За или против здравната карта

Конституционно право на всеки български гражданин е своевременната достъпна качественна медицинска помощ. Едно от малкото предимства на здравеопазването у нас е бързият достъп до системата, за разлика от листите на чакащи с месеци за преглед при лекар в другите европейски страни. С предлаганата от МЗ здравна карта ще успеем ли да съхраним това предимство, ще реализираме ли други положителни за системата промени или ще създадем още напрежение и недоволство сред пациенти и медици?

Националната здравна карта има отношение към лечебните заведения (ЛЗ), които работят по договор с публичния финансов ресурс, разпределян от НЗОК. Тя има смисъл, ако определя минималния брой лечебни заведения, респективно медицински специалисти и тяхното регионално разпределение.

Свидетели сме на задълбочаващи се регионални диспропорции

В големите градове с университетски центрове има струпване на ЛЗ и специалисти, докато в други отдалечени населени места осигуреността с медици е силно занижена, има липса дори на общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и различни специалисти от извънболничната помощ. НЗК следва да поражда управленски решения за прилагане стимули към медицинските специалисти да работят в тези населени места, с оглед осигуряване на определения минимален брой медици. В случай, че това не е предвидено, то тогава НЗК е единствено инструмент за ограничаване инициативата на медицинските инвеститори, поредната форма на ограничения и лимитиране на дейността, икономии на средствата на НЗОК, което ще рефлектира негативно на здравеопазването.

Нека да погледнем какво се случва в СИМП

В НЗК е определен за всяко населено място минимален брой лекари по съответната специалност. Част от лекарите работят само в ЛЗ за СИМП. Има значителен брой лекари, които работят на първи трудов договор в болници (БЛЗ) и на втори почасов договор в СИМП. За да сключат договор за работа с касата, тези лекари се нуждаят от разрешение, наречено удостоверение за недостатъчност, издавано от РЗИ. Съгласно чл. 81 от ЗЛЗ Директорът на РЗИ издава това удостоверение, по своя преценка, отнесено към НЗК. В ръцете на този администратор е дадено правото на всеки да упражнява трудова дейност. Директорът, без да спазва критерии за подбор (такива няма) между желаещите лекари от болниците да работят в ЛЗ за СИМП, субективно определя на кого ще издаде необходимия документ. Тези нормативни недомислици, създават условия за лоши практики и различни начини за стимулиране на администратимния чиновник.

Още по объркано стоят нещата в болничната помощ

Картата определя брой легла по области и лечебни заведения с различно ниво на компетентност. Предвижда се намаляване на болничните легла с около 6 хиляди. По интересно и същественно е как е разпределено редуцирането, в кои населени места, в кои ЛЗ, по кои специалности и по нива на компетентност. Философията на здравната реформа „парите следват пациента" отдавна е забравена. Днес се определят болнични бюджети, за повечето от тях рестриктивни, в повечето случаи чрез доминиращо субективно администриране от Надзорния съвет на касата. В случай, че ЛЗ работят в условия на определен бюджет и им се заплаща отчетената дейност за преминал пациент по клинични пътеки, определянето на брой легла е лишено от здрав разум и цели единственно прилагенето на още една форма за ограничаване на дейността. До сега пациентът изчакваше да бъде приет за лечение при отсъствие на болничен бюджет. Сега, ще трябва да изчаква в „листа на чакащите" и за наличие на свободно легло.

Много са проблемите в здравеопазването

и въвеждането на НЗК е поредният недобър опит, който определено ще закрепости медиците в ЛЗ, ще затрудни достъпа на пациентите до системата и ще им отнеме правото за избор на лекар или лечебно заведение. Желанието да се намали броя на болничните лечебни заведения чрез НЗК, няма да даде очаквания резултат, а напротив ще доведе до задълбочаване на недоволството сред пациентите и напрежение сред работещите в системата.