Ремонтират стандартa за болниците

На 155 млн. лв. възлизат просрочията на 70-те държавни болници, каза Жени Начева

Забраната на лечебните заведения да формират просрочени задължения, както и да дават допълнително материално стимулиране на медиците в тях, ако имат борчове, бяха сред основните забележки на лекари и депутати.
Нямаме възражение, че дейността ни трябва да бъде контролирана, но се притесняваме, че това не е правилният начин, обясни д-р Нели Савчева, председател на Асоциацията на областните болници. На същото мнение бяха и колегите й от университетските клиники.

Имаме доста различно виждане

дали стандартът ще помогне на лечебните заведения да излязат от положението, в което се намират, подкрепи я Момчил Мавров, представител на Асоциацията на университетските болници. Според него основните проблеми, които са довели болниците до тежкото финансово положение, в което се намират, са редица обективни фактори като финансирането по клинични пътеки без да се отчитат тежестта на всеки конкретен случай, както и нивото на компетентност, спазването на закона за обществeните поръчки, натиска на доставчиците, които изискват незабавни плащания. В същото време болниците получават парите си от касата с два месеца отлагане за някои консумативи и лекарства. Текучеството на кадри, които търсят по-леки и платени работни места в чужбина, както и постоянното нарастване на цените и заплатите са сред другите проблеми в сектора, които той очерта.

Общинските болници загинаха, областните не могат да покриват стандарта за нива на компетентност, да не говорим за дълговете, които акумулират университетските, счетоводството ли е най-големият проблем за това, попита риторчино д-р Нигяр Джафер от ДПС. Според нея е крайно време да се смени здравният модел. Проблемът не е счетоводен, очакваме цялостен модел и концепция, оставаме ли с една каса, допълни тя. Песимистично настроени бяха и колегите й от БСП.

Запонах да губя вяра, че от тези наши дискусии

ще има някакъв ефект, защото екипите в МЗ не могат да отменят едногодишното отлагане на промените, каза проф. Георги Михайлов. Той допълни, че е непростимо да се дава право на един дистрибутор на лекарства („Софарма трейдинг" бел. р.) да спре единния търг за купуване на лекарства от здравното министерство, който би могъл да помогне в по-ефективното изразходване на публичния ресурс и допълни, че аналогично е положението с липсата на ред и при търговете за медицински изделия, където фирмите отново злоупоребяват. Според лекари и депутати новите правила биха оголили болниците и откъм кадри.

Могат ли всички частни болници да поемат лекарите и сестрите, които ще отидат в тях, ако се намали възнаграждението им, кога ще се остойности медицинския труд, попита д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз (интервю с него по темата вижте тук).

Целта ни не е да намаляваме възнаграждения,

никога не сме имали предвид да се редуцират парите за това от касата, а за допълнителните материални стимули за труда, който не е съпоставим с предходна дейност, отговори зам. - министърът Жени Начева. Според анализите на здравното ведомство в 70-те държавни лечебни заведения, които са анализирали има редица разминавания. 

Искаме да се види защо лекарстводена в една болница е различен от друга, да минимизираме порочните практики за консумативи, търгове, така ще се постигне освобождаване на повече средства за персонал, каза тя. Според нея без подобни мерки дълговете на клиниките ще се увеличават прогресивно. В момента просрочените задължения на 70-те болница са 155 млн. лв.

Ако не обърнем внимание на лошите практики, казусите с Ловеч и Враца ще бъдат повече, убедена е Жени Начева. Въпреки това тя обеща да вземе под внимание думите на медиците и депутатите и да прецизира най-спорните текстове в единния финансов стандарт.