Ако работим днес, променяме утре

Вярвам в нас и наричам сестринството постигната цел, казва Гюлтен Тербешева

В синонимния речник под предизвикателство прочетох думичката дързост, а под дързост пишеше - безстрашие, смелост, решителност.  Имаме ли смелостта, решителността, дързостта да работим и да се развиваме в България? България - мястото, където ние отраснахме, нашата Родина.

Като малка, когато приятелката ми паднеше и си наранеше я коляното, я лакътя, аз бях до нея и ѝ казвах „няма страшно, ще ти мине“. Обичах да съм до хора, които имат нужда от помощ. Обичах да подавам ръка на възрастните, за да слязат по- лесно по стълбите. Обичах да преглеждам приятелките си в детската градина, а те да се правят на болни, а аз да се грижа за тях.

Ден след ден израствах с една мечта –

„Да помагам, да подкрепям, да не ме е страх.“ 

ВИЗИТКА Име: Гюлтен Тербешева Възраст: 20 години Образование: студент II курс, специалност „медицинскасестра", Факултет по обществено здраве към МУ-София Хобита: писане, четене на книги Девиз: „Това, което прави живота интересен, евъзможността да осъществиш мечтата си."

Днес, когато имам възможност да направя мечтата си реалност и да съм до хора, които имат нужда от моята помощ и от моята подкрепа, аз се сблъсках с проблема на специалистите по здравни грижи и на хората, които също като мен искаха само едно – да помагат! Този проблем е, че сме малко. Ние  всички сега имаме проблем – държавата ни е застрашена да остане без хората, готови да помагат, и без важната част от едно здравеопазване – медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори, ортопедични техници, масажисти.

Вярвам, че когато се даде гласност на нашите проблеми, тогава ще се намери решение за тях.  Пред нас се е изправил един от многото проблеми и той е вечното бягство към материалното, вечното бягство от трудното.

Всички виждат бъдещето си през призмата на парите.

Хората търсят едно по-добро бъдеще, но далеч от тук. Пред нас в момента стои предизвикателството да останем в България.  Да се грижим и да даваме помощ на нашите близки и пример на нашите деца, че се борим за нашето бъдеще. В чужбина може би е по-лесно? Там системата е изградена и от теб се иска просто да се впишеш в нея. Героизмът и смелостта е да останеш в България, да се изправиш срещу проблемите на твоето общество, да дадеш от себе си и да станеш част от нещо, което ще остане дори след теб. Какво ще стане ако всички се откажем когато ни стане трудно и избягаме?  

Моят призив е да си припомним колко велика история са оставили предците ни. Нека не забравяме урока на великия Хан Кубрат и неговия завет към синовете му да се държат заедно като сноп съчки, за да могат българите да оцелеят и да помагат в развитието на световната демокрация. Колко тъга изпитвам когато гледам как

този съвет е пренебрегнат и даже забравен.

Моят призив е към младите и будните хора, които искат да изградят сами бъдещето си. Нека запретнем ръкави и направим мястото си за живеене и работа едно по-добро място. Вярвам в нас, защото знам, че доброто е по-силно. Защото силата е скрита дълбоко в нас и когато от сърце искаме нещо, ние го променяме. Защото ако работим днес, променяме утре.

Предизвикателството ни не е лесно. Пред днешните здравни работници стоят много проблеми. Едни от тези проблеми са ниските доходи и лошите условия на труд. Аз смятам, че ако ние младите се заемем и започнем да работим така, както ни учат нашите преподаватели от Медицински университет София, Факултета по обществено здраве, които ни подкрепят и искат да направят от нас едни стойностни професионалисти. Мисля, че ако ние работим, както ни учат те, ще се справим и с финансовата страна на проблема. Те ни учат, че

пред нас стоят пациенти, които очакват помощ.

Тези хора са болни, объркани и изтощени. Ние трябва да подходим към тях с грижа и добро отношение. Усмивката и добротата ще ни помогнат към промяната. Нека най-голямата отплата за нас е благодарността в очите на тези хора.

Днес живеем в динамично време. Всичко е подложено на развитие и промяна. Едни хора в нашето общество говорят, други не обичат приказките, а направо действат. Истинската сила днес е да провокираш размисъл. Искрено се надявам чрез моите думи да съм накарала тези, които четат есето ми, да се замислят. Да задействат силата на доброто в тях и да работят за нашата държава, за бъдещето. Нашето бъдеще! Нека вярваме и не забравяме, че ние сме силни, когато сме заедно. Аз искам да се боря и да остана в България. Аз искам да съм промяната. Приемам предизвикателството!