Предизвиквам себе си

Предизвиквам себе си - да помогна за промяната на нашето нетърпимо „тук и сега" към по-добро. Защо трябва де е предизвикателство да работиш в собствената си държава? Кога се превърна в предизвикателство? За мен, когато започнах да работя като медицинска сестра, беше желание да помагам на хората. Започнах през 1989 г. като медицинска сестра - общ профил със средно специално образование. Никога няма да забравя първия си работен ден, с невероятния човек и професионалист - проф. Ганчев. Той се отнесе с уважение към мен и моите задължения.

Постепенно през годините, убедена за себе си, че за да успееш в една професия трябва да се усъвършенстваш непрекъснато, особено с голяма сила това важи за нашата професия, стигнах до магистър „Здравни грижи", старша медицинска сестра, хоноруван преподавател към МУ Плевен и организационно - председател на РК на БАПЗГ Плевен. Целият този път за мен беше, желание, удоволствие, упоритост.

Предизвикателството, което намирам 

ВИЗИТКА   Име: Надя Александрова Димитрова Възраст: 55 години Образование: Медицинска сестра /общ профил/, магистър "Управление на здравните грижи", „Право" Юридически факултет на ВТУ" СВ.СВ. Кирил и Методий Месторабота: Старша медицинска сестра на Консултативно - диагностичен блок в УМБАЛ „Д-р Г. Странски" Плевен Трудов стаж: 29 години Професионална квалификация: Множество курсове, свързани с основната професия. Бизнес администрация. Участие в програма HOPE-2009 г. Девиз: Вярвам в доброто Хобита: Народни танци, литература, пътуване сред природата.

в онези години, е свързано с това, че за първи път професионалисти по здравни грижи, ставаха магистри и се ориентираха дори към научна кариера, което в другите страни от Европейския съюз отдавна беше практика. Ние благодарение на дадените ни образователни възможности, добивахме криле, можехме да преподаваме, да публикуваме в списания и разбира се впоследствие в нашия орган списание"Здравни грижи".

Изключително голямо постижение и голямо предизвикателство за нас е отговорността, която ни даде приемането на „Законът за съсловната организация на сестрите, акушерките и профилните медицински специалисти, през 2005г. Аз и моите колеги, продължихме напред по - уверени.

Вече се знаеше за нас!

Но - кога стана предизвикателство да работиш в собствената си държава? В ежедневието унесени в работата се редуват, умората и същевременно удовлетворението от благодарните очи на пациента срещу теб.

Предизвикателство е да четеш историята на сестринството и да знаеш, че всички ние сме наследници на много велики жени, и на една от най-великите - Флоранс Найтингел, а ни се налага ежедневно да се опитваме да покажем, колко сме значими и как заслужаваме по-голямо уважение, статут, заплащане - и то в собствената си страна! При всяка една възможност, поздрав или среща със студентите им казвам: Останете в България, тя се нуждае от Вас, ни се нуждаем от Вас. И? Започвам да се притеснявам от въпроса "Защо?". Дали, защото все по-често колегите до мен навършват години и си тръгват за достойно заслужена почивка, и те младите идват да ги заместят, дали защото ще влеят нов хъс и ентусиазъм? А друго, какво друго?! Те заминават!

Предизвикателство е, че днес опорната точка в здравеопазната система е в пенсионна и в предпенсионна възраст.

Тук съм, защото искам да помогна

пирамидата да се обърне отново и предизвикателство за нас да стане не желанието да извоюваме по-високи заплати и елементарни човешки потребности, а работа с все по-нови технологии, възможност за участие на по-голяма част от колегите в научни форуми извън страната, да имаме собствена документация. Искам да бъда свидетел на предизвикателството - професионалист по здравни грижи да бъде Управител на ДКЦ. И още, и още!

Искам да поемем предизвикателството да излезем от апатията и да кажем - това сме ние, образованите, състрадателните, знаещите, можещите професионалисти по здравни грижи. И нека поемем това предизвикателство сега!