Хората имат нужда от мен тук, в България

Медицинските сестри зареждат пациентите с вяра, че скоро ще се излекуват, казва Марияна Петрова

България е моята родина. Тук съм се родила и израснала. В момента съм студентка във Филиал Шумен към Медицински университет-Варна. Преди 9 години, поради инцидент имах здравословен проблем, застрашаващ живота ми. Възстановяването ми продължи няколко месеца. След престоя ми в Ортопедично отделение на МБАЛ Шумен, грижите на лекарите и медицинските сестри бяха всеотдайни, в мен се роди

желанието да се отдам на тази професия.

ВИЗИТКА Име: Марияна Петрова Петрова Възраст: 25 г. Образование: Средно Месторабота: студентка във Филиал Шумен към Медицински университет-Варна Хоби: рисуване Девиз: „Аз вярвам"

Медицинските сестри облекчаваха болките ми и помогнаха да преодолея трудностите. Благодарността за положените грижи се превърна в желание и аз да помагам по същия начин. Разбрах, че това е моето призвание.

Тази професия е благородна и изпълнена с вълнуващи моменти. Макар, че все още уча, аз съм наясно с отговорността към пациентите. Всеки ден аз съм изпълнена с гордост, че ще се посветя на тази професия, че ще бъда полезна на хората, че ще ги обгрижвам по време на тяхното лечение. Медицинската сестра не само лекува физически пациентите си, тя е и техния духовен лечител, тя подкрепя и окуражава болните,

тя работи за душевното им равновесие.

От нея се изисква да е ведра, усмихната, дружелюбна. Когато болният се нуждае от топли чувства в момент на отчаяние, медицинската сестра е тази, която ще го подкрепя и зареди с увереност и вяра, че скоро ще се излекува.

Аз обичам професията си на медицинска сестра, ще се посветя на нея докрай. Знам, че много млади хора поемат своя професионален път, извън България, търсейки своето щастие. Да, всеки има право на избор. Аз смятам, че моят професионален път ще е тук в България. Дали в моя град Шумен или някое малко селце – хората имат нужда от мен, и от толкова млади хора като мен. Защото,

камъкът си тежи на мястото,

както казват мъдреците. Много радост и вълнения изпитвах, когато измервах кръвното налягане в пенсионерските клубове. Аз виждах доволните лица на нашите баби и дядовци. Невинните очи на децата в яслите ме зареждаха дни наред с енергия и плам. Особено вълнение имах при поставянето на първата си инжекция на пациент. За мен е ясно, че ще срещам много трудности в работния си ден, но аз не се плаша от тях. Ще се боря, ще работя упорито, ще се грижа за болните с любов. Знам, че всеки ден за мен ще е различен, изпълнен с предизвикателства и горещо се надявам, че много млади хора като мен ще останат тук в България, за да работят за здравето на хората.

Благодаря на моите родители, които ме насърчиха да се посветя на тази професия.