В ритъма на щастието

Музикалната психотерапия помага при проблеми във взаимоотношенията и работи за изграждане на личностни умения, обяснява Лилия Ахтарова

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

„Музикотерапията се развива като научна дисциплина от средата на миналия век. В нея се употребяват основните характеристики на музиката като инструменти в терапевтичното поле и превенцията", казва Лилия Ахтарова.

Според най-разпространените схващания това е метод, който работи с терапевтичното използване на музиката и музикалните елементи – звук, ритъм, мелодия, хармония и др. Тя е допълнителна форма за терапия, която се осъществява със сесии по музикотерапия. Всяка сесия може да бъде индивидуална или групова , според целите, които се преследват, а най – добре, двете форми да вървят успоредно.
Понякога „музикотерапия" звучи атрактивно и лесно достъпно. Обичайно обучението по музикотерапия продължава между четири и шест години. „Всеки специалист, завършил съответно обучение за музикотерапевт, отговарящо на изискванията на Европейската конфедерация по музикотерапия, може да практикува в тази сфера", казва Ахтарова. Самото обучение в повечето случаи включва - основната подготовка за музикотерапевтичните школи, подготовка по основните психотерапевтични модалности и едно от най-важните неща - личен психотерапевтичен тренинг. „Обучението се допълва и от лична психотерапия в група и индивидуална психотерапия, работа с клиенти и пациенти под наблюдение", казва тя.

Обикновено то се предлага в частни центрове и институти, като изключение правят Австрия, Великобритания, американският университет Меривил в щата Мисури , вече и в Латвия.

Без стрес и напрежение

„Различните музикотерапевтични школи отговарят и запълват различни потребности и проблеми. Клиничната музикотерапия обхваща соматични заболявания при деца и възрастни, както и поведенчески и когнитивни затруднения. Музикалната психотерапия е особено подходяща при психосоматични заболявания, проблеми във взаимоотношенията, както и като превенция - а именно в работата за изграждане на личностни умения", обяснява Лилия Ахтарова.

В повечето случаи този метод на лечение помага на хора, страдащи от тревожност и стрес, с определени психични разстройства, емоционални и поведенчески затруднения, някои хронични заболявания, езикови нарушения и нарушения в речта, проблеми с храненето, зависимости. Музикотерапията е в полза и на хора, които търсят начин за изразяване. има място във фамилната терапия проблеми във взаимоотношенията, партньорски и други.

Има музикотерапия в хирургията, неврологията, при работата с бременни и в психологията и психотерапията.

Още през 2012 г д-р Ханне Метте (предишен председател на Европейската конфедерация по музикотерапия) публикува няколко статии, а след това и научни трудове за помощта на музикотерапията при лечението на деменция, както и някои други неврологични заболявания.

Вслушай се в ритъма

"Клиничната музикотерапия в повечето случаи употребява така наречената „Клинична музикална импровизация", а някои от музикотерапевтичните подходи употребяват готови записи на музикални произведения", разказва още Лилия.

Има схващания от древността , че всеки орган в нашето тяло вибрира по свой начин и енергията на този ритъм съвпада с определени звуци на музикални инструменти. А когато работата му се наруши, той променя своя ритъм, честотата и силата на своите вибрации. Болното сърце е най-яркият пример за това. И за да се възстанови, на помощ идва музиката. Можем да включим в работа лечебната мощ на определен инструмент, от чиито вибрации душата има нужда и така постепенно тя влиза в синхрон. За тези твърдения обаче все още няма категорични доказателства. Ето защо съвременната музикотерапия не базира работата си върху тях, но те винаги се вземат предвид.

Според Лилия Ахтарова най-голямото противопоказание при този метод на лечение е да попаднеш на неподходящия специалист. „Опасно е да ви лекува не достатъчно компетентен музикотерапевт или дори самозванец", казва тя.

Музикотерапията е подходяща за хора на различна възраст както за лечение, така и за превенция. Терапевтичните мероприятия с експресивни изкуства са лесно достъпни до всички под различни форми. Според Лилия музикотерапията за деца е от съществено значение в ранното детско развитие, при поведенчески проблеми, проблеми свързани с когнитивните умения при децата, както и при някои заболявания като например при деца от аутистичния спектър, затруднения в комуникацията, говорни проблеми и куп други.

Има ли противопоказания обаче? Специалистите са категорични, че не всеки може да се подложи на тази терапия. „В някои случаи е възможно да се употребят неподходящи похвати към съответното заболяване или симптоматика и така да се навреди или да не бъдем максимално ефективни в работата си", казва още специалистът. Госпожа Ахтарова е категорична, че човек може да види резултат от лечението почти веднага. „Предимствата на психологическата работа с изкуства и особено с музика е това, че бързо се стига до сферата на емоциите, това прави процеса приятен и по-кратък, сравнение с други по-вербални подходи", казва тя.

Според нея у дома, можем единствено да слушаме приятна за нас музика, с цел да повлияем на настроението си, без да имаме идеята, че си провеждаме музикотерапевтична сесия", допълва тя.

Историята

Първите писмени сведения относно приложението на музикотерапията с лечебна цел са открити в стари египетски папируси, а възникването на първите теории за музикотерапия е свързано с разцвета на гръцката антична култура. Платон от своя страна разглежда музиката като средство за възпитание на душата. Аристотел разработва тезата за катарзисното действие на музиката и смята, че чистата музика имат трайно въздействие върху характера и душата. В древния Рим са познавали успокояващото и възбуждащо действие на музиката за оздравяване на лошото и подтиснатото настроение и за овладяване на гнева и омразата.

По-късно през Ренесанса се е препоръчвало като лечебно средство при меланхолия активното музициране на китара, лира, а също така и пеенето. "Музиката лекува душата и тялото"– този надпис може да се прочете върху някои италиански инструменти от тази епоха.

Китайските лечители също вярвали, че музиката има власт над болестта и предписвали "музикални рецепти", насочени към един или друг орган.

През 18-ти век музикотерапията е утвърден метод за лечение на афективните разстройства. До втората половина на 19-и век, когато настъпва отлив, поради сериозното развитие на фармацефтичната индустрия.

Музикотерапията преживява истински разцвет след Втората световна война, който води до създаването на голямо разнообразие от школи и насоки в развитието й.