Даваш добро - получаваш добро и обратно

Моралното удовлетворение е неизмеримо с материални облаги, казва Десислава Каленска

Аз не съм различна.Обикновена съм.Още от дете, когато получих първите си кукли.Обличах ги, храних ги, лекувах ги. Пластмасовите им крачета бяха надупчени от спринцовка и пълни с чешмяна вода. Не разрешавах на големите да говорят високо,за да не ги събудят, лежах на крайчеца на леглото, за да има място за Синята кукла и за Мишлето, разказвах приказки, шиех дрехи... плаках, когато брат ми им извади очите...превързвах ги, сменях превръзките.

Пораснах

По метода на изключването избрах УПК – специалност медицинска сестра (хората от моето поколение знаят какво е), не само за това – гаджето ми учеше в същата сграда (силен стимул за тази възраст ). След само месец обучение разбрах - нещата са сериозни, много сериозни, чак страшни.

Седемнадесет годишна, неуверена, наивна, плаха, ме хвърлиха надълбоко – в медицината .Изведнъж, без предупреждение, че ще е отговорно, изискващо, плашещо. Обаче ми хареса! Хареса ми нежният и грижовен глас на преподавателите, красотата в движението на ръцете, държащи спринцовката, увереността при поредната превръзка, строгостта и упрека, когато липсва даже и част от медицинската информация на изпит. И аз започнах да уча, докосвах се до всичко с усърдие и вълнение, и страх понякога. Видях много, научих още повече. Беше красиво и трудно, и всепоглъщащо.

Завърших

Знаех доста, а не можех да кажа, че разбирам всичко. Малко по-късно се роди и първото ми дете и се започна. Отговорността да бъдеш родител не може да се сравни с нищо. Нямаш право на грешка и повторение, а няма от къде да се учиш. Всъщност – има, но кой ти гарантира, че е правилно – никой! 

Гарант си самият ти и твоите решения. И аз започнах да решавам за всичко – сама! В лицето на съпруга си имах съмишленик и помощник, а родителите долетяха с цялата гама „бабини деветини", събирани с поколения, които аз не одобрявах. И не защото не ги уважавах, напротив, но вече се бях потопила в морето на медицината. Колко ми беше лесно – знаех всичко за новороденото, за бебето, за порасналото дете, а което не знаех, търсех в книгите, така ме бяха научили.

Случайно или не,

от този момент и вече двадесет и седем години работя в детска ясла. И съм медицинска сестра. И се гордея с това. И ми е лесно. Защото ме научиха:родителите, по свой си начин, че семейството е важно; съпругът, че семейството е не само важно, но и красиво; децата (вече две) , че животът е приключение, изкуство, предизвикателство; а всички заедно, че трябва любов. И аз я търся тази любов навсякъде. И я намирам навсякъде, защото любов според мен е да се грижиш и да даваш.Да даваш усмивка - дори когато ти се плаче, нежност, когато са били груби с теб, рамо, ако някой иска да поплаче на него, спокойствие, дори когато го нямаш. И сега ще питате:това какво общо има с темата.

И вече сериозно

Да си медицинска сестра в детска ясла е ежедневна, отговорна среща с уморени, недоспали, угрижени родители и техните винаги търсещи, емоционални, плахи или не, пълни с енергия, различни по възраст, възпитание и личностни качества деца, които очакват среща с феята от приказките. Ако беше само да се срещнеш – лесно, но тази среща трябва да прерасне в дълготрайно взаимодействие, уважение и взаимно доверие. И ако срещата е само между мен и един от родителите – добре, обаче тук се намесва цяла плетеница от отношения, включващи: един или няколко колеги медицински специалисти, детегледачки, педагог, директор, готвач, перач и цяло съзвездие роднини, плюс евентуално детегледачка. Да не забравяме изискванията за противопожарна безопасност, и на РЗИ, и етичните норми на БАПЗГ, регулиращи колегиалните взаимоотношения. Всички те строго и редовно съблюдават за спазването на купища правила и изисквания. Сигурна съм, че пропускам някой. Добавям към цялостната картина и задълженията от педагогически характер,заложени като медицински знания,допълвани и разширявани ежедневно, нерядко и в домашни условия. И това само строго професионално. А като прибавим и родителите – шарени и многообразни,с купищата си изисквания, убеждения и ниво на морал, етика и възпитание, които проявяват волята си да бъдат коректив на всичко,макар не винаги да са компетентни и обосновани.

Някой ще каже:

чакай, нали работиш с деца? Ще отговоря: старая се да намеря време за това! Това - в кръга на шегата. А иначе, основното изречение от длъжностната ми характеристика: „Правилна организация на трудовата дисциплина, с цел обслужване и полагане на грижи по отглеждане, опазване здравето на децата и провеждане на заниманията в детска ясла", се превръща в сложна, многостепенна, отговорна и нелека задача, която в много отношения е подвластна на проблемите на цялото общество в България и дори в по-глобален мащаб. Погледнато от този ъгъл, дори и най-естественият режимен момент, какъвто е храненето на едно дете например, изисква умението да прилагаш на практика цяла палитра от психологически умения. А детето не е само едно. Понякога са двадесет...Изхождайки от своят скромен опит, мога да заявя отговорно,че предизвикателствата, на които съм била подложена по отношение на тънкостите в детската психология и то почти ежедневно, биха затруднили дори титулувани психолози, които разглеждат детето в повечето случаи като индивидуалист, поставен в определена среда.Похватите и съветите,заложени като основа за възпитание в дебелите книги,са с пожелателен и общ характер и трудно се прилагат на практика в конкретна ситуация .Защото, когато етичната норма е една и съща за два отделни индивида ,но сблъсква техните лични интереси и норми за поведение е много трудно да бъдат поставени правилните основи за възпитание. В детайли погледнато, това за мен означава,че с правомощията и задълженията ,делегирани ми от моята длъжностна характеристика на медицинска сестра в детска ясла, върху мен се стоварва нелеката задача да съм основоположник на нормалните и етични взаимоотношения на тези крехки и чисти същества – децата.. Какво излиза: че отговорностите ми са огромни! Това е моето предизвикателство. И явно подсъзнателно винаги е било.

Може би е логично да завърша с послание

И тъй като все още не съм наясно към кого да е адресирано, ще се обърна поетапно към различни общности. Ако моите думи ще послужат за мотивация на бъдещи кандидати за длъжността медицинска сестра в детска ясла,ще кажа, че това е професия, изискваща много, но и даваща много. Ежедневните усилия и грижа дават резултат мигновено Даваш добро - получаваш добро и обратно! Моралното удовлетворение е неизмеримо с материални облаги. Освен това институцията „Детска ясла" е една от малкото, правилно структурирана и запазена във времето, стабилно действаща ,социална придобивка на българското общество. Тя интегрира в себе си успешно медицина, психология и педагогика и отговаря адекватно на социалните изисквания на българската майка и семейство,за пълноценна грижа за децата. Тук е моментът да оборя твърденията на колеги и други, че това е немедицинска специалност. Най-широко възприетото определение за здравето на Световната здравна организация е: „Здравето е състояние на пълно физическо,психическо и социално благополучие, а не само липсата на болест", а за общественото здраве : „организирана дейност на обществото за промоция,защита,подобряване и,когато е необходимо,възстановяване на здравето на индивидите,на отделни групи или на цялото общество". Ако добавим и ролята на стреса, като един от основните фактори за отключване на почти всички заболявания,ще излезе, че поставянето на стабилни основи при отглеждането и възпитанието на малкото дете,играе водеща роля за по-нататъшното пълноценно развитие на зрелия индивид.

Ако трябва да се обърна към моите колеги,ще кажа:взаимната подкрепа е жизнено важна! Не е задължително да вървим ръка за ръка,но е задължително да гледаме в правилната посока! Градивната конкуренция би могла да бъде стимул за бъдещи успехи.

Ако трябва да се обърна към моите деца, ще кажа: благодарение на знанията и възможностите получени в процеса на работа и обучение в детска ясла, отгледах прекрасни деца и достойни българи! И още... искам да им се извиня,защото моето трудово възнаграждение в годините неведнъж ни е поставяло на ръба на оцеляването!

Да работиш в детска ясла в България е сериозно предизвикателство...но аз ще се справя! Просто ще кажа: аз не съм различна,обикновена съм, но ме е грижа!