бялата престилка

Между фуражката и бялата престилка

В хирургията човек трябва да тръгва с рутина и вяра, че това, с което се е заел, ще е с добър край, казва полк. Владимир Василев
Между лекарската престилка, сноуборда и сцената

Между лекарската престилка, сноуборда и сцената

Днес всеки млад доктор получава сравнително нормална заплата и трудът му се оценява, казва д-р Радислав Наков

1 2 3 4 5 ... 9 »

 

ОНКОЛОГИЯ

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ

 

Съвместен проект на clinica.bg

и "Галъп Интернешънъл" 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2018