Лица

Успехът, постигнат в пълен мрак

27-04-2018 09:33
Шахматът е като човешкия живот дори, когато си със 100% загуба на зрението, казва шампионът Динко Даскалов Успехът, постигнат в пълен мрак
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Това е рубриката на clinica.bg, в която ви разказваме за достойните българи. Тези, които знаят цената на успеха, ежедневно се борят, за да постигнат целите си и никога не се предават. Какво им коства това обаче, колко безсънни часове и усилия влагат всеки ден, знаят само те. Днес е ред да ви запознаем с шахматиста, загубил зрението си на 10 години Динко Даскалов.
Само преди няколко дни край София се проведоха шестите национални игри „Играй с мен“, организирани от Алианс на трансплантираните и оперираните АТО "Бъдеще за всички". В тях участваха хора с увреждания и трансплантации от цялата страна. "Състезавахме се по бадминтон, тенис на маса, шахмат, спортна табла и дартс“, казва Динко, зае трето място в битката за шахматната купа.

 

Динко се влюбва в шаха като малък.

 

„Преди да пострадам и да загубя зрението си започнах да играя. Участвах в различни кръжоци. След това обаче се случи този инцидент и беше много по-трудно. Не знаех, че човек като мен, който има 100% загуба на зрение, може отново да се обърне към шаха. Изминаха близо десет години преди да посегна към него. Когато навърших пълнолетие и станах член на Съюза на слепите в България, разбрах за съществуването на Брайлов шах. Оказа се, че много игри, за които дори не съм подозирал, са напълно достъпни за нас – хората с увреждания. Така шахът за мен се превърна не в спорт, а в диагноза“, смее се Динко.

Брайловият шах на външен вид изглежда почти идентично като този, с който играе Гари Каспаров. „Само е пригоден към нуждите на незрящите. Полетата са релефни като белите правоъгълници са леко вдлъбнати, за да може човек да ги усети с пръстите си. Отгоре върху черните фигури има малко гвоздейче, за да се разпознават. Застопоряването на дъската става като всяка фигура има ключе, което влиза в дупчица върху дъската. Така, опипвам фигурите, няма как да ги съборя. Правилата на игра са абсолютно същите, съобразени със Световната шахматна организация“, обяснява Динко. За незрящите обаче е доста по-трудно, защото трябва само да си представят подредбата на фигурите.

Визитка

 

Динко Даскалов е роден в Кюстендил на 24 май 1970 г. Завършва трети клас в масово училище, но след това прекъсва образованието си поради загуба на зрението. На 20 г. заминава за София, където няколко години учи в специализирано училища, а довършва средното си образование в родния Кюстендил. В момента е студент в УНСС и планира да запише магистратура. Години наред работи в специализираните предприятия „Успех", а в момента се занимава с организационна дейност към клуба на слепите в Кюстендил. Шахматист, участва в различни турнири и печели купи и медали.

Шахматистът е убеден, че играта, с която се занимава толкова години подред е почти като човешкия живот. „За да спечелиш и в живота, и в шаха, трябва да си борбен, упорит, да имаш стратегическо мислене, да се стремиш към по-високи постижения“, споделя философията си той. Въпреки проблема си Динко е печелил множество купи и медали. „Усещането да си победител е много удовлетворяващо. Когато си първи, реално виждаш резултата от усилията си, от положения труд. Не може да си добър,  в каквато и да било сфера на живот, без да полагаш много енергия, амбиция, желание“, казва още шахматистът.

 

Лекарска грешка или просто инцидент

 

Днес Динко не може да каже каква е причината за загубата на зрението. Дали е било лекарска грешка, инцидент или нещо друго. На десет години му откриват тежко заболяване на стомаха и се налага химео и лъчетерапия. „Не знам защо препоръчаха да правя нагревки и на главата. Може би, за да изчистят всичко. Но следствие на тях се получи изгаряне на зрителния нерв и така загубих зрението си. Той е връзката между окото и мозъка. Може да си го представим като кабел – когато прекъсне, екранът изгасва“, разказва историята си младият мъж. За щастие съвременната медицина непрекъснато напредва и се търсят все по-нови начини за решение на този проблем. „В някои държави правят опити за вграждане на чип, чрез който да се създаде връзка между окото и мозъка, но трябва още доста работа, за да стане реалност. Най-доброто би било да се трансплантира зрителен нерв. Уви, все още медицината не е напреднала толкова, но аз не се отчайвам“, допълва Динко.

 

Без отчаяние и самота

 

Шахматистът споделя, че първата една година след загубата на зрението му била много тежка. „Ходех на училище, имах много приятели, занимания. След това всичко се промени. За щастие около мен имаше  добронамерени хора, които ми помогнаха да преодолея този шок, не ме изоставиха. Изключително важно е, когато човек пострада да не се изолира от обществото. Разбира се, всеки характер е различен, индивидуален. Да се пребориш с нещо толкова тежко е въпрос на мислене и усещане. Когато обаче имаш подкрепата на близките, е много по-лесно“, казва той. Шахматистът в момента е студент трети курс задочно в УНСС „Регионално развитие“. Избира тази специалност, защото смята, че тя има потенциал в България. Същевременно се занимава и с организационна дейност в Съюза на слепите. „Не скучая, не се чувствам непълноценен човек. Дори на моменти забравям, че съм незрящ“, споделя той.

Докато работи и учи, Динко се е посветил на това да стимулира хората със зрителни проблеми, да им помага в трудни моменти, да ги подкрепя и да им дава пример. „Клубовете като моя в Кюстендил помагат на хората с увреждания. Организираме екскурзии, посещения на културни мероприятия, състезания. Стремите се да им даваме различни възможности, за да не остават затворени между четирите стени на дома, да не се чувстват втора ръка хора“, обяснява своята мисия той.
За жалост все още в България достъпната среда за хора с увреждания е не добра.  Не са много незрящите, които се осмеляват да излязат сами на вън без придружител. „Има много дупки, инфраструктурата е лоша и това ни затруднява. Да не говорим за една от сериозните пречки пред нас – изнесените табла на електрическите стълбове. Те са поставени на такава височина, че белият бастун минава под тях, но същевременно ние няма как да разберем, че има препятствие. Не са малко случаите, при които се блъскаме лошо. Сериозни проблеми има дори и в държавните, и местни учреждения. Много от тях не са достъпни дори за хора с инвалидни колички – няма рампи, естакади. Има какво да се желае в тази посока. Разбира се, не бива да пренебрегваме и това, което е направено. Радвам се на звуковите светофари или сигналите в тролейбусите. В метрото вече има специална лента около перона, която да ни помага да разберем къде свършва“, казва още шахматистът.

 

Спортът и държавата

 

С всяка изминала година спортните клубове за хора с увредено зрение включват нови и нови дейности в програмата си. „Има тенис на маса, стрелба с лък, спортна табла. Обмисляме да включим и спортната стрелба в най-скоро време, както и плуването. Съюзът на слепите в България вече организира и първото първенство по колоездене с двойки. Отпред е човекът, който вижда, а отзад – този със зрителни проблеми. с тандеми. Този, който управлява колелото вижда, а вторият човек не“, обяснява Динко. Спортните дейности са част от програмата за подпомагане на хората с увреждания. „Съветвам всички, които имат моята съдба да продължат да се борят, да не се предават, да си поставят цели в живота. Трябва да получим подкрепа, а не съжаление и от обществото, и от държавата. Нека работодателите да знаят, че да наемеш незрящ човек не е толкова страшно. Лошото е, когато един младеж учи, образова се, но заради проблемите не може да си намери работа“, завършва Динко.

 



От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ