Интервю

Парите на болниците са намалени

07-07-2016 12:37
Радостина
Радостина
Байчева
radost.baicheva@gmail.com
Парите на болниците са намалени  Касата трябва да плаща за дейност и на общопрактикушащите лекари, смята д-р Венцислав Грозев
Въпреки че дойде летния сезон, здравният сектор продължава да ври и кипи. Преди броени дни фармабраншът оповести финансирането си към медиците, а Лекарският съюз отново започва ремонт със Здравно министерство на наредбите, които определят пакета на касата. Полезно ли е спонсирството от фирмите за медиците, какво се случи с болниците след първите три месеца работа по новите правила, попитахме председателя на Българския лекарски съюз, д-р Венцислав Грозев.
- Д-р Грозев, има ли конфликт на интереси в спонсорствата и финансирането, които фармацевтичните компании правят на лекари и здравни организации?

- Не, не бих казал, че има конфликт на интереси, тогава, когато моите колеги са били спонсорирани за участие в научни форуми – конгреси и симпозиуми, където са видели нови технологии, които могат да бъдат взаимствани от водещите страни. Не виждам нищо лошо в това, фарамацевтичните компании да спонсорират медици, които впоследствие ще донесат новите начини на лечение, новите начини на оперативни техники. В това няма абсолютно нищо лошо. Както виждате, от 19-те фирми, които работят с определен брой лекари, над 60% от колегите са дали съгласие техните имена да бъдат оповестени. И това не е малко. Бих обърнал и друго сериозно внимание – недейте убива нероденото детенце в това отношение. Хубаво е да го има и стига толкова, нека да спрем с тези спекулации, че българските лекари ходят на екскурзии. Ако има такова нещо, моля, докажете го, и тогава нека съответната фармацевтична фирма или съответният колега, си понесат отговорността. Но огромната част от колегите са отишли на конференция или конгрес, за да изнесат доклад, да споделят своя опит, знания и виждания по дадения въпрос и обратно – да вземат това, което е ново, достатъчно ефективно, което е на базата на медицина на доказателствата и да го приложат в практиката си в нашата страна. В това аз не виждам абсолютно нищо лошо и това е практика в целия свят. Чест прави и на фармаиндустрията, и на колегите, които са се съгласили да бъдат огласени имената им, да бъде осветен този процес, за да спрат един път завинаги тези спекулации.

- Трябва ли да се въведат по-строги правила за какво и колко пари може да се дават на лекари и здравни организации?

- Фармаиндустрията е извела своя етичен кодекс, това не е измислено от нас тук в България. Повече от 2-3 години се прилага в Европа и света. Дали трябва да има ограничения във финансирането е въпрос на фармакомпаниите. Те си решават. Все едно да кажете – трябва да има ограничение в политиката на дадена фармацевтична фирма във връзка с произвеждането на нови молекули. Как ще стане, защо, това е фирмена политика и тя не се определя от българските лекари. Но българските лекари, тези, които са поканени, спонсорирани и са отишли на даден форум, това не е само практика в България, а в целия свят. Много водещи специалисти изнасят самите доклади, представят новостите в медицината именно там.

- Имали сте срещи със здравния министър, предстоят още – какви промени се очаква да настъпят в наредбата за двата пакета на касата, която министърът Ви обеща да отвори. Вие какви промени предлагате?

- В момента изменението и допълнението в Закона за здравното осигуряване е вече внесен в Народното събрание и ние ще дадем нашето становище. Относно наредбите и то предимно тези, които касаят дейността в огромния й обем – Наредба 2 във връзка с пакетите и болничната помощ и Наредба 39 с диспансеризацията, касаеща в огромната си част извънболничната помощ, ще сформираме работни групи, които ще имат за цел да изчистят някои неясноти, които съществуват и до известна степен са пречка за по-доброто й прилагане. Както и да създадем предпоставки за едно по-добро изработване на тези наредби, касаещи и бъдещето - 2017 година. За да можем веднъж завинаги да пресечем този порочен кръг – наредбите да излизат или в момента на подписването на Рамковия договор или малко след него. Нещо, което не е нормален начин на поведение. Разбира се, това настояване на Българския лекарски съюз не е от сега. То е откакто съществува договорният процес. Но аз мисля, че при добро стечение на обстоятелствота и при вече възстановен нормален диалог с Министерството на здравеопазването, впоследствие и с Надзорния съвет на Касата, могат да се създадат предпоставки за 2017 г. нещата да изглеждат по много по-добър начин. А относно промените в Закона за здравното осигуряване във връзка с основния и допълнителен пакет – становището на Българския лекарски съюз не е ново, ние сме го отстоявали и преди, още когато се създаваше закона миналата година. Ние смятаме, че трябва да се намери отделно финансиране за допълнителния пакет. Защото от един финансов източник да се плаща за допълнителен и основен пакет е поведение, лишено от особена логика. Представете си болница, към която се обръща пациент, класифициран като допълнителен пакет, образно казано. И болницата в настоящия момент има и кадрови и леглови, и апаратурен ресурс да го приеме. Защо да не го направи, а да трябва да връща пациента след 15, 30 или 60 дни, както беше в Наредбата 2?. Може би ще поставим и въпросите във връзка с обема на основния пакет. Дали обществения ресурс е достатъчен, за да поеме толкова голям обем дейности? Може би вече трябва да помислим за това, как той да бъде малко стеснен, за да може ресурсът, който е отделило обществото ни като здравноосигурителни плащания, да бъде достатъчен и да създаде предпоставки за плащане на дейност на колегите, да има ефект от него. А останалата част, така нареченият допълнителен пакет, дали ще се финансира през фондове, застрахователни дружества, това е въпрос на държавата и той трябва да бъде решен. С други думи, когато се иска нещо, което е допълнително, то много моля, да не взимате от обществения фонд, а да осигурите финансов поток от другаде. Което ще е облекчение както за държавата, така и ще спомогне да се регулира контрола по разходването на тези средства, независимо по кой пакет. Тук искам дебело да подчертая, че Българският лекарски съюз беше обвиняван преди няколко месеца, че виждате ли, понеже не сме съгласни с някои неща и не сме подписали Рамковия договор, искаме да избягаме от контрола. Не, не е така! Напротив, ние искаме да има контрол, той да бъде достатъчно ефективен, но да бъде по ясни правила. Ние държим да се отива за заплащане на дейност, защото много са коментарите, че сега общопрактикуващи лекари и специалисти по този начин финансирали практиките. Хайде вече да видим количеството положен труд, неговата ефективност, неговото качество и това да определи и заплащането. Затова ние сме превели вече огромната част от дейности от френската система, които са във връзка с остойностяването. Ще ги сложим на масата на преговорите, но няма да бъде за тази 2017 година. Никой не е в състояние един толкова тежък и енергоемък процес да бъде извършен за няколко месеца. Но относно остойностяването на така наречените клинични пътеки и медицинския труд, тук много дебело подчертавам – не само на лекарският, а на всички участници в системата на здравеопазване, трудът трябва да се сложи на масата. И тогава вече да се преценява, дали парите за здравеопазване са действително достатъчни. При такова едно остойностяване може да се окаже, че тези пари, които са отпуснати за здравеопазване, са примерно 60% от необходимите.

- Минаха 3 месеца, откакто заработиха новите правила на Касата. Какви са ви наблюденията?

- Ние затова обжалвахме във Висшия административен съд това, така наречено решение от 29-ти март на Надзорния съвет на касата. Определено считаме, че на практика, това е един нов Рамков договор. Какво ще бъде решението на съда, разбира се аз не мога да кажа. Но мога да кажа друго, че това, което беше постигнато като споразумение в преговорния процес до 25-ти февруари на 2017 година, може би 80% от него не влезе като решение от страна на Надзорния съвет на Касата. И вече виждаме как започва да се рискува и бюджета, и отстояването му. Когато решенията на Надзора са свързани единствено и само с охраната на бюджета, вече говорим за съществени проблеми в системата на здравеопазването. Защото здравеопазването има много проблеми, които могат да доведат до това бюджетът да бъде надхвърлен. Българският лекарски съюз беше предложил своите виждания по този въпрос и мисля, че тези споразумения, които за съжаление не влязоха в решението на Касата, до голяма степен щяха да успокоят системата. И нямаше да сме изправени пред такива рискове, както с регулативните стандарти, така и със средствата, определени за болничната помощ. Оставащите месеци до края на финансовата година ще бъдат обект на преговори с Министерството на здравеопазването, надявам се и с Надзорния съвет на Касата. За да можем да стиковаме и доуточним параметрите, така че най-малко, да внесем сравнително спокойствие в системата. Има такива тенденции и аз се надявам те да бъдат използвани по максимално рационален начин.

- Болниците смятаха, че ще се орежат много легла, но като че ли това не се случи. Вашите наблюдения какви са?

- Не, не са орязани чак толкова много легла. Въпросът е не толкова в намаляването на леглата, а в тяхната използваемост и в индивидуалните договори по брой легла. И не в общия брой, а в леглата по клиники. И ако индивидуалните договори са на базата по брой легла, тогава говорим вече за договор по диагнози. С което Българският лекарски съюз в настоящия етап, пък и никога, не е бил съгласен.

- А какво се случва с парите на болниците, по-малко ли са те от миналата година?

- В настоящия момент да, има отделни регионални здравноосигурителни каси, които са надхвърлили своята месечна стойност за дейности в болниците. И затова в някои места са започнали да съкращават на определени болници средствата от порядъка на 9, 10, и единични случаи на над 20 процента. Което вече е опасна тенденция! Трябва да се направи отново анализ, да се види до каква степен може да има коригиращи проценти, които да гарантират както дейността на болницата, така достъпа на пациентите.

- Надзорният съвет е определил вече бюджетите за следващите 3 месеца. Доволни ли сте от тях?

- Като ги видим и ако нещата влязат в рамките на около 134 милиона за месеца, най-вероятно те ще бъдат достатъчни, за да може да се работи спокойно. Най-малко нивото, което е и от миналата година като обем дейност.

- Колко лечебни заведения са сключили договор с Касата в София град, имате ли информация?

- Доколкото знам, вече всички.

- Въпреки забраната да се сключват договори за нови дейности, Касата ще финансира лечението в онкологията на „Уни хоспитъл", както и нови дейности в „Пълмед" в Пловдив и Пазарджик. Нормално ли е според вас, да се правят такива изключения?

- Ако по регионална здравна карта и с решение на Регионалните инспекции в тези области има издадени документи за недостатъчност на тези дейности – нормално е, разбира се. Защото те ще обезпечат достъпа на населението до специализирана помощ. Но това е по-скоро въпрос към Надзора. Сигурен съм, че решението за тези дейности произтича от ситуацията за недостатъчност.

- Как оценявате резултатите от реформата досега и какви са прогнозите ви за близкото бъдеще?

- Честно казано, още не сме я видели. Виждате, че и Конституционният съд върна ситуацията с основния и допълнителния пакет. На практика, някакви резултати от реформа не виждаме и трудно бих могъл да коментирам. Ако реформата е пръстовия отпечатък, категорично съм против цялата тази история и ние си го казахме на Събора. А относно съществената част на реформата във връзка с остойностяването на медицинския труд, пак подчертавам – трябва да се направи такова за всички, не само за лекарите. Във връзка с нормалното определяне на бюджета за 2017 година, нашите усилия са насочени до края на юли да представим своите виждания и на парламентарно представените партии, и на комисията по здравеопазване към Народното събрание, на Надзорния съвет на Касата и на Министерството на здравеопазването, и на Финансовото министерство. Ето ви една първа стъпка към реформа. Да дадем своите становища от едната и от другата страна, относно проблематиката и в законово отношение и през наредбите и финансирането, да започнем да правим това още през юли, за да не изпадаме в тази несъстоятелност в края на годината. Или февруари догодина да се чудим как да сключваме договори. Ако нещата до този момент са ясни и те предопределят политика, която ще се случва, тогава вече можем да говорим действително за някакви реформи. И стига толкова спекулации с това, че българските лекари са едва ли не крадци, мошеници. Тези твърдения не водят до нищо – всички са губещи. Крайно време е да го обърнем с добронамереност един към друг, да подадем ръка и да направим първите крачки към истинска реформа.



Ананиев върна отстранените директори на болници

Ананиев върна отстранените директори на болници

Всички проверки потвърждават, че 3-годишното дете е починало от хеморагична пневмония, съобщиха от МЗ
И столичната „Св. Анна“ осъди НЗОК

И столичната „Св. Анна“ осъди НЗОК

Касата трябва да изплати на лечебното заведение 170 хил. лв. за надлимитната дейност за два месеца през 2015 г.
Докладът за починалото дете е готов

Докладът за починалото дете е готов

От Изпълнителна агенция „Медицински надзор" казаха че днес го предават на министър Ананиев
УСБАЛО с нова клиника по медицинска онкология

УСБАЛО с нова клиника по медицинска онкология

Два от неизползваните досега етажа са ремонтирани и оборудвани с 1.3 млн. лв., осигурени от МЗ
Сменяме джипито до края на декември

Сменяме джипито до края на декември

През юни над 105 хил. души са избрали нов личен лекар
В Сливенската болница търсят 13 сестри

В Сливенската болница търсят 13 сестри

Най-голяма е нуждата за отделението по пулмология, липсва е 1 лаборант
НЗОК спира временно една от услугите си

НЗОК спира временно една от услугите си

Тя позволяваше на здравноосигурените да проверят какви прегледи и изследвания са отчели лекарите им
Парите за ремонти в Александровска са осигурени

Парите за ремонти в Александровска са осигурени

Твърденията за забавяне и неизпълнени обещания са безпочвени
662 мн. лв. е бюджетът на МЗ за 2020 г.

662 мн. лв. е бюджетът на МЗ за 2020 г.

Парламентът гласува окончателно финансовата рамка на здравното ведомство
Зачестява рака на гърдата при мъже

Зачестява рака на гърдата при мъже

15  вече са преминали лечение в КОЦ Пловдив от 2016 година до сега
1 2 3 4 5 ... 187 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2019