Успехът да спреш цигарите

От една страна се борех с желанието да припаля, от друга трябваше да се откажа от всички неща, които обичам, казва Минко Акимов

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Минко посяга към цигарите още в училище. Като всяко момче и той иска да е в крак с модата, да не изостава от другите. За съжаление обаче точно като много деца  се пристрастява. Купува кутия след кутия. Вредният навик го преследва и в университета и след това на работа. „Това, с което се занимавах беше много стресиращо. Налагаше ми се да пътувам извън София, водех по десет, двайсет телефонни разговора на ден с клиенти, имах купища отговорности.

Цигарите ме успокояваха

и ми помагаха да се съсредоточа, да избутам още един ден. Всеки, който е пушил знае, че една цигара сутрин с кафето ти отваря очите и те стимулира“, разказва младият мъж. През годините то се е опитвал няколко пъти да се откаже от вредния навик, но за жалост така и не успява.

Малко преди да навърши 30 години той се омъжва за момичето, с което дълги години споделя живота си – Наталия. След сватбата обаче стресът и напрежението се увеличават с отговорностите и купищата промени.

„Не се чувствах добре. Кръвното ми налягане беше високо, задъхвах се, уморявах се лесно. Тялото ми сякаш отказваше да работи нормално. Реших, че съм прекалено млад, за да се тъпча с хапчета и трябва да променя начина си на живот. Цигарите бяха първата крачка“, разказва Минко. Той обаче дори и не подозира колко труден път му предстои.

Първите крачки

„След като изчетох всички възможни методи за спиране на цигарите, реших, че трява да следвам няколко прости правила, които ще ми помогнат да се справя с никотиновия глад“, разказва той.
Първоначално постепенно намалява цигарите и посяга към тях само в много трудни моменти.  Изкушението обаче е голямо.
След няколко седмична борба Минко разбира, че ще има нужда от помощ и прибягва до заместители на никотина. Изследванията сочат, че седем секунди, след като човек вдиша цигарения дим, той бавно навлиза в белите му дробове и оттам се освобождават химични вещества в мозъка, които активират различни нервни центрове. Именно това е моментът, към който човек се пристрастява. Доказано е, че колкото повече пуши човек, толкова по-лесно мозъкът му създава „никотинови центрове“, които засилват желанието да припали цигара. „Бях свикнал с ежедневните дози никотин и буквално изпаднах в абстиненция – бях уморен, нервен, стресиран. Пробвах няколко заместители – лепенки, друг вид цигари. Но нищо не помогна. Затова реших, че изходът е в хапчетата. Консултирах се със специалист и започнах да ги пия. Ден след ден, час след час тялото ми се прочистваше от никотина, а мозъкът ми вече не искаше така отчаяно да запаля цигара“, разказва Минко.
Приятели го посъветвали да промени дневния си режим. „Знаех, че пуша, когато съм под стрес и напрежение, когато чакам някъде или на чашка с приятели. Опитах се да избягвам именно тези ситуации. Разбира се, когато ежедневието те притиска не е лесно, но все пак ако си последователен и знаеш защо го правиш, нещата се получават.

Куп пастички и тортички

Като всеки пушач обаче и Минко започва да запълва празнината от цигарите със сладки неща. Гладът, който го преследва още от началото е ужасен. Постепенно без дори да усети качва десетина килограма. Това обаче не го демотивира, дори напротив. „Реших да си купя фитнес уреди и да започна редовно да тренирам. Килограми не се свалят лесно, особено когато са следствие на спирането на цигарите. Хем се отказах от пушенето, хем трябваше да спазвам стриктен хранителен режим и да спортувам. Осъзнах обаче, че ако го правя за удоволствие като разтоварване, не ми беше толкова тежко. Направих си собствена програма и ден след ден я следвах“, допълва младият мъж.

В продължение на месеци той се отказва от всичко сладко, бялото брашно, всякакви въглехидрати. Започва да консумира повече белтъчини и мазнини. Купува си везна, за да може внимателно да мери всички продукти, които слага на масата. Прави свое собствено меню, което да пасне на режима му на живот. „Няма смисъл да спазваш някакви диети в интернет. Отслабването е чиста математика – трябва да приемаш по-малко калории, отколкото изразходваш. Така постепенно тялото ти започва да се променя“, съветва той. Сладките изкушения, бонбоните, белият хляб изчезват от кухнята. Минко и съпругата му купуват само здравословни храни и се стремят да готвят с възможно най-малко мазнина.

Свалянето на килограмите

се отказва тежка задача особено след спирането на цигарите. „От една страна се борех с желанието да припаля, от друга трябваше да се откажа от всички неща, които обичам, да се кача на колелото, да се занимавам с коремни преси, лицеви опори. Изисква се воля и постоянство, но когато знаеш защо го правиш, нищо не може да те спре“, допълва той.
В борбата му помагат стрес топките. Те са неговото оръжие срещу изнервящото чувство, че ръцете му са празни. Винаги, когато изпите нужда от цигара, стрес топката е спасението.
Минко разчита и на подкрепата на близките и приятелите. „Казах на възможно най-много хора. Исках всички да знаят, че спирам цигарите. Приятелите вече не ми предлагаха да си дръпна, съобразяваха се къде ще седнем на по бира. У дома проявяваха търпение към промяната в настроението ми, защото знаеха, че това е просто период, през който трябва да премина", споделя той. Спортът, балансираната храна 

и пълният самоконтрол

помагат на Минко освен да спре цигарите, да отслабне, да оформи тялото си, да спре лекарствата за кръвно. Нивата му на холестерол и кръвна захар влизат в норма. „Чувствах се много по-добре. Дишах леко, не се задъхвах, докато тичам или изкачвам стълби. С всеки изминал ден, през който тялото ми се стягаше, а здравето подоряваше и самочувствието ми се показваше“, споделя още Минко.

Днес младият мъж казва, че никога повече не би запалил цигара, независимо в каква стресова ситуация е изпаднал. Продължава да внимава за храните, които слага на масата, и периодично спортува. „Сега съм на поддържаща система. Хапвам сладко, баница, но не непрекъснато. Когато усетя, че отново тръгвам по наклонената плоскост, просто ограничавам малко храната и увеличавам тренировките. Лесно е, когато го приемеш не като наказание, а като начин на живот, който ще те направи много по-щастлив“, категоричен е Минко.