Планират 19 центъра за трансплантации
.jpg)
Според ведомството у нас трябва да има два центъра за трансплантации на сърце и те трябва да са разположени в югозападна България. В момента на практика такива присаждания се правят само в „Св. Екатерина" в столицата. Четири или два пъти повече от реално функциониращите трябва да са и центровете за трансплантации на черен дроб според здравните власти. Сега такива присаждания се правят във ВМА и „Лозенец" в София, една бе направена и в Токуда преди 4 години. От МЗ обаче смятат, че трябва да има по една болница в централния регион на страната и в североизточния.
Четири трябва да са и местата за
бъбречните трансплантации в страната – две в столицата и по още едно в централна и североизточна България. На практика сега функционират три центъра – в „Александровска", „Лозенец" в столицата, а в „Св. Марина" във Варна последното присаждане е отпреди три години. Трансплантации на бял дроб в страната ни в момента не се правят, но за тях са нужни два центъра, смятат още от МЗ. За панкреас пък броят трябва да е 4, а за хемопоетични стволови клетки – 3.
В проекта за високоспециализираните дейности попадат още дейности като и лъчелечение, брахитерепия, образна диагностика. Така например според здравните власти в страната са нужни
4 PET-CT и 7 SPECT-CT
В момента обаче у нас вече има ПЕТСКЕН в пет болници – три в София, една във Варна и една в Пловдив. Местата за брахитерапия трябва да са 7, за радиохирургия също толкова, а за лъчеление с модулиран интензитет – 21.
Броят на компютърните томографи, които са 32-срезови, е нужно да е 70, а на 64-срезовите - 33. За задоволяване на потребностите на пациентите ни, са нужни и 39 ЯМР. Броят на ангиографите пък трябва да е 32 за ендоваскуларно лечение с екстракраниални съдове и още 7 за интракраниални съдове.
Определянето на броя високоспециализирани
дейности в картата може да окаже влияние върху откриването на нови центрове, ако се окаже, че вече има достатъчно в страната. Освен това и върху финансирането им с публичен ресурс. Засега обаче подобно нормативно обвързване съществува само за дейностите, които плаща касата. А сред тези, повечето се финансират от самото министерство. Изключение правят диагностичните, които плаща НЗОК.

Намаляват обучението на сестрите

Стопили сме се с 8121 души за година

България е без скрининг за таласемия

НЗОК да припознае акушерките в договарянето

Кадровият дефицит сред акушерките е налице
За да променим това, има нужда от конкретни действия и промени в здравната система още сега, казват от БАПЗГ

Интересът на българите към лечение в чужбина се увеличава
Все по-често ставаме свидетели на хора, които събират средства, за да се лекуват в чужбина. Увеличава ли се интереса на българските пациенти към лечението зад граница, защо, попитахме Звезделина Лютфи.

Подкрепям въвеждането на ясни критерии за качество

Да бъдем страна в договорния процес

НЗОК кани на среща медицинските сестри
