Диабетът увеличава риска от инфаркт и инсулт

- Д-р Томова, кои са най-честите проблеми, с които идват хората при вас?
- Най-честите случаи са незадоволителният контрол на гликемията, тоест декомпенсираното състояние на въглехидратната обмяна , прояви на диабетни усложнения, необходимост от промяна на лечението. При спешните състояния това са хора с новоoткрит захарен диабет,остри диабетни усложнения ,често на фона на някакви остри придружаващи заболявания.
- Увеличават ли се случаите на захарен диабет?
- Да, когато започнах работа като лекар 5% от населението на България страдаше от захарен диабет тип 2, а в момента боледуват 9%. Това са доказаните диабетици, а 3-ма от 10 човека не знаят ,че имат диабет и не провеждат лечение. Отделно 8.8% са с нарушен глюкозен толаранс -състояние ,което може да доведе до развитие на захарен диабет. За тези 30 години може да са каже, че случаите са нарастнали почти двойно. При захарен диабет тип 1 няма промяна - той се среща при около 5 до 10 процента от диабетно болните и не се увеличава с годините.
- Защо нараства броят на болните с диабет тип 2?
- Основните фактори за това са промененият начин на живот: обездвижване, наднормено тегло и затлъстяване, увеличен прием на храни с високо съдържание на калории, въглехидрати и мазнини, хроничен стрес. Допълнителни фактори са фамилността, увеличената продължителност на живота - понякога диабетът се изявява и след 75 години.
- Постоянно казваме, че липсата на движение е много голям проблем за здравето, колко е двигателният минимум на ден?
- За хората, които са здрави и искат да бъдат в добра форма, минимумът е 10 000 крачки за 24 часа, това е около 5 километра на ден. За хората с диабет нещата са по-различни. Те зависят от това колко са увредени пациентите, дали могат самостоятелно да се движат. Изискването за човек с диабет, за да бъде добре, е минимум пет дни в седмицата да прави разходка от 30 минути с умерено бързо темпо, а не да разглежда витрините.
- Какви са симптомите, по които човек може да усети, че нещо с него не е наред?
- При първи тип диабет симптомите са по-силно проявени и диагнозата се поставя бързо - има изразена жажда, обилно уриниране, голяма загуба на тегло. При втори тип захарен диабет обаче симптомите са неясно изразени, не предизвикват тревога у пациента и късно се търси лекарска помощ. Поради това при някои от хората с новооткрит диабет вече има развитие на диабетни усложнения. Много характерен признак в началото е силната отпадналост, намалената работоспосбност, хората се чувстват изтощени, тъй като тялото не усвоява добре глюкозата и не получава достатъчно енергия. Други симптоми са засиленият апетит , покачване или загуба на тегло без видима причина. Освен това пациентите може да имат изтръпване по долните крайници, възпаление на венците,разклащане на зъбите, сърбеж по тялото, възпаление в половата област, трудно заздравяващи ранички,импотентност. Често обаче отклонението в кръвната захар се установява случайно при преглед по друг повод или постъпване в болница за друго заболяване: инфаркт на миокарда, инсулт, хирургичен проблем.
- Колко често трябва човек да си мери кръвната захар, за да е спокоен, че всичко е наред?

- Пациентите, които нямат рискови фактори, трябва да правят редовните годишни профилактични прегледи. Пациентите, които са в рисковата група, могат да правят проверка и два пъти годишно и по преценка на личния лекар да проведат консултация със специалист. Сред тях са хората над 45-годишна възраст, със заседнал начин на живот, с наднормено тегло и затлъстяване - с индекс на телесна маса над 30. Тези, които имат преки родственици със захарен диабет, жени с отклонение в кръвната захар по време на бременността, както и тези, които са родили деца над 4 килограма. Други рискови групи са пациенти, провеждали лечение с кортикостероидни и антипсихотични препарати, жени с поликистозни яйчници, пацинети с атеросклеротично съдово заболяване, нарушения в липидната обмяна.

- Каква е нормалната кръвна захар?

- За нормална кръвна захар на гладно се считат стойностите от 3.5 до 5.5 mmol/l, при кръвна захар от 6.00 до 6.9 имаме нарушена глюкоза на гладно , а при захар над 7 mmol./l може да подозираме, че има развитие на диабет. При случайно измеренакръвната захар над 11.1 mmol/l приемаме, че има голяма вероятност за диабет. В интервала между 6.0 и 6.9 на гладно е добре да се направи обременяване с глюкоза. Това е диагностичен тест, който доказва дали човек има или няма диабет. При него се изпиват 75 грама глюкоза на прах, разтворена в чаша вода и се прави изследване на захарта на нулевата и на 120-та минута. Ако кръвната захар е под 7.8 mmol/lна 120 "- няма диабет, ако е между 7.8 и 11.1 - имаме нарушен глюкозен толеранс,а над 11.1 mmol/l- диабет. Другият маркер, който навлезе масово през последните години е измерването на гликиран хемоглобин. Смята се, че при стойност над 6.5% - имаме захарен диабет.
- Има ли заболявания, които може да отключат захарния диабет?
- Да, това са заболявания, при които имаме повишена функция на щитовидната жлеза, синдромът на Кушинг, при който се отделят повече хормони от надбъбречната жлеза. Поликистозните яйчници също водят до инсулинова резистентност, както и метаболитният синдром. Той включва затлъстяване,голяма коремна обиколка, високо кръвно налягане, повишена пикочна киселина, нарушена мастна обмяна. Хирургичните заболявания, при които имаме операция на панкреаса, както и хроничното възпаление на този орган също могат да доведат до диабет.
- До какви поражения води диабета?
- Проблемът е, че заболяването е хронично-прогресиращо и при недобър контрол води до развитие на усложнения. Острите настъпват при тежка декомпенсация или обострени придружаващи заболявания. Големият проблем са хроничните усложнения на диабета, като те са две основни групи - микро-и макроангиопатия - засягане на малките и на големите кръвоносни съдове. На практика може да бъде засегнат всеки орган в тялото на човека. Нарушената обмяна води до отделяне на много допълнителни продукти на обмяната, свободни радикали. Това са разградни продукти, които тялото не може добре да отстрани, те се натрупват в ендотела на кръвоносните съдове и това води до атеросклероза. Основните усложнения са засягане на ретината на окото, нарушена чувствителност на крайниците, увреждане на бъбреците с развитие на бъбречна недостатъчност, засягане на големите кръвоносни съдове, което повишава риска от инфаркт, инсулт и ампутация на крайници. На практика захарен диабет тип 2 е сърдечно-съдово заболяване.
- Защо се стига до там, след като има толкова много лекарства?
- Защото в ранните стадии на заболяването пациентите нямат сериозни оплаквания и симптоми. Тъй като не изпитват болка и тежък дискомфорт, не всички правят редовни изследвания и затова дълго време лечението не се променя. Има инерция да не се актуализира лечението, заради което пациентът остава дълго време на една и съща терапия, но в субкомпенсирано състояние, а това води до появата на усложнения. Понякога са загубени години с недобър контрол, понякога пациентите не са обучени как да променят начина на живот. Тогава трудно надграждаме лечението и трудно постигаме добър контрол. Често пациентите смятат, че щом приемат лекарства или инсулин всичко е наред, но редовният контрол, храненето и начинът на живот са много важни. Вече има и нови групи медикаменти, които могат да се прилагат преди инсулина. Проблемът е, че се изпускат тези ранни фази на болестта.
- Каква е диетата, която трябва да спазват диабетиците?
- Най-добре е тя да бъде индивидуална, в зависимост от това дали пациентът трябва да намали килограми, дали е мъж или жена, дали работи физическа работа или е обездвижен. Няма универсална диета, а препоръки за здравословно хранене. Препоръчва се да включват повече зеленчуци, чисто месо без мазнини, млечни продукти с невисока масленост, варива, богати на фибри, избягването на бързи въглехидрати и наситени мазнини. Големият проблем е затлъстяването при диабетиците. Те се обездвижват, защото се изморяват лесно, имат болки по ставите и контролът на заболяването се влошава.