Обречен да спасява ден след ден

Най-големият успех виждам, когато погледна в очите на близките, на пациентите, казва д-р Огнян Матков

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Медицината е голямата любов на д-р Матков. Още петнайсетгодишен той решава да последва мечтата си и да стане лекар. След като завършва математическата гимназия с медал за отлични успехи изборът му на професия някак не съвпаднал с очакванията на всички. Въпреки това обаче той изоставя числата и решава да посвети живота си, за да лекува болните и да дава нова надежда. 

„Още в началото на моето следване хирургията ме привличаше. Като кръжочник избрах да следвам една от най-сложните й области – кардиохирургията.

Знаех, че това е моето поле за изява,

моето поприще“, споделя д-р Матков. За късмет той имал възможност да се обучава във водещата школа по кардиохирургия в Русия – тази на академик Б.В. Петровски и академик Б.А. Константинов.

„Още в началото след завършването си положих много усилия да овладея медицинската наука, да се науча да я прилагам максимално добре. Не съм избирал кариерното израстване. То не ме влечеше. Предпочитах да се посветя изцяло на болните, 

да дам всичко от себе си, за да ги спася. В нашата професия трябва да си напълно фокусиран и отдаден“, разказва лекарят.

„По различни стечения на обстоятелствата (липса на право да работя и живея в друг град, освен в родния, субективното решение на професор Чирков, а и още други политически ситуации) се наложи да поема по пътя на общата и съдова хирургия, а после тя ми стана любима. Този избор обаче се оказа правилен, тъй като по онова време имаше огромен недостиг на специалисти по съдова хирургия“, допълва още д-р Матков. Избраната специалност обаче се оказала пълна с предизвикателства, пред които лекарят се изправя почти всеки ден. Все повече българи имат проблеми със сърцето, сърдечните заболявания се увеличават многократно. От друга страна медицината се развива с невероятен темп и непрекъснато се въвеждат високотехнологични хирургични процедури, които трябва да се усвоят бързо, за да се прилагат на пациентите. „За наше щастие, а и това на пациентите, непрекъснато се разширяват възможностите за лечение. Трябва непрекъснато да следим какво се случва в сферата, да се запознаем с иновациите“, споделя съдовият хирург.

Благодарността, която дава сили

Заболяванията на сърцето често се непредвидими. Това е и една от причините съдовите специалисти ежедневно да се сблъскват с трудни решение, от които зависи живота на пациента, не само в операционната зала, но и извън нея. Дори един рутинен преглед може да е ключов за излекуването на болния. „Терапията винаги е мултидисциплинарна. Изключително важно е не само да спасиш човешкия живот, но и да дадеш перспектива на болния да изживее дните си качествено. А това задължение изисква денонощен труд, ден след ден, час след час и така до края на живота“, казва още д-р Матков. За него обаче няма случай, при който не влага емоция. Трудно е да се претръпне, когато в операционната, а и извън нея знаеш, че буквално държиш съдбата на човек в ръцете си. „За съжаление това е работа, при която често оставяш на заден план приятелите, а дори и членовете на семейството си. Тежко е, но трябва да си напълно отдаден на това, което правиш. В моята професия нямаме право на грешки. Най-големият успех виждам, когато погледна в очите на близките, на пациентите. Благодарността ми дава сили, енергия. Тя ме кара да погледна нагоре и да продължа напред, въпреки че понякога пътят е изпълнен с препятствия“, споделя лекарят.

Извън болницата

Колкото и да е отдаден на професията си, д-р Матков все пак намира малко време, за да релаксира и да се откъсне от бялата престилка. „Обичам да пътувам, да карам ски и да прекарвам време с близките и семейството. Посещавам театри, концерти, изложби, на които често съм поканен от приятели и пациенти. Два са големите празници, които уважавам и почитам - Рождество Христово и Великден. Това е времето, когато се старая да се освободя от натрупаното напрежение, да дам дължимото на семейството си, да се отърся от грижите и тревогите“, казва той и допълва, че е важно човек да може да си почине, особено с професия като неговата.

След толкова години практика д-р Матков се затруднява да сподели отделен случай, който го е разтърсил до дъно. Казва, че всеки е уникален, различен и винаги трябва да се прилага отделен подход. Споделя, че винаги се е старал да открие най-доброто лечение за конкретния пациент. За това са му помогнали и непрекъснатите специализации в България и чужбина, обмяната на опит с колегите. „Никога не съм бил спиран да търся различните решения, да приложа най-доброто според мен хирургично решение. Тази свобода е била от голямо значение за мен“, допълва още лекарят.