Професията, за която трябва сърце

Като малка исках да стана медицинска сестра. Понякога желанията се осъществяват, друг път мечтите си остават просто мечти, защото често детските блянове се разминават или нямат нищо общо с това, което ще се случи в действителност.
Още като дете знаех отговора на въпроса „Хей, какъв искаш да станеш като пораснеш?".
Отговорът ми беше готов всеки път когато ми задаваха този въпрос. Родителите ми имаха една мечта -
да ме видят облечена в бяла престилка.
В медицинската професия има голяма приемственост.
В детските ми години никога не съм имала амбициите да ставам спортистка, балерина, актриса и дори не съм си играла на учителка. Исках обаче да работя с хора – с възрастни и деца, винаги съм обичала и уважавала възрастните хора и децата.
Интересът ми към медицината го е имало винаги - баща ми, братовчедка ми също работят в сферата на медицината, а аз съм израснала с това. Аз също избрах медицинската професия –
професията, за която трябва сърце.
ВИЗИТКА
Име: Синем Али Салим Възраст: 20 г. Образование: ІI курс, специалност "Медицинска сестра" във Филиал Шумен на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" Девиз: Всеки завой по пътя ни е урок |
Баща ми е ветеринарен техник, занимава се с животни, грижи се за тях и ги лекува. А аз избрах да се грижа за хората, да полагам грижи за нуждаещите се. Винаги съм уважавала професията и дейността на баща ми, защото медицинските грижи са необходими не само за хора, но и за животни. Въпреки всичко аз никога няма да съжалявам за избора си, защото това беше моята цел.
Да съм медицинска сестра е сбъдната мечта. Единствена мечта от детството ми е била да мога да помагам на хората и като благодарност да виждам усмивки по лицата и щастие в очите им. Мисълта, че
мога да направя болката по-поносима,
че с една усмивка, малко внимание и загриженост, с една блага дума, мога да даря спокойствие и щастие на друг човек, ми дава сили, вдъхновение, стимул да бъда още по-добра – като медицински специалист, и като човек.
Много добре си спомням всичките тихи и спокойни вечери на село, в които за пореден път четях и предпочитах старите учебници на баща ми от ветеринарното училище. За мен отдавна беше ясно, че искам да стана медицинска сестра и преди 2 години избрах специалността „медицинска сестра“, тя има приложение на много места. Заслужава си, защото можеш да се реализираш в България.
Преди всичко има едно важно нещо – важното е
наистина да искаш да поемеш тази отговорност.
Защото да си медицинска сестра е отговорност – не е просто професия, а призвание, отдаденост, отговорност – не само към болния, към неговото семейство и приятели. Професията е много хуманна, защото се отдаваме изцяло на хората. Исках да бъда медицинска сестра и не съжалявам за избора си. Знаех предимствата и недостатъците на професията, избрах именно нея, без страх и колебание, защото знам, че мога да се справя с всичко.
Родена съм в България, това е моята родина, моят дом. Тук за първи път бях щастлива. Тук ще живея, ще създам семейство. В България започна моят живот и се надявам, че именно тя го прави смислен и точно такъв, какъвто искам да го изживея.
Аз не искам да я напусна.
Не искам да търся спокойствие другаде.
А и как ще го намеря там, където съм чужда.
Защо избирам да остана в България? Причините са повече от една. Аз не си представям живота – своя и този на моето семейство – далеч от България. Тук са спомените ми, семейството ми, което ме е подкрепяло винаги, тук са най-близките ми и верни приятели, с които съм споделяла и щастливите и тъжните мигове. Тук е сърцето ми. А където е сърцето, там е и домът ми.
След като завърша образованието си, искам да остана да работя в България. Вярвам, че всеки един от нас трябва да даде всичко от себе си, за да стане страната ни по-добро място за живот.
Ще остана в България и ще се боря, защото така съм възпитана и за мен така е правилно. Тук в родината си ,сигурна съм, че ще имам възможност за пълна реализация и усъвършенстване. Знам, че има добри професионалисти, от които имам какво да получа като знания и умения, но имам какво и да дам за родината си.
Нека да има и в родината ни професионалисти,
здравни специалисти, които обичат работата си и да могат да положат най-добрите грижи за хората.
България има нужда от нас. България има бъдеще и това бъдеще сме ние.

Шест приза в конкурса за есе на БАПЗГ и clinica.bg
Благодарим на всички участници за високото доверие и пожелаваме успех на специалистите по здравни грижи в борбата им за достоен живот

Останете да работите в България

За революция стига и една медицинска сестра

Най-смели са сестрите, които остават

Знам коя съм и защо съм тук

Устояваме и отстояваме правото си на живот

Да бъдеш „сестра“ на всички хора

Не се поколебах да продължа в медицината

Не решаваме проблемите си с емигриране
