Ще искаме увеличение на заплатите в сектора
.jpg)
Проблемите в здравната система не намаляват, въпреки заявеното желание от всички институции за промени. Как оценява предлаганите идеи за реорганизация на здравеопазването попитахме д-р Иван Кокалов. Той е вицепрезидент на КНСБ, председател на ФСЗ и член на Надзорния съвет на НЗОК.
- Д-р Кокалов, защо бюджетите на болниците за април са колкото тези през февруари, при положение, че цените на клиничните пътеки в НРД 2018 са увеличени?
- В петък подписахме анекс към НРД 2018 съвместно с БЛС. Определихме бюджетите за април ориентировъчно, за да могат да работят болниците. След подписването на анекса ще се изготви разчет до края на годината и в него ще се вземе предвид и повишението на цените на някои пътеки.
- Тази година отново се очертава недостиг от около 100 млн. лв. за лекарства. Какви мерки предвиждате, за да се овладее положението?
- Не съм убеден дали ще бъдат точно 100 млн. лв., тъй като още е много рано за равносметка. На заседанието на Надзора на касата решавахме неща, свързани с финансирането на болничната и извънболничната помощ, обсъждахме и мерки по отношение на консумативите и на лекарствените средства – по договаряне на цени и отстъпки. По принцип, когато гледахме бюджета на касата, имаше предложение да вземем 100 млн. лв. от парите за лекарства и да ги разпределим по други пера, но аз бях против, защото смятам, че това ще доведе до недостиг в този параграф. Мисля обаче, че още е рано да се каже, дали там ще бъде най-голямата издънка, най-голямото изтърбушване на бюджета. А иначе, през годините тенденцията да се увеличава процентът от бюджета за лекарства е факт, затова преди време направих алюзия, че здравният ни фонд се превръща в една голяма аптека. Мерките, които се предприемат, особено по отношение на онколекаствата обаче дават надежда. Знаете, че там често се употребява само част от препарата, а другата част се изхвърля. Сега вече и тя ще може да се използва. Има много организационни мерки, които могат да доведат до по-добро изразходване на средствата за лекарства, така че все още е рано да се прецени, дали ще има сериозен преразход.
- Все повече болници успяват да осъдят касата за надлимитната дейност. Това няма ли да наруши бюджета на институцията?
- Аз не знам точно колко болници са осъдили касата и освен това никой от нас в Надзора не си служи с термина „надлимитна дейност". Такава няма, тъй като всяка РЗОК и всяка болница доказва своя бюджет въз основа на определени параметри, има сключен договор и над него има дейности, които се заплащат след проверка. Всеки мениджър трябва да се съобразява с този договор. Аз не знам да има предприятие или институция, която да няма бюджет и ако не го управлява както трябва, да казва, че е надхвърлен лимита. Това е договор, който е въз основа на исторически принцип, на разкрити дейности, на постигнат брой пациенти, така че дайте да не си служим с подобни думи, защото се оказва, че голяма част от тези надлимитни дейности са измами. Има проверки, които го доказват. Знаете, че много често се изписват рутинни действия като спешност, за да могат да се вземат такива пари и т. н. Така че ще видим дали наистина много болници ще успеят да ни осъдят.
- Новият председател на Столичната лекарска колегия каза пред clinica.bg, че ще се срещне със синдикатите, за да обсъдите по-високи заплати за следващия колективен трудов договор. Кога започват разговорите за КТД?
- Пожелавам успех на новия председател на СЛК, но нека всеки да гледа своята работа. Ролята на синдиката е да договаря все по-добри и по-високи заплати на всички в здравеопазването. Този колективен трудов договор, който сключихме преди две години, изтича през октомври, така че ние сме планирали да започнем подготовката и преговорите по новия. В тази връзка апелирам към Лекарския съюз и то към централното ръководство, а не само към софийското, да направим една среща и да не говорим различни неща пред обществото. Защото съм казвал много пъти, че и по закон, и по трудовия кодекс синдикатите договарят цената на труда, която се включва в пътеките, затова е хубаво преди да се подпише КТД, заедно да мислим как да се оценява труда на лекарите. Такава среща съм направил с Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Разбира се, че ще искаме чувствително да се завиши заплащането за труда на медиците, за да спрем миграцията на тези кадри. И даже нещо повече – ще искаме да има и една средносрочна прогноза за близките 2-3 години как ще нарастват доходите, за да можем да дадем глътка въздух и надежда на този персонал, за да не търси реализация в чужбина. Вероятно Бойко Пенков ще бъде председател на Отрасловия съвет, така че започваме разговорите веднага. Надявам се увеличените цени на клиничните пътеки да дадат възможност финансовите резултати на болниците да се повишат, а оттам да се вдигнат и реалните заплати на хората. Защото ние в Отрасловия съвет договаряме стартовите заплати, т. е. минималните нива, под които не бива да бъде назначаван един специалист, а оттам нататък в зависимост от резултатите се определя реалното възнаграждение.
- Имате ли някакви предварителни идеи, с колко могат да се увеличат стартовите заплати?
- Предварителните идеи ще ги чуете, когато започнат преговорите. Аз не съм популист. Не искам да говоря и да хвърлям числа в пространството, за да каже някой – виждате ли, КНСБ е обявило увеличаване на заплатите с едикакъв си размер. Това не е нашият стил на работа. Други го ползват. Нашият стил е да седнем и да говорим с мотиви, с числа, с политика. И след това ще ви кажа, но искаме една чувствително по-висока стъпка, особено за специалистите по здравни грижи и по отношение на лекарските заплати, защото държавата трябва да влезе в ролята си на политически отговорник в здравеопазването, за да спрем този отлив на специалисти. Защото знаете, че това защитава съществуването и на болничната помощ, особено на общинските болници.
- Увеличаването на заплатите няма ли да затрудни малките лечебни заведения?
- Твърдят го някои мениджъри, на които работата им не е да стоят зад бюрото, а да търсят начини, възможности да влизат средства в болниците - да правят реклама, да повишават имиджа, качеството на здравната помощ, за да получават повече финанси. Разбира се, ние водим разговори от самото встъпване в длъжност на министър Кирил Ананиев по отношение на това, че трябва да се смени начина на финансиране, но не с някакви козметични мерки. Изминаха повече от 20 години от въвеждането на този метод на финансиране, затова някой трябва да направи финансов анализ и да види кое е положителното и кое отрицателно. И след това да видим всъщност как можем да променим системата на заплащане. Защото ние отдавна сме казали, преди повече от 10 години, че е смешно да говорим за търговия и търговски дружества в здравеопазването. Това води до много негативи. Ние вече променихме начина на мислене на здравния персонал. Направихме ги търговци, а те всъщност служат на по-велика кауза – опазване на здравето на хората. Но за да се върнем към клетвата на Хипократ, лекарите трябва да са спокойни, че имат достатъчно средства да посрещнат нуждите си. И оттук нататък с икономисти, финансисти и всички, които имат отношение към здравеопазването, трябва да обсъдим как нещата могат да се сменят. Но не да говорим за ДСГ или други методи от преди 50 години. Трябва да решим на нашата си база, при съществуващата система, как нещата могат да се подобрят, за да няма корупция, измами и да има покачване на заплащането, като в същото време се подобри отношението към пациентите и качеството на лечението.
- КНСБ отдавна иска да се промени законодателството в тази посока. Търси ли се решение?
- Това предложение е отпреди 10 години и не е само на КНСБ. То изкристализира от кръгли маси с колеги, с другия синдикат, с представители на парламента и гилдията. Давали сме пример, че трябва да има специален закон, по който да се регистрират и финансират болниците, както е в Германия и Франция. Заявявали сме, че здравеопазването е особен вид стока и не можем да говорим за чист пазар и т. н. Имаше една конфепенция, организирана в сградата на КНСБ по времето на министър Москов и тогава за пръв път чухме, че МЗ е на мнение, че болниците не трябва да са търговски дружества, но имало някакви спънки от финансово естество. Смятам, че те могат да бъдат преодоляни, защото става въпрос за закон. Важното е да има политическо желание, само че ако трябва да бъда откровен, лобитата в парламента са доста силни, защото след като си отворил кутията на Пандора и някой богатее от това, е трудничко да го върнеш обратно. Все пак мисля, че е дошло времето да се погледне към лечебните заведения, защото не става въпрос само за частни и университетски болници, става въпрос и за общинските, тъй като баналните неща се лекуват там. Не е необходимо хората да пътуват на 100 км за да получат адекватна помощ. Да, ние ще продължаваме да настояваме да има промяна, да се премахне търговския характер на дружествата, особено на тези, които са притежание на държавата и общините. Частните нека се регистрират, както искат. Ние сме стигнали още по-далеч – когато се ползва обществен ресурс, това, което ние всички плащаме като осигуровки, много моля да се използва за здравеопазване, а не да се формират печалби на болниците. Печалбите нека да са от кешовите плащания, но ние отделяме парите за да ни лекуват, а не да се трупат, като някои от тях дори изгоряха във фалирали банки.
- Предлага се нов начин за финансиране на болниците и за заплащане на лекарите. До къде стигнаха разговорите?
- Надявам се скоро да седнем с министър Ананиев да говорим за това. Съществуващият в момента начин на финансиране, а и някои от правилата, създават възможност за злоупотреби и корупция и това трябва да се пресече. Като се промени моделът, могат да се избегнат голяма част от тези неща, защото да назначаваме фиктивни доктори, да отчитаме фиктивна дейност, това е защото хората получават заплатите си според бройката. Ние сме се вторачили във финансовите резултати, а пропускаме здравните и затова непрекъснато ни цитират, че България е на чело по инфаркти или други заболявания. Нека да се концентрираме върху ефекта от здравната дейност, а не само върху финансите.
- Това означава ли, че ще се върнем към щатните заплати?
- Аз не знам кое е страшното в тези заплати. Ако погледнете голяма част от страните в ЕС, ще видите, че там има щатни заплати и в зависимост от длъжността, от отговорностите, ви се заплаща. Подвижната част, резултатът, който се получава от дейността ви, не може да бъде няколко пъти повече от заплатата - нещо, което се случва в България. Не може след като учите, имате специалност и примерно 20 години стаж, да получавате 1000 лв. заплата, а като резултат от дейността ви да ви дават 5000 или 10 000 лв. допълнително. Това изкривява нещата и ви прави зависим от резултата, и вие започвате да се чудите как да го завишавате. Не гледате дали е излекуван болния, дали е подобрен. Освен това не можем да забраняваме на собственика - държава и община, да дава пари за дейност, а да казваме, че може да прави само нещо за сградата или да купува апаратура. Според мен това е нон-сенс, защото когато избират един кмет, той обещава, че ще подобри здравеопазването, образованието, но в същото време няма лост за тази работа. И се чудим как да привлечем сестри, като те са на 60-70 години и нагоре, и работят на няколко места. Разберете, че ако с това темпо намалява този кадър, няма да има никакво качество. Затварят се болници не защото няма пари, а защото липсва персонал. Трябва да се решават проблемите. Защото ако кажем, че една сестра в общинска болница ще получава 1000 лв. начална заплата, ще видите, че ще се появят сестри и ще работят с удоволствие. А сега в някои от болниците, за съжаление, не могат да достигнат минималната заплата не от това, а от предишното колективно трудово договаряне. Е, извинявайте, но не може една сестра да получава колкото един санитар. Това е срамота. Затова по някакъв начин трябва да решим този проблем и да избегнем глупости като „това е комунизъм" и т. н. Хайде да спрем с тези неща! Правим го в интерес на хората, на персонала, на качеството на здравната помощ и всяко едно нещо в тази посока може да бъде добро. Естествено, ще има хора, на които ще бъдат засегнати доходите и ще кажат, че това е било през комунизма, че е бюджетиране, но ако се вгледат, ще видят, че много от нещата могат да се подобрят, като се променят.
- Ще коментирате ли предлаганите промени в трудовата експертиза, въпреки че временно са оттеглени?
- Имахме среща със сдруженията на хората с увреждания и те изразиха притесненията си от факта, че промените могат да доведат до намаляване на процента на инвалидизация. Има едно предложение степента на увреждането да се определя на базата на водещото заболяване, но съпътстващите страдания също трябва да се отчитат, защото могат да доведат до общо намаляване на работоспособността. Не знам защо някой го е предложил това, може би за улеснение на ТЕЛК, но по този начин в никакъв случай не може да се очертае цялата истина и аз лично смятам, че хората са прави да се притесняват. А иначе по отношение на инвалидна пенсия, на добавки, мисля, че нещо, което човек е получавал по някакъв закон и е във връзка с неговото състояние, е трудно да бъде отнето. Тук не бива да се правят подобни стъпки. Радостно е, че намалява процентът на тези, които се инвалидизират в последно време, защото не е тайна, че съществуващата система, ниското ниво на пенсиите у нас, води до доста голяма корупция, до неправомерно инвалидизиране с цел да се взимат средства от НОИ. А за това, което се прави по отношение на контрола и по отношение на ТЕЛК, винаги сме поддържали тезата, че първо трябва лекарите да бъдат добре заплатени. Чудесно е, че вече и те ще имат възможност да се трудят по основната специалност. За да се спре корупцията, може би списъкът на тези, които ще участват в комисиите, ще бъде уточняван малко преди заседанията, така че има и добри мерки, които сигурно ще намалят измамата. Но трябва да не става за сметка на хората с увреждания. Освен това не могат да се преразгледат всички ТЕЛК-ови решения, защото това изисква много пари и време. Става въпрос за хиляди хора, които трябва да се прегледат отново. Ако решите да го направите наведнъж, това няма да може да се случи в продължение на години.
- Какво още решихте по време на заседанието на Надзора?
- Знаете, че диабетиците до 18 години получават около 1200-1500 лентички на година. След това броят им пада на 400. Направих предложение и то се прие от колегите, да се запази по-голямото количество тест-ленти и за 19-годишните, защото те все още не са завършили. След това вече могат да започнат работа и да си купуват допълнителните количества. Така че увеличихме възрастта. Освен това в ортопедията повечето консумативи се заплащат от пациента, а те са скъпи. Настоявах да се направи един преглед и да се види как да се промени това, защото не всеки човек може да извади 5000 или 10 000 лв. и да плати нещо, от което зависи дали той ще живее нормално или ще се инвалидизира. Така че всичко се прави така, че след като се разпределят средствата, повече граждани да са доволни.
- Обсъждахте ли отново задълженията на касата към чуждите фондове?
- Не сме разглеждали този въпрос, но видях, че има идея да се прецизира броя на хората, които трябва да се лекуват в чужбина и за които касата плаща. Това трябва да се направи внимателно, за да не се накърняват права и интереси. С Германия имаме споразумение за разсрочване на дълговете, но трябва да се проведат преговори с всички каси, към които имаме плащания. Мисля, че има разбиране и ще го постигнем. Това мога да кажа на този етап, а вероятно когато се гледа бюджета за следващата година, парламентът трябва да помисли дали не трябва да задели повече средства, за да погаси по-голяма част от тези задължения. Защото в рамките на година и половина на тях не се трупат лихви, но след това се дължат и това увеличава тежестта към касата.
- Вярвате ли, че наистина нещо ще се промени в здравеопазването? Говорим си го вече много години.
- Занимавам се със синдикализъм близо 28 години. Винаги съм вярвал, че нещата могат да се подобрят. Никога не съм се обезкуражявал, разбира се, ако има правилен политически поглед и не обслужваме определени интереси, а мислим за хората, които работят и за пациентите. Така че аз вярвам, че някои от тези неща, ако има желание да се променят, трябва да се направят. И тук подкрепям д-р Даниела Дариткова, че това трябва да стане надпартийно. Да си стиснат всички ръцете и който и да дойде оттук нататък и да седне в креслото на министъра на здравеопазването, да ги изпълнява, за да не се плюем и да казваме – вие правите това, а ние друго. Ето, начертайте една програма, стиснете си ръцете и я следвайте. Защото с етикети, с обвинения, нищо не се постига. В кая на краищата страданието е на народа и на тези, които работят. Аз подкрепям по този начин да се действа и съм оптимист.

НЗОК кани на среща медицинските сестри

Когато се наложи да постъпим в болница

БЛС пак иска още пари

Сестринските практики да се финансират

Плащат надлимитната на болниците през май

Майчин дом поема ражданията от Перник

МЗ удължава забраната за износ на инсулин

Детската болница в Бургас готова до декември

Искаме договори за качество с НЗОК
