Човечността има лице - твоето

Имам две прекрасни деца. Жадувах много, много дълго за тях. Повече от 15 години случвах мечтата си за дете всеки ден и съм сигурна, че този дълъг път ме промени изцяло. Срещна ме с хора с моята съдба, свързахме заедно сърцата и ръцете си. Всичко това направи животът ми смислен. Бях на 40 години, когато в домът ни затупка сърцето на 10-месечната Йоанна. Струваше ми се, че всичко е приказка. Дълго време будувах над креватчето й и докато спеше, си спомням колко много сълзи изплаках от радост. Докосвах я, не исках да живея и секунда без нейното присъствие. Йоанна влезе във вселената ми като пролетен вятър, в началото на март, и събуди всичките ми сетива. С времето, нейното порастване слагаше отпечатък на всичко около мен. И така... до появата на брат й. Симеон пък, този малък истински 11-месечен мъж, беше семейният ни подарък за Рождество миналата година. Нашата зимна приказка с него беше белязана с една от най-студените зими в София. Почти два месеца не успявахме да му покажем новия свят, защото навън беше -20 градуса. Затова пък, заедно с Йоанка, бавно, но сигурно, привиквахме един към друг. Сменяхме памперси, учихме се да се държим на крака - Симо на проходилката, кака му държеше ръчичките, а ние – вече на по 45 години – усещахме, че отново раждаме от сърцата си още една дългоочаквана среща.

 

За мен лично майчинството започва от момента, в който пожелаеш с цялото си сърце, да споделиш живота си с децата. Да растете заедно – в началото само в мислите и сънищата, а после – с прегръдките и преживените усмивки и сълзи! Майчинството е мисълта за един дълъг процес, в който има очакване, случване, търпение, адекватност, смирение, прошка, умение да чуваш и даваш безрезервно. Майчинството не е положителният тест за бременност. То е извън това, което можеш да контролираш и манипулираш. Майчинството е обич и свобода едновременно.

 

Да обичат семейството и родината си. Да приемат хората около себе си с цялата любов, на която са способни. Да гледат отвисоко на страха, злобата и завистта. Да се смеят всеки ден и да заразяват другите с искрен смях и усмивка. Да са активни хора – да правят нещо за другите и да променят към добро света около тях. Да бъдат добри хора!

 

„Предай нататък“ е формулата на щастливото бъдеще, която ние предаваме на нашите деца. Тя съдържа много прости неща – едно направено Добро се умножава само тогава, когато го сториш на някой друг, а той – предаде на следващия. Доброто разгръща своя потенциал само тогава, когато го направиш „заразно“ и то се разпространява със зашеметяваща сила пред теб и нагоре. Аз лично смятам, че ИСКАМ БЕБЕ (организацията, която създадохме с мои близки приятели преди години) е една приказка, която вместо да завършва с „И всички заживели щастливо“, носи посланието „Предай нататък щастливата емоция от твоята сбъдната мечта!“

 

С много вяра и търпение се моля за всяко семейство, което мечтае за рожба. Опитвам се да бъдем заедно – от мечтата до случилото се Чудо!

 

„Повече българчета за България“ е част от моята лична мисия в помощ на хората, жадуващи за деца. С Милена, Кирил и Тодор се запознахме преди около 10 години и съм безкрайно благодарна за упорития им труд и вярност към каузата. В днешното ни сложно време на „бързи“ идеи, „бързи“ кредити и „бърза“ храна, рядко срещаш хора, с които да свържеш в едно мислите си, дарителството и почтеността. Кампанията ни упорито продължава да я бъде. И упорито продължава да ражда живот. ТРОЙКАТА имат уникалната способност да търсят и намират време и място, за да даряват истинско щастие и кураж на всички, които имат нужда от това. Правят го с невероятното си чувство за хумор и уважение към достойнството на хората. Родиха се много дечица, помогнахме заедно за лечението на деца с бъбречни проблеми и недоносени бебета. Сега пък заедно помагаме в грижата за децата с диабет. И още не е свършила тази кампания, а вече мислим за следващата. Предаваме нататък стореното Добро!

 

“Човечността има лице” – чие е лицето на човечността според теб?

Моят личен стремеж е да правя така, че хората да повярват в собствената си смелост, мъдрост и исконна доброта! За да имаме всички заедно силата да бъдем хора. Да бъдем добри човеци. Или както казваме в ТРОЙКАТА – „Човечността има лице – Твоето!“ Ако си повтаряме това няколко пъти на ден, във времето, в което иначе бихме се оплаквали от държавата, продавачката в магазина или чиновничката на гишето в данъчното, то наистина Родината ни ще се напълни с човечни хора!

След доста дълъг и трънлив път, с помощта на кампанията "Повече българчета за България" и МБАЛ “Надежда” от четири години съм горда майка на едно прекрасно ангелче Славян. След три неуспешни опита ин витро в друга клиника и след изчерпани три неуспешни опита по фонда със съпругът ми решихме, че е време да стягаме куфарите за Истамбул. Ровейки в нета за още и още информация попаднах на кампанията "Повече българчета за България" и на шега решихме да се включим. На 25 март 2013 г.прекрасният глас на Миленка от Тройката ми каза, че нашият номер и изтеглен и два дни по-късно имах записан час при д-р Персенска в МБАЛ “Надежда”. Всичко там се случи, като на сън и след два месеца вече бях бременна в очакване на чудото. Нямахме търпение да споделим радостта си тях - виновниците за нашето неземно щастие!

Толкова дълго очакван момент, толкова лишения и болка и изведнъж - лъч светлинка! Има много жени, които като успеят и сбъднат мечтата си забравят или не искат да си спомнят през какво са преминали. Аз за себе си реших, че ако с опита си успея да помогна поне на една жена да сбъдне мечтата си ще съм още по-щастлива и пълноценна. След като разбраха наши познати и роднини за нас, че сме на път да станем родители започнаха да ми звънят и да ме поздравяват. Други пък на кръстопът се нуждаеха от помощ, утеха, някой да ги изслуша и да ги разбере.

И така след дълги 9 месеца на легло най-после чудото се случи! Едно малко мишле проплака и се вкопчи с мъничките си ръчички в мен. Аз бях МАМА! Исках целият свят да разбере, да изкрещя "Аз успях!Ще успеете и вие!"

По време на миналогодишното теглене на печелившите номера на кампанията "Повече българчета за България" по Радио “Витоша” се запознах с още една мама, която е успяла благодарение на Д-р Персенска. Решихме да направим група във Фейсбук, където да се съберат повече дечица и да я изненадаме, като и се покажем накуп. За отрицателно време се събрахме над 150 семейства и на 15 август 2017 г.ѝ организирахме среща-изненада за рождения ѝ ден с торта, подаръци, деца и безброй щастливи усмивки.

Емоцията беше неописуема за всички! На празника ѝ подарихме и една кутия, ръчно направена и по идея на друга мама от групата с послание "От бебе за бебе", в която вместо да купуваме цветя, сложихме парички и я помолихме да избере двойка в трудно финансово положение, на която да помагаме.

Първата двойка не издържа и се отказа, но втората, която подкрепихме очаква първите си рожби! Това на всички ни действа супер мотивиращо и сега сме в очакване на нова двойка,с която да се борим заедно в мечтата за дете. В групата имаме благотворителен базар "От бебе за бебе", паричките от който са изцяло за кутията, както и правим персонални чаши и сумата, която остава от тях също са изцяло за кутията. Когато питам майките искат ли да спрем и да се откажем, отговорът е "Неееее"!

Всички боготворим хората, които са отговорни за нашето щастие!

За мен човечността е умението да съчувстваш, да помагаш,да влагаш сърце и душа в желанието си да помагаш, да сбъдваш и разбира се да умееш да казваш една проста думичка, но пълна със смисъл:"Благодаря!" И в този ред на мисли едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички, които раздават любов! На всички,които загърбват собственото си лично време и щастие, за да го дадат на нас! За Тройката, която толкова години е неотлъчно зад нас - обикновените хора, с нашите несъвършенства и понякога безумни желания!

Аз съм един от късметлиите  печелили няколко награди!

Участвам от 2010г и спечелих инвитро процедура от клиника "Св. Иван Рилски", Тутракан при д-р Бойчев. Всичко започна през 2010г. Един приятел ни запозна с Милена и нейна близка и от дума на дума разбрах за кампанията "Повече българчета за България" и Фонд асистирана репродукция. Кандидатствах за фонда и се регистрирах за участие в кампанията . Така спечелих инвитро процедурата , за съжаление неуспешна. След това ми излезе заповедта от Фонда и реших да е в Пловдив при д-р Ставрев. За мое съжаление и там имахме неуспешен опит.

На следващата година пак участвах в “Повече българчета за България”, но не ме изтеглиха. Аз  обаче съм постоянна и участвам всяка година и така до 2016, когато спечелих ваучер за 1500 лв. от “РепроБиоМед”, София при д-р Николов - годината, в която спечелих нещо хубаво... и загубих нещо много ценно. Загубих майка си.

След това излезе заповедта и  с ваучера от “РепроБиоМед” направихме инвитро на 27.01.2017. Най-накрая разбрахме, че ще станем родители!

Същата година спечелих от кампанията още няколко награди - абонамент за списание 9 месеца, абонамент за списание Кенгуру, фотосесия от “Калина ме снима”и проследяване на бременност, с всички изследвания и раждане в “Шейново” при д-р Велев!

И така днес си имаме едно малко човече -  нашата прекрасна Михаела! Така започна майчинството -  най-великият стимул за живот!

Откакто станах майка разбрах, какво значи да се бориш, да отстояваш, да печелиш, да понасяш житейския товар с радост и гордост.

Да си майка е риск, предизвикателство, отговорност, болка и щастие.

Да си майка значи Всичко.

МАЙЧИНСТВОТО е призвание, дълг и съдба.

Майчинството учи на всичко, дава всичко и взема много, гради целият ни живот.

Защото детето ни е това, което ние сме възпитали да бъде.

То е част от нас, но част принадлежаща и на света. Даваме му крила, но посоката на полет избира то. Отваряме му врати пред живота, но то само избира собствения си път. Може да го подкрепяме, разбираме и обичаме.

Само така можем да изградим личност и тази личност да бъде Човечна.

Има смисъл да запазим човечността, да научим децата си, че тя няма националност, раса, че най-красивата дреха е ЧОВЕЧНОСТТА, а когато тя има и лице, нещата се случват и живота е по-Щастлив.

Благодаря на радио “Витоша”, на Милена, Кирил и Тодор от “Тройка на разсъмване” за кампанията "Повече българчета за България", че днес съм горда майка на едно Българче:-) 

Това са само няколко срещи с майчинството. Няколко истории. Личности, които извършват своите(и наши), малки и големи революции! Няколко светлинки, които променят. Защото времето отсява безсмислените битки. И учи. Че, за да имаме гражданско общество не трябва да спираме да настояваме. Да търсим начините за промяна. Да притискаме институциите. Да създаваме свой кръг на човечност. За да ни има.