След болестта си помъдрял герой

„Имах притеснения преди да замина за игрите в Москва, не толкова от самите състезания, а защото ще ми се наложи да се срещам с хора преживели болест като моята. А не бях сигурна как ще ми повлияе това емоционално и психически, дали няма да ме върне към неприятни спомени. Оказа се обаче, че с всички участници, независимо от възрастта и националността си, се сближихме доста бързо. Имахме много общи неща помежду си и това ни накара да се чувстваме като едно цяло." Така започва разказът си Маги, но споделя, че в момента е много щастлива, задето е имала възможност да участва в състезанието. В момента Маги е на 16 години и за нея тази година е била първи и последен шанс да се включи в тези игри.

За страшната диагноза разбира преди три години. Денят се оказва особено неподходящ за подобни емоции – 15-ти септември, първият учебен ден. До преди него, Магдалена е изключително жизнено и много активно дете. Занимава се със спорт, народни танци и много извънкласни дейности. От далеч личи, че Маги е слънчева и оптимистична девойка, която проявява любопитство към почти всичко наоколо.

В първия учебен ден преди 3 години обаче внезапно й прилошава. После следват изследвания, които потвърждават диагнозата – левкемия. „В началото не разбирах какво точно се случва. Хората са много внимателни и никой не ми каза веднага точната диагноза. Разбирах колко е сериозна болестта ми в процеса на лечение. И все пак съм изключително благодарна, че имах шанс да се излекувам."

Маги и семейството й дължат специална благодарност на личният си лекар от Неделино – д-р Русева-Пейчева. „Тя беше първият човек, който ми каза, че ми предстои всъщност много труден път, но ще се справя. Даде ми много увереност и ценни съвети. Помогна много на мен и семейството ми в първите най-трудни дни при сблъсъка с диагнозата."

Следват дълги месеци на лечение в болница „Свети Георги" в Пловдив. Освен страха от неизвестното, болката от множеството манипулации, неприятните странични ефекти на лечението, Маги трябва да се примири, че не може да върши любимите си занимания – да тренира и танцува. И все пак от самото начало е оптимист. Тя знае, че ще се оправи, има ясно вътрешно усещане, че болестта няма да е фатална за нея. Въпреки това има много трудни моменти на отчаяние и болка. С тях се справя благодарение на подкрепата на близките си и екипът от лекари и сестри, които се стараят да вдъхнат увереност и сили на всички деца в отделението. До нея в този момент, освен семейството, е и д-р Стоянова, пряко ангажирана с лечението й. „На доктор Стоянова дължа много благодарности. Не случайно тя бе отличена тази година като "най-добрият човек" в Пловдив, Но благодарности заслужават и целият екип на болницата. Защото те ми показваха през цялото време, че има път през болестта и най-лошото ще отмине."

Днес, след като окончателно е преборила болестта, Маги казва за себе си, че се чувства герой. Не се смята за по-различна от връстниците си, освен че е станала по-внимателна към себе си и околните. „Болестта ме научи да забелязвам малките неща. Да се грижа повече за себе си, да се грижа повече за близките си. Сега например, използвам всеки миг да съм заедно със сестра ми, която живее в Пловдив и си идва рядко. Преди като че ли не обръщах внимание на хубавите неща, които ми се случват, но сега се наслаждавам на всеки един миг с цялото си сърце."
Въпреки че детското безгрижие напуска живота на Магдалена още на 13 години, днес тя отново се усмихва, спортува и танцува активно. Разказва с вдъхновение за ръководителя на състава по народни танци „Неделинче" - Никола Величков, за работата му с децата не само върху народните ритми, но и за това, че ги превръща в колектив, в приятели. Тренира баскетбол, бягане и желае да стане фармацевт. Споделя, че много харесва лекарската професия, но още не се чувства готова психически, да влезе в тази роля. Затова е избрала фармацевтиката, която ще й даде също възможност да помага на хората и да ги лекува.