Портрет

Съдбата ме заведе при отец Иван

11-07-2016 08:01
Никол
Никол
Танкова
nikol.tankova@abv.bg
Съдбата ме заведе при отец ИванД-р Павлина Маринова има 40-годишен стаж като стоматолог и помага с мерак на хората от дома в Нови Хан
Обитателитe в Дома за сираци „Св. Николай" на отец Иван са на път да се сдобият с възможността да ходят на зъболекар благодарение на ентусиазма и желанието да помогне на д-р Павлина Маринова. Тя е поела ангажимент да лекува благотворително зъбите на малчуганите и родителите им, които живеят в дома. Затова решихме да ви запознаем с нея - един човек, който не е забравил да прави добро и в трудните времена, в които живеем.

Сякаш самата съдба се е намесила, за да срещне д-р Павлина Маринова с отец Иван от Нови Хан. Не толкова далечната 2012 г. се оказва точният момент за това, разказва днес зъболекарката.

,,Аз си имах резервна стоматологична машина от стария ми кабинет и се чудих какво да я направя. Нямам деца. Тогава реших да правя кабинет в манастира ,,Св. Мина", но след това си казах ,,Кой ще лекувам там?". По същото време при мен дойде пациент, счетоводител, който ми каза, че отец Иван от Нови Хан може би има нужда от стоматологичен кабинет, съответно и от машина. Така, покрай тази подхвърлена случайно идея, се стигна до запознанството ни.", споделя началото на историята д-р Маринова.

Отива в дома, за да предложи услугите си, а там я приемат много радушно. Тогава разбира, че самият отец Иван вече има идея за създаването на стоматологичен кабинет и дори има машина за него. „Явно беше чакал човек като мен, който да започне дейността. Намерихме помещение и разговаряхме с Центъра по хигиена. Директорът каза, че отец Иван вече е идвал няколко пъти, но са го връщали, защото няма акт 16», разказва д-р Маринова. Той обаче е упорит и казал на чиновниците, че кабинетът е направен и няма да разруши нищо в този дом. «Тогава директорът извика подчинени служители и всички като с магическа пръчка се съгласиха да ни помогнат", спомня си тя.

Така започва историята на зъболекарския кабинет, който днес вече официално функционира в дома в Нови Хан. Желанието да прави нещо добро и полезно за хората, у стоматологът с 40-годишна практика, обаче е от по-рано. Преди да намери своето място в дома, тя се пробва сама да направи училищен стоматологичен кабинет в Подуене. За съжаление идеята не се осъществява.

„Бях твърдо убедена, че исках да лекувам деца. В един момент започнаха да ми се случват нещастия и вече бях сигурна, че трябваше да направя нещо добро. Този кабинет беше именно това. Казах на отец Иван, че съм склонна и със свои средства да действам, въпреки че имам 200 лева пенсия. Правя всичко с много желание. От НЗОК изискват сериозна документация за всичко, но ще я подготвя стриктно", обяснява д-р Маринова. Минималният пакет услуги, който се поема от здравната каса обаче е недостатъчен, за да се покрият нуждите на децата. Затова д-р Маринова планира преговори с директора на НЗОК.

В дома има и много възрастни хора, които нямат здравни осигуровки, но въпреки това ще получат стоматологична грижа. Както и досега, зъболекарят ще работи изцяло безвъзмездно, помагайки на близо 300 души, от които 103 деца.

„Боря се, защото виждам, че имат нужда от мен. Някой от пациентите ми там имат много сериони пулпити - и децата и възрастните. При други е по-леко - по няколко пломби на кариеси при децата, а при възрастните корени за вадене. Но работа има, а аз съм много жизнена още и мога да работя», казва тя. Меракът на жената е толкова голям, че е съгласна дори вечер да работи в своя кабинет в Подуене, а през деня в центъра. «Автоклавът ми е най-спешен, имам инструменти. Децата ги боли - не мога да ги оставя така.Твърдо съм решила този кабинет да работи и не ме интересуват парите. Виждам смисъл в това», обяснява специалистът. При такова желание за работа няма как и първите резултати вече да не са налице.

«Деца, които бяха страхливи идвайки при мен, вече са спокойни. Има една Ивелина - не искаше да седне на стола, но се е сбила с други деца и беше счупила зъбче. Сега стои спокойно и идва сама при мен", споделя зъболекарката с гордост.

Сега д-р Павлина Маринова мечтае, да има възможност занапред да обучава децата, които имат интерес към стоматологията. Така един ден ще могат да получат нужното образование и да наследят професията й. За да остане и да помага, зъболекарката е мотивирана и от друго – искрената любов, която има у отец Иван към децата.

„Трогната съм от голямата любов на отец Иван към тези деца - той ги обича наистина много, истински. Няма да забравя една случка - когато катастрофира, сложи около себе си леглата на децата. А те лежаха върху него и го прегръщаха. Тази любов се предаде и на мен, както и желанието аз да я дарявам. Исках и аз като него, да помагам на децата и да ми е по-лек остатъкът от живота, да ме помнят с добро», признава тя.

Хората от селото също имат желание да помогнат, разказва още д-р Маринова. „Постоянно идват коли, натоварени с различни дарения. Отец Григорий сега е приемник на баща си (на отец Иван) и той много помага за дома."

За съжаление домът в Нови Хан среща и много други трудности. ,,Имаме нужда от всичко, най-вече от храна и лекарства, за да са здрави дечицата ни", казва отец Иван и допълва ,,всеки обещава, че ще помогне, но забравя′′. Отец Иван се тревожи и за състоянието на къщите в село ,,Якимово". Покривите трябва да бъдат ремонтирани и заздравени преди зимния сезон, защото в селото има силни ветрове. Всеки, който желае, може да помогне с цимент и керемиди и други строителни материали. Банковите сметки са посочени в сайта на дома ,,Свети Николай" на адрес http://svetinikolai.org/.



Когато лекарят стане пациент

Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Сърцето на майката е винаги с нейните деца

Дора Пондалова брои часовете до смъртта на сина си, но съдбата им се усмихва - донор е намерен в последния момент
Да надхитриш онази с косата

Да надхитриш онази с косата

Д-р Митко Груев и д-р Михаил Михайлов от болницата в Добрич изтръгнаха от ръцете на смъртта две 60-годишни жени с КОВИД
По пътя към една Голгота

По пътя към една Голгота

Отец Георги Фотакиев от Варна е спасил близо 500 младежи от смъртоносната примка на дрогата
Герой по сърце

Герой по сърце

26-годишният лекар - д-р Стефан Черкезов, загива от раните си, след като спасява 47 души от горящ автобус
Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Притеснявате ли се, че КОВИД скоро ще затвори училищата?

Септември 2020