България е част от мен и аз съм част от нея

За да помагам трябва да съм „заредена“, а това е възможно само ако подхождам с чисто сърце и ясен разум, казва Кунка Василева

Какво е за мен България?

„Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан.“ (Георги Джагаров, цитат от стихотворението “България“)

Легендата разказва: когато Бог раздавал земя на отделните народи, българинът работил на нивата и затова отишъл последен за своя дял. Господ се позамислил какво да му даде, тъй като вече бил раздал цялата земя. Но Българинът бил известен със своята пословична доброта, скромност и трудолюбие и привлякъл вниманието на Вседържителя с тези си качества. Затова Господ решил да му подари част от своята земя - Р А Я!     

Дали е заради географското положение, природните дадености, добрите, скромните и трудолюбиви хора или динамично протичащите процеси, смея да твърдя, че е истинско предизвикателство e да се живее и работи в България! Изборът ми да остана в Родината е сам по себе и поставя много важни въпроси: “Какво си мислех?, Как да го постигна?, Къде да го приложа? и накрая Защо направих този избор?.

Какво си мислех?

От малка си  мечтаех да работя с бяла престилка в болница. Първите ми спомени са свързани със Здравната служба в моето родно село Зелениково, област Пловдив. Пред мен се откри свят, различен от този, в който съм израснала като дете на агрономи. И до днес пазя в себе си този свят на спокойствие, светлина, чистота и респект.

Как да го постигна?

Завърших Полувисш медицински институт в Пловдив, специалност Рентгенов лаборант в далечната 1996 година. Благодарение на всеотдайността на преподавателите ми, които  запалиха желанието ми за знания и убеденост, че това ще бъде моята съдба.

Къде да го приложа - началото?

Имах избор да започна работа по специалността или да се реализирам в друга сфера. Избрах първото и не съжалявам. Започнат трудовата си кариера в МБАЛ “Професор д-р Стоян Киркович“ АД в Стара Загора. Първоначално бях сама, на квартира с предварително разпределен бюджет. С младежката си енергия и ентусиазъм прилагах на практика малкия опит, който притежавах.

Кой ми помогна да взема правилното решение да остана да работя в България?

Работех в интересен и разнообразен колектив, който бе за мен и учител, и упора, и коректив. Безкрайно съм благодарна на колегите си. Те ме мотивираха по свой начин да остана тук. По-точно те ми помогнаха да взема правилното решение. Изкушението да напусна България, като рентгенов лаборант е било за мен на моменти натрапливо-примамливо. 
Сам по себе си човек не може да направи или промени нещо, ако няма подкрепата и готовноста да се включи в процеса на развитие.

Решението за развитие, като човек и професионалист се оказва определящо за много бъдещи действия и събития. Тези действия и събития са взаимно свързани. Вярвам, че всеки със своето присъствие и действия помага за лечението на телата и душите на хората имащи нужда от помощ. Обратният процес е не по-малък. Те също ни помагат да се себеоткрием и даказваме. Целият диампазон от нуждаещи се /пациенти/ са нашите деца, сестри, братя, майки, бащи, баби и дядовци.
Трудностите, с които съм се сблъсквала съм ги приемала, като предизвикателство. Имаше периоди на стагнация, нямаше консумативи - рентгенови филми, химикали, с които се обработват. Процесът не можеше да спре, обслужваха се 18 отделения. От по-големите размери филми, трансформирахме по-малки и процесът на работа не спря. Това беше само едно от многото адаптивни действия, които прилагахме.

Разбирането и благодарността в очите на пациентите не закъсня, като най-голямата награда и признание за нашия труд. Винаги съм се ръководила от мотото: “Това може да ми се случи и на мен /никой не е застрахован/ и какво отношение бих очаквала да получа?!“

Предизвикателството да работя в България - сега!

След малко повече от 16 години работа в Рентгеново отделение в Кардиологична болница „Света Екатерина“ София завърших курс за рентгенов лаборант в Инзазивна карадиология и започнах работа в Инвазивна кардиология в МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович“ АД в Стара Загара. Там открих за себе си същия този свят, но по-дълбок, по-цветен, по-динамичен, изискващ пълна мобилизация и себеотдаване.

Всички тези мисли и дейстия до този момент бяха осъзнати от мен и са били подготовка за сегашната ми реализация в Кардиологично отделение в МБАЛ “Тракия“ Стара Загора. Свят изпълнен с много разум, логическа последователност от мисли-действия, емоционално приемане на радостите и скърбите, съпътстващи всеки един от нас и от пациентите. Неосъзаната осъзнатост, че аз съм малка част от един организъм, един постоянно двустранен процес на себеотдаване и приемане и за да мога да помагам трябва да съм „заредена“, а това е възможно само ако подхождам с чисто сърце и ясен разум, без условия и условности.
И ето, и за това останах в България, и защото съм част от нея и тя е част от мен,  и приех предизвикателството да упражнявам професията си  на рентгенов лаборант.

Предизвикателството да работя в България - как го постигам?

С Вяра в настоящето, Надежда за бъдещето и Любов към Родината, професията и хората!

 „Земя като една човешка длан...

Но по-голяма ти не си ми нужна,

Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,

че е от кремък твоят стар Балкан. ….....“