Картата реже още приема в болниците

Предложеното съкращаване на легла за активно лечение в приетия проект на Национална здравна карта е поредният лимит върху дейността на болниците. И няма нищо общо с креватите. Това е ограничение не на броя на хората, които могат да бъдат приети, настанени и лекувани, а на тези, които могат да бъдат отчетени към НЗОК. Сега болниците имат финансов лимит, над който касата не им плаща, независимо колко и какви дейности за извършили. С картата им се налага втори лимит – този път за броя на пациентите. Сега като има 2000 легла по-малко в София, лечебните заведения ще трябва да отчетат и 2000 души по-малко. По-големият проблем е, че силно се редуцират и леглата и от най-високото трето ниво на компетентност. А това означава, че болниците ще отчитат

по-малко пациенти и по скъпите клинични пътеки,

които се изпълняват в тези лечебни заведения. Там намалението е драстично – почти три пъти. Тоест, намалява се три пъти броят на болните, за чието скъпо лечение НЗОК ще плати.

Този втори лимит ще бъде наложен върху лечебните заведения в цялата страна. А най-грозното в цялата ситуация е, че администрацията ще разпредели на кой колко ще плати, т.е. тя ще разпредели тези лимити на отделните лечебни заведения. Така Министерството на здравеопазването въвежда още един инструмент за намаляване на плащанията за болнично лечение. А когато публичните разходи за терапия се свиват, растат разходите на гражданите.

Сега ще има обществено обсъждане на това, което е приела комисията, но няма да има обществено обсъждане на методиката, по която е стигнала до това решение. Приложените коефициенти, обосновката им и обективното основание да се изберат те, а не някои други, не са публично достояние и незнайно защо се пазят в тайна.

 

Всички сме поставени пред свършен факт.

 

Дават ни едни числа и ни казват – обсъждайте ги. Но аз не искам да обсъждам тях, а методиката, по която са стигнали до тях. Искам да обсъждам въобще необходимостта от приемане на Национална здравна карта. Защо вътре са заложени 4700 лични лекари, а не 6 000, например? И защо е прието съотношението между лекарите и медицинските сестри да бъде 1:1, а не се ползва европейското, според което на един лекар трябва да се падат по четири сестри? Всичко това трябва да е публично достояние и да бъде подложено на обществено обсъждане. Но вероятно авторите ги е срам да кажат в прав текст какви лоши неща приемат за хората.

Интересува ме също кои са участниците в комисията, одобрила проекта. Там има представители на пациентски организации, на лекарския и зъболекарския съюз, на болнични асоциации. Всички те единодушно ли са одобрили въвеждането на тези нови лимити? И ако МЗ и НЗОК ги мързи да разработят модел на финансиране, при който парите следват пациента, тъй като им е по-лесно да сложат лимити, защо представителите на съсловните и пацинтски организации подкрепят нещо (ако действително са го подкрепили, разбира се), което

 

не е в интерес нито на лекарите, нито на сестрите,

 

нито на болниците и болните? Тези неща не бива да се пазят в тайна.  

И друго не мога да разбера. Непрекъснато се оплакваме, че здравната ни система е лоша и че се нуждае от промени. Защо тогава поставяме един механизъм, който е отговорен за това лошо състояние? Тази здравна карта функционираше и преди, от години се борят да я вкарат и да ограничат болниците. Очевидно резултатите не са добри. Лимитите водят до лоши резултати и това се вижда. Вместо да ги махнат, те ги правят още по-строги, въвеждат и нови. Само че промяната не означава да повториш грешките, а да се освободиш от това, което води до лоши резултати и ти пречи да вървиш напред.