Чужбина много дава, но и много взима

Добро утро, Слънце! Усмихни се за мен!
Превърни ме в дете, да се радвам на новия ден!
Вятърът разрошва още несресаните ми коси и ме дарява с милувка, а пред мен е морето. Нашето море, с черно име, а толкова тюркоазено, че никога не мога да го объркам или сменя с друго. Връхлитат ме спомени. Днес съм тук, но трудното финансово положение на семейството ми ме принуди да замина в Германия преди години. За да имат подслон и храна децата ми, отпътувах далеч от тях. Благодаря на Бог, че ме изпрати на добро място, при чудесни хора. Случиха ми се хубави неща, обслужвах стари хора, мили като наивни деца. Колегите бяха много добронамерени, дори ми предложиха постоянна работа за мен и мъжа ми. Моят избор беше България.
Визитка Име: Катя Стоянова Вангелова Възраст: 46 години Образование: Висше, Медицински колеж, Варна Месторабота: Детска ясла"Мечо Пух", гр. Варна Стаж: 26 години като медицинска сестра Професионален опит: в отделения по урология и онкология, клинични проучвания в онкологията, обучение в Манчестър, Великобритания, работа в Дом за стари хора в Мюнхен, Германия, обучения по детска психология и работа с деца с увреждания Езици: руски, немски и малко английски Хоби: пиша стихове, разкази, повести и новели Девиз: Щастието е състояние на Духа |
Имах отлична заплата в чуждата земя,
благополучие и успех, но дълбоко в душата си тъгувах за семейството и родината. Получавайки за кратко време материално изобилие, аз разбрах - когато нямаш пари, си зависим от много неща. А когато ги имаш, но нямаш семейство, дом и родина, те нямат стойност.
Обичам работата си в болницата. Тя ме ме изпълва с чувство на изпълнен дълг към хората. Осмисля деня и живота ми. Да подадеш ръка, да избършеш нечия сълза, някой да поплаче на рамото ти или да спасиш живот - това ме кара да се чувствам човек, при това пълноценен.
Българката е образована и интелигентна жена, успява да съвмести служебната работа и семейните задължения. Колегите - германци ми споделяха колко се възхищават на българките, на тяхната красота, трудолюбие и грижата за семейството. Спомням си
колко самотна и чужда се чувствах,
разхождайки се по улиците на красивия Мюнхен. Имаше дни, в които отивах с подути очи на работа, а колегите ме потупваха по рамото и ме успокояваха. Те знаеха, че финансовата нужда ме е довела при тях и разбираха колко е трудно за една майка да се откъсне далеч от децата си.
Държавата понякога ни принуждава да правим такива жертви, но Родината копнее за нас. Очаква достойните й чеда да я въздигнат от нищетата. Затова и аз се върнах тук, при корените. При музиката на Орфей и песните на Музей и Родопея! В земята на Спартак и Аспарух, обединила гените на траки, българи и славяни. Откърмила ни с извисен и непреклонен дух, който трябва да надделее над низките страсти и материалните нужди.
Да, трудно е! Работиш за трима,
заплатата не е на европейско ниво. Шегуваме се, че когато имаш медицинска професия, няма лични нужди. Много пъти пациентите изливат своя гняв към системата върху нас, но това не бива да ни спира. На първо място ние сме човешки същества, възпитани в хуманизъм. Дълго време, когато исках да поговоря със сина си или да му помогна при проблем, той ми отговаряше" Теб те нямаше, когато имах нужда. Сега мога и сам".
Тежка е цената, която се плаща за финансовото благосъстояние. Работата в чужбина
много дава, но още повече взима.
Днес много стари хора си отиват от този свят, копнеейки да видят своите чеда, които са някъде по света на гурбет. Много баби отглеждат внуците си, за да могат децата им да препечелят пари в чужбина. Детето обича баба, но без майка си, то е с половин сърце. Когато аз бях малка, отивахме при баба и дядо на село. А днес децата отиват при баба в Испания или от Америка при баба в България. Да не превръщаме родината в гробище за родителите ни и пуст дом за осиротелите души на децата ни! Затова, мили колеги, не напускайте България и родния дом! Нашите деца и родината ни имат нужда от нас и те са по-ценни от всичко на света!

Шест приза в конкурса за есе на БАПЗГ и clinica.bg
Благодарим на всички участници за високото доверие и пожелаваме успех на специалистите по здравни грижи в борбата им за достоен живот

Останете да работите в България

За революция стига и една медицинска сестра

Най-смели са сестрите, които остават

Знам коя съм и защо съм тук

Устояваме и отстояваме правото си на живот

Да бъдеш „сестра“ на всички хора

Не се поколебах да продължа в медицината

Не решаваме проблемите си с емигриране
