Командно-административният контрол ограничава мениджърския потенциал на директорите, казва Кирил Ананиев
Clinica.bg
press@clinica.bg
Към закриване на лечебни заведения ще се прибягва само, когато те не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти за персонал и обем дейност. Това заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на петъчния парламентарен контрол. Мерките са част от вече представената визия за единен финансов контрол върху лечебните заведения.
Болниците, способни да подсигурят заплатите на нужния брой лекари и медицински сестри и да изпълняват минималния обем дейност "по стандарт", могат да се чувстват спокойни за бъдещето си, става ясно от думите на министър Ананиев. Те ще продължат да съществуват самостоятелно, министерството няма да ги закрива, нито ще ги слива с други структури. Но в случай, че не им достига персонал и извършват незначителен обем дейности, за тях ще се търсят други по-ефективни решения,
включително спирането на приема на пациенти.
Проблемът е, че в подобен риск са не малко лечебни заведения в страната, основно общинска собственост. Болницата в Кюстендил, например, в началото на април затвори три от отделенията си - УНГ, кожно и физиотерапия, защото не може да намери лекари и сестри, които да работят в тях. В МБАЛ Враца пък от месеци е под въпрос съществуването на кардиологията и педиатрията. Детското отделение в Смолян също не работи на пълния си капацитет, тъй като няма кой да поема дежурства. В Ловеч колективна оставка подаде екипът на белодробната клиника, под въпрос беше и съществуването на УНГ отделението и това по гастро-ентерология. Единствено усилията на назначения там прокурист успяха да убедят лекарите да останат на работа. Същата съдба може да сполети и АГ отделенията в страната, алармира депутатът от БСП Георги Йорданов. "В момента те отговарят на всички стандарти, разполагат с кадри и апаратура, но има демографска криза и няма родилки. Това свива извършваната дейност, носи по-ниски приходи, а от там и до съкращения на персонал.
Означава ли това, че ще закриваме АГ отделения?",
попита Йорданов. Опасенията му са, че ако сега тези структури започнат да изчезват, след години, когато демографските тенденции се обърнат и се наложи да се разкриват отново, тогава няма да има специалисти, които да работят в тях. В отговор министър Ананиев уточни, че ръководствата на лечебните заведения имат пълната свобода да предприемат структурни промени, съобразно новия финансов стандарт, които да имат положителен ефект върху извършваната медицинска дейност. "Командно-административният контрол върху държавните и общински болници ще ограничи мениджърския потенциал на директорите и няма да доведе до положителни резултати", категоричен е Ананиев. Той даде за пример МБАЛ-Ловеч, чиито оздравителен план се изпълнява от няколко месеца и вече дава първите резултати. По данни на министерството през първото тримесечие на 2018 г. разходите на болницата са намалели с 907 хил. лв. - от 2.727 млн. лв. през същия период на 2017-а до 1.820 млн. лева.
Почти двойно се свиват и разходите за лекарства
През първото тримесечие на тази година сумата намалява от 326 хил. лв. (колкото са похарчени в началото на 2017-а) на 181 хил. лв. По същия начин намаляват и краткосрочните задължения - от 3.868 млн. лв. на 3.048 млн. лв. за същия период. Лошата новина е, че за първите три месеца на 2018 г. МБАЛ-Ловеч отчита загуба в почти двоен размер. Причината е прекратената дейност по инвазивна кардиология, която миналата година се извършваше от частната клиника "Кардиолайф". След закриването й, заради неизгодния договор с държавната структура, приходите на МБАЛ-Ловеч за първото тримесечие са се свили от 2.337 млн. лв. през 2017-а до 1.615 млн. лв. през 2018-а. В резултат преминалите пациенти през болницата също са по-малко - техният брой намалява от 3 000 до 2 431 за първото тримесечие на 2018-а спрямо същия период на миналата година. Отчетената загуба е в размер на 391 хил. лв. при 205 хил. лв. година по-рано.
23 национални регистри стават електронни
Уеб базираната електронна система за създаване и поддържане на националните регистри, която ще е част и от системата на електронно здравеопазване, ще бъде създадена веднага след като здравното ведомство приключи първите два етапа по проект „Доизграждане на Националната здравно-информационна система" на ОП "Добро управление". Това обяви ресорният министър Кирил Ананиев по време на петъчния парламентарен контрол. Платформата ще позволи да се разработят и надградят минимум 23 национални електронни регистри. Данните в тях ще бъдат вписвани и управлявани чрез стандартни процедури, което ще позволи и създаването на самостоятелни типови регистри, без да се налагат софтуерни промени. "Съществуващите регистри и връзката между тях действително е на много стара технологична основа. Затова работим усилено за модернизацията и още в края на юни ще обявим обществените поръчки по всички модули", обеща министър Ананиев. Той припомни, че целта на управляващите е до края на 2019 г. страната ни да има работещо електронно здравеопазване.
Страната ни разширява присъствието си в европейските структури за редки диагнози, крайният срок за нови кандидатури е 1 август, съобщи министърът на здравеопазването
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм