Виждаме живота от началото до края

Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутацията си, казва Мелис Юзеирова

Аз съм момиче от морския град, където се чуват гласовете на чайките, които ме будят сутрин, а в пясъка е впита всяка песъчинка, изпълнена със спомени, които крие морето, емоцията на незабравимото лято с историята на всеки един от нас. Имах ясни цели за себе си.

Да вляза, да уча в Медицински университет,

с толкова силно желание. Когато разбрах, че съм приета, аз осъзнах, че съм постигнала първата си поставена цел в живота, бях много щастлива, но не бях приета във Варна, а във Филиал Шумен. Не съм си помисляла за миг дори да живея, уча или работя някъде далеч от дома, но ето, че живота е изпълнен с изненади и предизвикателства. Съдбата реши да ме изпрати в друг град. Да се сблъскам с трудностите и да се науча да бъда отговорна към задълженията си, като възрастен човек. Ако нямах тази възможност, винаги щях да бъда несигурна в качествата си, като личност. 

Ето, че се превърнах от малкото момиче на родителите си, в една дама. Това не беше приятна вест за мен, но се пуснах по течението, защото знаех, че

не напразно съдбата ме е изпратила там. 

При приемането ми не можех да изразя емоцията, която изпитвах, дори не можах да се зарадвам, може би защото много копнеех и ме беше страх от това да не се разочаровам от себе си.

Желаех само да бъда приета! Не се бях замисляла да кандидатствам другаде, да уча нещо различно, да се развивам в друга насока. Професията, в която съм избрала да се развивам и да се реализирам, е да стана една компетентна, сръчна и

любяща професията си медицинска сестра.

Чувството да опиша благодарността, изписана в очите на пациентите, които са имали нужда, е неописуемо – очите им са пълни със сълзи, блещукащи, неочаквали да се съвземат отново и да бъдат на крака е велико чувство. Минавайки по коридорите в болничното заведение, аз виждам етапите на живота от началото до края – от първият вдишан въздух до последният дъх. Само хора, работещи в тази сфера, имат възможността да почувстват и изживеят с всеки пациент неговата емоция.

„Предизвикателство‘‘ означава риск

– рискът, който поемаме, за да изберем правилният път, по който да вървим. Аз, рискувайки да не видя това, което повечето биха искали и разказвали, за това как е било в чужбина. Искам това предизвикателство да бъде моето! Да остана тук, където съм прогледнала красивата, зелена природа с морето и планините. Безпокойте се повече за съвестта си, от колкото за репутацията си! Защото, съвестта ти е това, което си, а репутацията е това, което другите мислят за теб. Желая да се развивам в България, като се уча от другите, но да прилагам наученото от тях тук! Знам, че го можем, да се развием, просто нашата страна в момента е болна, но не трябва да я изоставяме, а да останем и да и помогнем да се излекува.