Хрущял „назаем“ от коляното за глезена

Ставният хрущял се нарича хиалинен, ние се раждаме с него и в живота ни повече той не може да се образува отново. Рисковите фактори, които могат да отключат проблеми са слабата мускулатура и наднорменото тегло. Пациентите с подагра, които не се лекуват правилно, също са застрашени от артроза. До износването на хрущяла може да се стигне и на генетична основа, при фамилна предразположеност. От значение разбира се са и годините на човек. Добрата новина е, че медицината дава възможности, макар и не съвършени, за възстановяването на хрущяла.

„Има един куп техники за възстановяване, но проучванията показват, че се изгражда хиалино-подобен хрущял, който не е 100% същият, като този, с който човек се е родил, но пак му върши работа. Може би е по-малко устойчив, отколкото оригиналния", обясни ортопедът д-р Михаил Вулджев. При стандартните техники се образува влакнест хрущял, който няма същата структура, добави той.

ВИЗИТКА Д-р Вулджев завършва медицина в МУ – София през 2010 година. Работи от 28.10.2010 г. като преподавател – специалност рехабилитатор в Мецински колеж „И. Филаретова". Секретар е на списание „Здраве и Наука". Специализант по Физикална и Рехабилитационна медицина в МУ – София. Назначен като лекар ординатор в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София" през 2012 година. През 2017 г. става носител на наградата на Българската ортопедична и травматологична асоциация за най-добър доклад на тема ′′Тазобедрена артроскопия при FAI′′

 

Уврежданията могат да бъдат остри или травматични

 

Ако поражението на хрущяла е по-леко, колкото една дупчица например, става дума за „изолиран дефект" . При него околните тъкани са здрави и в този случай има по-голям потенциал за възстановяване на липсващата част. До това състояние се стига при скъсана връзка, минискус и други травми. В този случай има няколко техники, които са подходящи за лечение. Една от тях носи името остеохондрален трансфер на хрущял, при който се мести тъкан от едно място на друго. Например от коляното към глезена. Принципът е, че хрущялът се мести от тази част на тялото, в която не е толкова необходим – към друга, в която е по – важен.

„Тази кост, която сме взели от увредената зона, я връщаме там откъдето сме взели присадъка", каза д-р Вулджев. Този метод се прилага при дефекти от около 2 кв. см. Реално в този случай става дума за хиалинен хрущял от нашето тяло, който се премества, но отново не е 100% същият. Също така има риск на донорското място, от което е взет здравия хрущял, след време да се появят оплаквания, обясни още д-р Вулджев.

 

При другия метод, подходящ за по-леко случаи,

 

ортопедите правят т.н. микрофрактури в костта на засегнатото място. За целта се използва глето, с което се пробиват малки дупчици. Така от костния мозък започват да излизат стволови клетки, които през дупчиците заливат и запълват дефектната част и постепенно се оформя нов хрущял. Той обикновено е влакнест, а не хиалинен. Тази техника е най–използвана не само в България, но и в цял свят и се прилага при дефекти от 1-2 кв. см, разказа д-р Вулджев. При нея възстановяването е със 75% успеваемост, а при приложението му има възрастови ограничения – до 60 години. Понякога обаче има изключения. У нас вече бе направена интервенция на 70-годишен човек.

И след двете процедури – трансфер на хрущял и образуването на микрофрактури, пациентите не бива да стъпват около 4-6 седмици и през този период трябва да се движат с патерици. „Активно трябва да сгъват и разгъват ставата, важно е движението и рехабилитацията, за да може новият хрущял да се оформи по правилен начин", добави още д-р Вулджев.

 

Има и трети оперативен метод,

 

който се характеризира с добавяне на мембрани. „Те представляват една 3 – D мрежа, която осигурява матрицата за развитие на новите хрущялни клетки. Подлежащата кост обработваме по абсолютно същия начин както при микрофрактурите. Взимаме отпечатък на образувалия се дефект. Изразяваме мембрана с точната форма и големина, след което я прикрепваме. Така, когато стволовите клетки излязат, те няма да са в свободно пространство и „да се чудят какво да правят", обяснява специалистът. При добавяне на мембрана с 3D-структура успеваемостта е до 86%, като образувалият се хрущял наподобява повече нормален хиалинен хрущял, отколкото този при микрофрактурите. И тази интервенция се препоръчва за пациенти под 60-годишна възраст. Концепциите относно възрастовата граница може би ще променят. Наскоро в нашата болница беше опериран 70-годишен пациент с отличен резултат.

 

Има и други съвременни техники за лечение,

които обаче почти не са разпространени у нас. Една от тях се нарича автоложна хондроцитна имплантация, обясни д-р Вулджев . Най–общо казано, при нея се взимат хрущялни клетки от пациента, след което се отглеждат в лаборатория и се връщат обратно в човека. Така при втората операция новият материал се реимплантира обратно в засегнатото място. В този случай обаче хрущялните клетки трябва да се пратят в чужбина, където има условия за отглеждане на хрущял за медицински цели.", обясни д-р Вулджев. Успеваемостта при автоложната хондроцитна имплантация е 85 до 90%, като качеството на новообразувания хрущял е по-добро, потенциално с по-добра износоустойчивост от този при алтернативните техники.

 

По-сложните увреждания обикновено

 

са при по-възрастни. Артрозната болест е разпространена при хората от третата възраст, като ключовото е именно износването на хрущяла. По-сериозните увреди могат да бъдат резултат от травма, вследствие на която в годините да се развие артрозен процес, елемент от стареенето на организма или пък по други причини, които не са напълно изяснени. При т.нар. дифузно износване симптомите са болка, подуване и стягане на ставата. Те могат да засегнат коляното, глезена, тазобедрената става, предимно ставите на долния крайник. В този случай вече не става въпрос за ограничен дефект, а за едно цялостно изтъняване на хрущяла. „Тук шансовете за възстановяване на хрущяла са ниски. Когато целият хрущял е намалял навсякъде, няма как да се върне. ", обясни д-р Вулджев.

 

В тези случаи лекарите могат да приложат други методи. При единия от тях се разтоварва засегнатият отдел на ставата. Коляното, например, има три отдела - вътрешен, външен и капачката. „Ако два от три са здрави, а единият увреден, можем да направим промяна на ъгъла на костта, така че натоварването да премине в здравата част, което ще даде на човека още примерно 10-15 години живот на тази става.", обясни ортопедът. Ако увреждането е по–напреднало, но все пак има здрави части на ставата, може да се направи частична протеза.

 

Д-р Вулджев по време на операция на коляно. Снимка: "Св. София"

„Крайното лечение е смяната на става

 

Поставянето на изкуствената става вече е ежедневна хирургия. Това е единственото решение за хората, при които няколко отдела са износени и невъзстановими. Дали ставата ще е частична или цяла зависи от степента на увреждането. Нищо спешно няма. Когато пациентът реши, че повече не иска да търпи тази болка, се прави операция. ", разясни още д-р Вулджев. В изчаквателния период до интервенцията пациентът може да направи нещо полезно за себе си като, например, да намали килограмите си, да провежда лечебна физкултура и физиотерапия. „Теглото е много важно за ставите и хрущяла. Колкото е по-тежък един човек, толкова по-бързо се износват ставите и ако има някакви малки напуквания или увреждания, по- бързо прогресират. По-малко килограми, развита мускулатура и двигателна активност са в основата на дългия живот на ставите и добрата им функция, допълни д-р Михаил Вулджев.