Нека заедно променим системата

Останете, не защото ще ви е лесно, не защото е идеално, а защото тук можете всичко да учите, да се усъвършенствате, казва Тонка Червенкова

Младо, дребничко, слабо момиче, чисто като сълза, завършва медицинския институт с най-висок успех от випуска, защото е вложило цялото си старание, за да стане добра медицинска сестра. Готова да помага на страдащия човек, да облекчи болката му с топъл поглед и блага дума, да извърши медицинските манипулации с професионализъм. Това бях аз през далечната 1986 г.

Явих се пред комисия за разпределение

Изпратиха ме в моя роден град. Така започна моята кариера в общинската болница. Тя беше голяма и спретната и в нея практикуваха невероятни специалисти. Втурнах се в работата със страст. Исках да науча и да мога колкото се може повече неща. Бързо напредвах.

Откриха отделение по хемодиализа. Имах желанието да специализирам там. Беше нещо различно от това, което бях учила и знаех. Изучавах всичко свързано с апаратурата, пациентите и моите задължения. Беше много отговорно, но това не ме плашеше, а напротив исках професионалното ми израстване да не спира до тук.

За моя голяма радост времената

се промениха и се даде възможност на медицинските специалисти да учат. След като родих и второто си дете завърших бакалавърска, магистърска степен и специализация. Заслужено, след конкурс, заех длъжността главна медицинска сестра.

Това беше ново предизвикателство

за мен – да ръководя, да контролирам, да вземам решения, да поемам отговорност за процесите, които текат в болницата, не беше лесна работа, но аз исках да успея. Започнах четене на Държавен вестник, рамкови договори, закони, наредби и какво ли още не. Имаше много трудности, но аз трупах опит и се радвах на всяко постижение.

За съжаление трудът ни – моя и на колегите ми никога не е бил оценяван достатъчно добре. Обмисляла съм десетки пъти работа в чужбина. Започнах да събирам информация, от която научих, че доходите на медицинските сестри там са по-високи от българските, но сравнявайки ги със стандарта на живот в съответната страна също са ниски. Стигнах до извода, че трудът на медицинските специалисти в цял свят е неоценен. Разликата е, че в някои страни са дадени повече правомощия на колегите, има по-добро отношение към тях, а това несъмнено носи и малко повече удовлетворение. Но дали това би било достатъчно основателна причина да напуснем своята родна страна и да оставим близки и приятели. Нима те не се нуждаят от добри специалисти, нима не са им необходими точно нашите умения, знания и грижи в даден момент?

Днес, гледайки как се съсипват

болница след болница, как младите колеги напускат, за да търсят късмета си и как оставащите изнемогват, сърцето ме боли. Затова бих казала на всички млади хора - останете. Останете, не защото ще ви е лесно, не защото е идеално, а защото тук можете всичко да учите, да се усъвършенствате, да избирате в коя област искате да работите и докъде искате да стигнете, а когато постигнете това, повярвайте ми, ще бъдете оценени и безкрайно удовлетворени. Ще се сблъсквате с много трудности, но след всяко преодоляване ще се чувствате по-успешни, по-добри в професията и по-горди от себе си. Ще се изградите като личности, които ще могат да вземат самостоятелни решения, ще сте отговорни, никога няма да се предавате, докато не постигнете желаната цел. Ще правите много избори в живота си, но те ще бъдат правилни, благодарение на опита ви в тази толкова „мъжка" и толкова „нежна" професия.

Нека заедно променим системата, да покажем на света, че специалистите по здравни грижи са отделни професии, и в същото време неразривно свързани, като всяки един орган от човешкия организъм.

Да не допускаме да ни сравнят

с когото и да било, тъй както механика не се сравнява с пилота на самолета. Ние сме необходими, за да функционира здравеопазването! Нека извоюваме авторитет и самостоятелно достойно заплащане на нашия труд. Готови ли сте да искате да направите това тук и сега?

Родете вашите деца тук, отгледайте ги на родна земя и с примера си ще ги възпитате да бъдат успели и щастливи хора. Нека всички заедно успеем. Аз вярвам!